Защо при толкова много гонени и затворени за вярата си християни по света, случаят с Юсуф Надархани (или Йосеф Надаркани) привлече толкова силно вниманието на толкова много хора по целия свят? Какво иска Бог да покаже на народа Си, чрез задържането, изпитването на вярата и освобождаването на пастор Надархани?
Проследяването на всички тези събития около затварянето на Надархани, опитите на властите в Иран да го принудят да се отрече от вярата си, и съответните призиви към световната християнска общност да се застъпи за неговото освобождаване откроиха три важни неща, за които често говорим, четем, и слушаме: 1) Устояването по време на изпитания; 2) Истинското поклонение; и 3) Силата на християнското единство.
Устояване по време на изпитания
Всички опити на режима в Иран да принудят Надархани да се отрече от вярата си в Христос, както и да отрече, че Исус Христос е Божи Син и Бог (понеже според Корана Иса или Исус Христос е само един от 124-те хиляди пророци изпратени от Аллах) завършиха с неговото: „Не Мога“. Цената за такъв отговор в Иран и в много други ислямски страни обикновено е смърт, още повече, когато става въпрос за бивш мюсюлманин, който се е обърнал от исляма към християнството. И не само обърнал, но и активно проповядващ тази чужда и омразна за режима в Иран вяра и свързаната с нея ценностна система. Цената за неговото „Не Мога“ не беше само неговия живот, но и бъдещето и живота на неговата съпруга, двамата му сина, а може би и на някой от неговите роднини и близки приятели. И въпреки всичко, той каза Да на Христос и Не на своите гонители. В Откровение 2:13 Христос казва:
„Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.“
Истинското поклонение
Истинските поклонници, за които говори Исус в Йоан 4:23 не се покланят на Отец само в неделя сутрин от 10 до 12 часа. Не се покланят и само, когато се молят в скришната си стаичка, ходят на църква, слушат проповеди или поучения, четат Библията или друга християнска литература или пък служат по някакъв начин на хората около тях. Истинското поклонение на Отец в дух и истина е във всяка област на нашия живот, независимо от обстоятелствата, времето или мястото където сме, хората с които сме, или дейността която извършваме. То е просто начин на живот и Надархани ни даде пример за истинско поклонение.
Той се покланяше на Отец, като не се отрече от вярата си в Него и Неговия Син Исус Христос, а се предаде изцяло на Божията воля. Покланяше се на Отец с добрия пример за устояване по време на изпитания, който даваше в продължение на 3-те години затвор на своите братя и сестри в родния си град Ращ, в Иран и по целия свят. Покланяше се на Бог и със своето покорно и смирено отношение към властите, които Бог е поставил над него (1 Петър 2:13-17; Римляни 13:1-7), същите тези, които го гонеха и искаха смъртта му, без обаче да се отрече от своята вяра в Живия Бог и без да прави компромиси по отношение на своите принципи и убеждения. В едно от своите писма публикувано в този блог Надархани пише:
„Аз се опитвам да бъда смирен и покорен към тези, които са на власт, покорен към тези във властта, които Бог е определил да бъдат представители на моята страна, и се моля да управляват страната според Божията воля и да бъдат успешни в това. Знам, че по този начин се покорявам на Божието Слово. Опитвам се да се покорявам заедно с тези, които виждам, че са в същото положение като мен. Те никога не се оплакват, а оставят Божията сила да се изявява в техния живот. … Така, аз моля всички възлюбени да се молят за мен, така както и Святото Слово казва. Накря, се надявам това (освобождаването) да стане възможно най-скоро, така че властите в моята страна да го направят със свободна воля според тяхното наказателно право и закони, на които са подвластни.“
Силата на християнското единство
Третото нещо, на което станахме свидетели е мощното действие на Бог, предизвикано от единството на вярващите християни по целия свят. Може би някой от вас ще кажат, че освобождаването на Надархани е следствие от намесата на политици и други обществени фигури в Америка и Европа, който са упражнили достатъчно силен политически натиск за неговото освобождаване. Имайки предвид негативното отношение на властите в Иран към Америка и нейните съюзници в Европа (стигащо до открита омраза и ненавист на всичко идващо от тези страни и култури), едва ли тези призиви са оказали нужния натиск за неговото освобождаване. Ако властта в Иран не се подава на далеч по-силния политически натиск от същите тези страни за спиране на ядрената си програма, чийто отказ за сътрудничество може да доведе и до сериозен военен конфликт, то какво да кажем за едно съдебно решение на един обикновен техен гажданин. Но даже и да приемем за водеща в изхода на това дело мащабната кампания на политици и организации от цял свят настояващи за неговото освобождаване, това показва единсвено силата на единството на християните да защитават правдата и правосъдието, дори и там където те не се зачитат.
Но аз мисля, че намесата на политици и организации, както и самото решение на властите в Иран е по-скоро следствие на едно друго единство – единството в съгласие и молитва пред Бог на вярващите независимо от техните географски, културни, езикови и други различия. Единството за което Христос се моли на своя Отец преди да бъде предаден на своите гонители в Йоан 17:20-23:
„И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“
И така, това което стана чрез затварянето и освобождаването на Надархани, е че Бог ни показа как трябва да Му се покланяме независимо от изпитанията, които идват в нашия живот, и как нашето освобождаване от веригите на противника става преди всичко чрез силата на нашето единство в Исус Христос.
Чарлз Х. Брент казва:
“Единството на християните не е лукс, а необходимост. Светът ще върви накуцвайки, докато молитвата на Христосвсички да бъдем едно не получи своя отговор. Трябва да имамеединство, не на всяка цена, а независимо от рисковете.Единната църква е единствената жертва, която смеем да представим на идващия Христос, защото само в нея Той ще намери място за обитаване.”
Киргизки пастор наскоро беше осъден на три години затвор Молим ви, молете се за 65-годишен пастор в централноазиатската страна Киргизстан, който наскоро беше осъден на три години затвор. Павел Шрайдер, който живееше в столицата на страната Бишкек, беше арестуван миналия ноември от членове на тайната полиция на страната. По-рано този месец той беше осъден по обвинения в „подбуждане към расова, етническа, национална, религиозна или регионална омраза“. Той отрича всички обвинения и се готви да обжалва. Според сътрудник на „Release International“ за централна Азия, служители по националната сигурност са претърсили дома му и домовете на няколко други християни, когато брат Шрайдер е бил арестуван. Те са иззели хиляди книги, включително Библии, както и пари в брой и мобилни телефони. Шрайдер твърди, че е бил измъчван по време на разпита си и че тайната полиция е използвала електрошоков пистолет, за да се опита да убеди друг арестуван член на църквата да напише показания срещу него. В обвинителния акт срещу пастора се посочва, че Шрайдер и други неидентифицирани съучастници са „замислили подбуждане към религиозна омраза, за да подкопаят целостта и сигурността на държавата“. В него се казва още, че той е „незаконно организирал религиозна клетка, основана на принципите на протестантското християнство, в която е упражнявал манипулативно влияние върху членовете на църквата, както и чрез религиозна литература, която е негативно агресивна по своята същност към други религии“. Киргизстан е една от групите страни от централна Азия, които получиха независимост в началото на 90-те години на миналия век, след разпадането на бившия Съветски съюз. Конституцията на страната предвижда свобода на религията. Сътрудникът на „Release International“ заяви: „В продължение на много години е невъзможно да се регистрира нито една нова църква в Киргизстан; „… а що се отнася до регистрираните преди това общности, тяхната правна легитимност в момента е под голяма заплаха поради приемането на нови законодателни актове.“ Той добави: „Искрено моля всички грижовни християни да се молят усърдно за брат Павел Шрайдер, както и за църквата в Киргизстан.“ МОЛИТВЕНИ НУЖДИ: * За брат Павел Шрайдер: по-специално за успешно обжалване на присъдата му; за неговата общност и други християнски църкви, които може да се чувстват под натиск в Киргизстан в този момент; * За това Бог да продължи да изгражда царството си в Киргизстан.
д-р Теол. Доний К. Донев
Деяния 2:1-4 И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
В проповедите, които сме чували, за Петдесятница винаги се говори позитивно. И може ли другояче? Ние характеризираме Петдесятница с нещо положително и насърчително в живота ни. Действително, кръщението със Святия Дух е положително явление. То ни трансформира – променя ни за добро. Дава ни сигурност в спасението свисше.
От богословска гледна точка кръщението засвидетелства свръхестественото възкресение и възнесението на Исус Христос. Но лично за нас, когато сме изпълнени с Духа, се дава знанието, че сме спасени и осветени, изцелени и насърчени, благословени и благодарни. И очакващи небесното спасение. Изпълнени със Святия Дух, ние се изпълваме със сила. Имаме надежда за вечността и царуваме с Христос, нашия Цар.
Ние сме пълни с радост, която този свят не може да ни даде и не може да ни отнеме …
Ето защо, ние винаги говорим за Петдесятница положително. Но днес бих искал да обърнем внимание на Петдесятница по противоположния начин. Защото често хората, преживяли Петдесятница, действат и негативно в разрез с онова, което са преживели.
Вместо да говорим за това, което е било на Петдесятница, бих искал да поговорим за това, което нямаше в деня на Петдесятница. За нещата, които не бяха там – не присъстваха. Това са нещата, без които Петдесятница може и нещата, без които Петдесятница трябва да бъде.
1. На Петдесятница нямаше разделение
Словото казва в Деяния на апостолите 2:1: „те всички бяха на едно място” (РИ 1940), „те всички в единомислие бяха заедно” (Прав.), „всичките бяха единодушно събрани на едно” (Цар.). Те всички единодушно събрани на едно. Гръцката дума за единство използвана тук е думата „симфонео”, означаваща „в един акорд”, описваща перфектното единство на църквата в съзвучие, съгласуваност, в един тон.
Кой и как ги събра? Кой и как може да събере Църквата заедно?
Днес в България има над 1200 локални църкви. Повече от половината от тях са започнати в резултат на църковно разделение. Нито една разделена църква през последните 16 години не се е обединила отново. Движението на съвременното протестантство у нас е всъщност рана до рана. Братоубийственото деление на църквите в България трябва да спре. Но как? Как стана на Петдесятница възможно единството? Вярващите там бяха събрани в единство заради обещанието, че ще приемат сила и че ще бъдат свидетели на Христа (ДА 1:8). Днес ние можем да бъдем отново обединени единствено и само чрез силата на Святия Дух. Ето защо, говорейки за единството на църквата днес, ние се молим за свръхестествено чудо на обединение на протестантксите църкви.
2. На Петдесятница нямаше немолещи се
В Деяния на апостолите 1:14 Лука записва „Те всички единодушно, с жените и Мария, майката Исусова, и с братята му, бяха непрестанно в молитва и моление.” Същите думи като в Деяния на апостолите 2:1: „всички” и „единодушно”. Единството на църквата произвежда „непрестанна молитва и моление”.
Молитвата е непрестанно присъстваща в живота на ранната църква. В Деяния на апостолтие 3 църквата се моли в „часа на молитвата”. В Деяния на апостолите 4 Петър с Йоан се молят в затвора и мястото се потресе. В Деяния на апостолите 5 църквата се моли за затворения Петър и ангел Господен го извежда от тъмницата. Четете Деяния Апостолски. В тях няма ЕДНА глава, в която да не се споменава молитва!
А как е днес? За молитвата говорим много, четем много, учим много, но църквата на 21-ви век не е църква на молитвата. Истината е, че днес не се молим както преди. Ние сме забравили дървените пейки, скришните събрания, нощните бдения, водните кръщения в заледените води, тайните милиционерски агенти, нахлуванията в събранията, записване на паспортите, арестуване на вярващите, изселване на пасторите. Забравили сме поста, молитвата и милостинята, и само се питаме защо Святият Дух не прави чудеса днес? Защо не изцелява както преди? Защо не говори както преди? Защо не спасява децата ни?
Богати сме на бизнес и консултантски фирми, които се опитват да действат като църкви, като че ли Бог е спрял да говори. Имаме финансови стратегии и бюрократични структури, като че ли Бог е изгубил способността си да ни води чрез Духа си. Курсове по лидерско обучение, като че ли Бог е спрял да говори на народа си в молитва. Но кой може да накара църквата днес да се моли непрестанно и единодушно? Никой, освен Святият Дух. Ако наистина искаме „сила свисше” трябва да се върнем към молитвената си стаичка, там, където Бог говори на народа си – и там, където все още стават чудеса и знамения.
3. На Петдесятница нямаше некръстени със Святия Дух
Там нямаше баптисти, методисти, конгрешани, православни или католици. В Горницата имаше само петдесятни, както е писано – „те всички се изпълниха с Духа”.
Според статистиките на Bibliata.com почти 30% от петдесятните вярващи не са кръстени в Святия Дух. Други изповядват, че са кръстени в Святия Дух, но не говорят езици. Ако това продължава, някои църкви може скоро да сменят табелата на вратата. Но докато надписът на вратата казва ПЕТДЕСЯТНА и докато в Библията пише за кръщение със Святия Дух, не знам за теб – но аз ще продължа проповядвам Петдесятница. Това е учението, което приехме отначало. Това е кръщението в което бяхме кръстени. Това е Духът, с който сме запечатани за Деня на изкуплението. Нека никога не забравяме Святия Дух.
4. На Петдесятница нямаше неговорещи езици
Пасторът на Първа Петдесятна църква в Бургас наскоро публикува статия, в която говори за кръщението на Святия Дух. В пълна подкрепа на написаното, Библията ни учи че няма кръщение в Духа без говорене на езици. Такова кръщение в Библията просто няма. Деяния на апостолите 2:7 в буквалния превод казва „ето, всички тия са говорещи”. Всяко кръщение със Святия Дух е придружено с преживяване на Божията сила, изразено в белега говорене на езици. Онзи, който е преживял Петдесятница, продължава да живее Петдесятница
5. На Петдесятница нямаше изключения
Дeяния на апостолите 2:17 цитира старозаветния пророк. В пророчеството на Йоил няма изключеня. Няма пол – като казва синове и дъщери; няма възраст – като казва юноши и старци; няма класа – като казва слугите и слугините ви; няма етнос – като казва от всеки език. Всеки е приет на Петдесятница и всеки спасен може да приеме кръщението на Святия Дух, както и апостолът казва: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух.”
6. На Петдесятница нямаше нечули и неразбрали
Най напред нямаше нечули благовестието, както е писано в Деяния на апостолите 2:6 „защото всеки един от тях чуваше ги да говорят неговият език.” А това бе така, защото на Петдесятница нямаше неразбрали вярващи. Нямаше вярващи, кръстени в Духа, без да знаят или без да са разбрали.
А днес все нещо някой някъде не разбира. Все някой нещо не е чул и не е разбрал. Някой все намира най-подходящите извинения, някой все нещо някъде важничи. Някой все нещо иска да му се обясни специално и да му се обърне специално внимание, като че ли говорим за външния дълг на България, за влизането в Европейския Съюз или за световната глобализация. Или като че ли сме политици, или мафиоти. Евангелието няма нужда от много обяснения, а от живот. Ние сме спасени и кръстени Християни. Нашата задача е ясна: спасението на България. И защото нашата мисия е толкова важна, никой не бива да се предава.
Ето един добър пример. След тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол. Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре. Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:
„Неделя 7-ми – проповядвах в Св. Лоренс сутринта, а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби, и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви.
Неделя 14-ти – проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а следобед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха да проповядвам в Св. Ана.
Проповядвах в Св. Джон в 3 ч., а същата вечер и в Св. Бенет. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.”
Скоро в областта няма църква, която да не го е изгонила. Някои от нас биха се отказали още на първото изгонване. Уесли е на края на силите си. Неговият приятел и съветник Бохлер му пише: „Проповядвай вяра, докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра, защото имаш вяра в теб.”
В следващата бележка в дневника на Уесли четем:
„2 Април, 1739 понеделник – Изгонен от почти всички църкви в околията, с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед по брега бяха насядали над 3000 души.
Неделя 8-ми – в 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол, а после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Грийн.
Вторник 17-ти – в 5 следобед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах, залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам.”
Има ли още някой, който не е чул или не е разбрал. Някой, на който не му е ясно
и някой, който е объркан или озадачен. Укрепете се. Нашата мисия е повече от ясна: спасение на безсмъртни човешки души. Нека никой не се прави на неразбран и на неразбрал. Нямаме време за политически конфронтизми. Война във време на богата жътва не бива. Просто не бива. А нашата жътва в България е богата
7. Петдесятница нямаше край
Петдесятница не може да бъде спряна. Тази година ние празнуваме 100 години от съвременната Петдесятница. Уилиям Сеймор приема учението за Петдесятното кръщение в училището на Чарлз Пархам в Тексас, но сам не е кръстен със Святия Дух. Следва дълго пътуване до Лос Анжелис, Калифорния, където е поканен да пастирува църквата на улица Санта Фе. Пристигайки там на 22 януари 1906, Сеймор проповядва ученето за кръщението. Сам той все още не е кръстен със Святия Дух. Когато отива на служба следващата неделя, намира вратите на църквата заключени.
Възмутен от отношението към Сеймор, един от членовете на църквата, Едуард Лий, го кани в дома си, където започват молитвени събрания. Поради многобройните посетители, събранията се преместват в дома на Ричард Азбери на улица Бони Брай 214.
Пет седмици по-късно там Едуард Лий приема кръщението със Святия Дух. Мнозина други също са кръстени и говорят чужди езици. Някои са чудотворно изцелени пред очите на всички. Скоро идват стотици, за да чуят посланието и да преживеят кръщението. Тълпата става толкова голяма, че не може да бъде събрано в тясната улица и когато стотиците стават хиляди, Сеймор е принуден да търси нова сграда. Самият той все още не е кръстен и не говори езици.
На 14 април, 1906 вярващите се събират на улица Азуза номер 312 в Лос Анжелис, Калифорния за да отварят сградата на изоставена методистка епископална църква, използвана за склад. Там те подреждат няколко дървени щайги една върху друга като амвон за първата служба. На Азуза в период от три години мисията държи по три служби на ден, всеки ден от седмицата.
Но това съвсем не е краят. През 1920 г. двама украински имигранти в Америка приемат кръщението със Святия Дух, след което пътуват, за да проповядват Петдесятница в родната си земя. Поради забавяне в Истанбул посещават България, където в конгрешанската съборна църква в Бургас проповядват посланието за кръщението на Духа – събитие, което поставя началото на Петдесятница в България.
Днес ти и аз сме доказателство, че Българската Петдесятница не може да бъде спряна. Дори, че е рана до рана, Тя е обречена да продължи напред и никой не може да я спре. Тя продължава да говори истината, дори когато е заплашвана и гонена. Тя издига гласа си за безгласните и защитава делото на немощните. Тя не се плаши дори от смъртта, защото нашата Петдесятница винаги побеждава. Едно поколение предава на следващото посланието и преживяването на Петдесятната сила
Днес ние живеем в зората на шестото Петдесятно поколение в България. Това поколение не познава причините и историята на нашите деления и не заслужава последствията на нашите общи грешки. Но аз имам надежда в Бога, който и днес, в началото на 21-ви век продължава да излива от Духа Си на всяка твар
Аз съм уверен, че Петдесятната вяра не може да бъде манипулирана от човешки планове или повлияна от човешки провали. Предателите я правят само по-силна, гонителите я правят само по-издръжлива, огнените пещи я правят само по-чиста, а затворническите решетки по-свободна.
Библейската история е все още вярна и днес. Има ли Голгота, непременно има Възкресение. Има ли Кръст, непременно има Кръщение. Има ли предаване, има и Петдесятница. Ето защо, Петдесятница съвсем не спира до тук. Тя не може да спре и не може да бъде спряна. Нашата Българскта Петдесятница продължава …
Много мислеха, че смъртта на Христос е краят на Църквата. Но се оказа, че това е само нейното начало. Този свят не успя да победи всемогъщия Бог. Както и сам Христос каза в Йоан: „Дерзайте, Аз победих света.”
Въпреки всичко и въпреки всички, Христос победи. Изпращането на Святия Дух на Петдесятница е достатъчно доказателство, че Христос е жив и царува и днес. Говоренето на небесни езици е белег за това велико възкресение. Ето защо, ние не просто говорим езици. Ние свидетелстваме за това, че Святият Дух възкреси Христос от смъртта, за да живеем с Него завинаги. Това е Духът на творението, Който го обгръща изцяло. Той е Славата, изпълваща скинията. Облакът, който ни води в пустинята. Той е Духът в колелата на Бога и Вечният огън, горящ вътре в Храма. Той ни учи какво трябва да кажем. Защото Той е Духът на кръщението, Който свидетелства за Месията
Юда реши, че предателството бе краят. Фарисеите решиха, че заговорът да убият Невинния бе краят. Пилат реши, че написаното от ръката му бе краят. Римският войник, пробождащ Исус с копието си, реши, че това бе кратя. Стражите решиха, че поваленият на гроба камък бе краят. Дори учениците решиха, че краят бе дошъл и залостиха вратата след себе си.
Но Бог, Който твори живот вечен, реши, че смъртта не може да бъде краят на историята. Ето защо, Той изпрати Духа Си на творението, Духът, Който има сила да възкресява от мъртвите, да постави едно ново начало. Смъртта на Христос изглеждаше като край на надеждата за спасение. Но Духът, излят на Петдесятница, засвидетелства:
Жив е! Жив е! Смъртта Той победи,
Жив е! Жив е! Господ пак се яви,
Жив е! Жив е! Със слава окръжен,-
Ще води нас в живот блажен.
Той седи отдясно на Бога и властва над Вселената. Той Ръководи твоя и моя живот. Той говори на сърцата и душите ни. Той прощава греховете ни и променя умовете ни. Нарича ни свои приятели и ни прави наследници със Себе Си в Небесното Царство
И не само това, но и днес Той кръщава със Святия Дух. И днес Той дава увереност за спасение. Доказателството все още е говорене на езици и обещанието все още е вечен живот в слава. Ето защо, ние не просто говорим езици. Ние говорим с надежда за вечната слава. Говорейки езици, ние прокламираме, че Христос възкръсна и живее, а с Него и ние живеем завинаги.
Защото сме приели едно толкова велико кръщение, което старозаветните видяха само като обещание. Кръщение свисше, което ние днес имаме като истинска, осезателна, безпрецедентна, неповторима, но едновременно духовна и физическа реалност. Ето защо, ние не само говорим езици. Ние живеем по Духа, ходим по Духа, мислим в Духа, говорим от Духа и пеем в Духа – и сме запечатани с печата на Святия Дух, имайки пълната увереност, че Той идва скоро тук за нас.
Казват, че Торинската плащаница, с която се е предполагам, че е бил обвит и погребан Христос, съдържа негативен образ, който може да бъде направен само с лазерен импринт, подобно на фотография, образувана след кратко облъчване със силна енергия. Такава технология до днес няма открита. Но ние знаем, че силата, която действаше в деня на възкресението, възкресенската сила на Господ Исус Христос не е нищо друго, освен силата на Святия Божи Дух, тя беше излята върху учениците в Деня на Петдесятница. Това е силата, която сме приели.
На Петдесятница в Горницата, там, където страхът и безнадеждието бяха залостени зад вратата, срити от римските стражи и юдейските фарисеи. Там, където Христос бе минал през заключената врата. Там дойде и Святият Дух.
Но ако Христос дойде през вратата, защото все още бе на земята и не се бе възнесъл, то Духът дойде отгоре, от небе като сила свисше. Той влиза в сърцето на човека. Той не се нуждае от сграда, в която да обитава, защото Той обитава вътре в най-скришното на сърцето. Той не се нуждае от адрес и местоположение, защото Негова е Вселената и в Него живеем и съществуваме
Василий Велики пише: „Чрез Святия Дух сме възстановени в Рая, заведени обратно в Царството небесно, осиновени като деца, които с увереност могат да наричат Бог свой баща, нарични деца на светлината, определени за вечната слава.”
Амброзий Милански казва: „Святият Дух е реката, вседостатъчната река, която тече от Престола на благодатта, както пророкува Исая. Това е Великата река, която тече всякога и никога не спира да тече. И не просто река, но Той е Всеизвиращ извор и преливаща благодат, както Давид казва, „Реката, която весели Божия град.”
А ние простичко, но точно пеем с песента: „Ела, Святи Душе, нека падне Твоя огън”
Той е истински Адвокат на обвинените и отхвърлените. Той е плачещият Утешител на оскърбените и на онеправданите. Той е Гласът на безгласните и на нечутите. Той е Силата на слабия и на немощния. Той Бащата на сираците. Защитникът на беззащитните и онеправданите. Утеха и яка Стена около Църквата, защото печелим битката не чрез сила, не чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Бог.
Бог няма нужда от твоята и моята сила. Той не се нуждае от охранителна фирма, за да установи волята си. Правителства и царства не могат да му се противопоставят. Президенти и царе се прекланят пред Него. А там, в края на Книгата, и Духът, и Невястата казват „Дойди!”. И всеки смъртен човек, мъж, жена или дете; вярващ или атеист трепери пред думите „отредено е на човек веднъж да умре, а после съд”. Ето защо, аз съм длъжен да те попитам отново днес – ти дошъл ли си при Него? Днес – дошъл ли си наистина при него? Защото чудото на Петдесятница все още се случва и днес ние можем да го преживеем отново.
І. Аргументи от действащото законодателство, включително и от Закона за вероизповеданията за гарантиране на националната сигурност:
- Държавата е създала в действащия закон ясни и категорични законови гаранции за защита чрез иск на прокурора или всяко заинтересовано лице пред съд да се реализира и най-тежката санкция – прекратяване на вероизповедание, когато дейността му бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и когато религиозните общности и институции и верски убеждения се използват за политически цели (чл. 7 и 8 от Закона за вероизповеданията).
- Законът за вероизповеданията е устройствен закон, а борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите, се уреждат от други закони.Защитата срещу тероризма не може да се използва като мотив за промени в специалния Закон за вероизповеданията, който е изграден въз основа на принципа на свободата на вероизповеданията и на отделеността на религиозните институции от държавата и ненамеса на държавата във вътрешния им живот.
- Ограничението за финансиране на вероизповеданията от чужбина поставя и други въпроси, които възникват. Какво става, ако има подобни ограничения за българската държава в чуждите законодателства относно финансирането на българските църковните общини, които са юридически лица по съответното право на държавата, където се намират?
- 4. Явленията следва да се назовават с точните понятия, а не да се борави с общо и неопределено понятие като „религиозен радикализъм“. За „религиозния радикализъм” няма ясно определение в познатото ни законодателство, включително и в международни договори. Това позволява да се интерпретира във всеки отделен случай така, както е угодно на съответната власт.
- 5. Сега действащата нормативна уредба е достатъчно ясна и прозрачна при определяне на субсидиите за вероизповеданията и не създава проблеми. Тя се прилага от години. Контролира се само разходването на средствата, които са отпуснати чрез Закона за държавния бюджет, а не всички финанси и дарения на вероизповеданията.
- В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия. Като част от неговия интимен религиозен живот, даряването, видовете пожертвования, начините за даряване не могат да бъдат предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт. Не могат да се прилагат ограниченията за даренията на политическите партии, защото те основно се финансират от държавата, а вероизповеданията са отделени от държавата и основно се издържат от дарения.
- В становището на почти всички вероизповедания по тези два основни въпроса – контрол върху финансовите отчети и дарения, присъства думата „Конституция“ и „конституционни принципи“. Това е много сериозен сигнал за вносителите да се замислят, че са преминали конституционната граница – отделеност на религиозни институции от държавата и свободата на вероизповеданията.
- Ако Църквата обявява дарителите си, дарения няма да има, и Църква като институция няма да има. На подаянията на държавата ли ще съществува Църквата, която е отделена от държавата? За дарения, за които има данни за престъпления или изпиране на пари, специализираните органи по действащото законодателство могат да осъществяват контрол и да предприемат съответните законови мерки за защита.
- Следва да припомним, че дарителите, които искат да ползват данъчни облекчения, декларират това чрез данъчни декларации и разкриват самоличността си, но голяма част от дарителите не желаят да се разкрива самоличността им и даренията са анонимни. Абсурдно е да се предлага праг за дарения, защото винаги този праг може да бъде преодолян чрез разделянето на сумите на части – ако има праг 100 000, ще се направят 10 пъти по 10 000. Невъзможно е да се осъществи контрол какво се поставя в касичките за дарения. Винаги в един храм могат да бъдат оставени пари, без да е ясно кой ги е оставил.
- Как ще се използва законът срещу имотите, финансите и даренията, които постъпват в Църквата?
- Във връзка с изискването за българско гражданство на свещенослужителите следва да се припомни, че подобна норма вече е обявена от Конституционния съд като противоконституционна.
- 12. В законопроекта на патриотите, чл. 11 ал. 2, с която накрая се добавя: „а за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително официалният български език“. Този законов текст ще създаде непреодолим проблем за съвместното служение с представителите на поместените православни църкви и на междуцърковните отношения. Богослужението и проповедта не могат да бъдат разграничавани, защото са обусловени. Богослужебен език в БПЦ – БП е църковнославянският. В България има представителства и храмове на чужди православни църкви, където богослужения, проповеди и прочее се извършват на съответния език – гръцки, румънски, руски.
- В законопроекта на „патриотите” е предвидено следното изменение: „Не се допуска извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност“. Това влиза в колизия със свободата на вероизразяването, гарантирана с нормата на чл. 6 ал. 2 от Конституцията, както и с нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗВ, даваща легално определение на правото на вероизповедание. Тази норма поставя забрана за осъществяване на частни и обществени богослужения, които се осъществяват по покана от православните християни както в домовете им, така и в публични сгради.
- Основният мотив, който се посочва, е, че по този начин ще се ограничи субсидирането от чужбина и това гарантирало националната сигурност.
- Законопроектът на тримата политически лидери не определя справедлив и обективен критерий за разпределението на държавната субсидия за заплати. По данни на последното преброяване, извършено през 2011 г., населението на България е 7 364 570. От тях 4 374 135 са православни, 577 139 са мохамедани, 48 945 са католици, 64 476 са протестанти, 706 са юдеи, 1715 са армено-грегорианци, 9023 – друго изповедание, 272 264 сочат, че нямат вероизповедание, и 409 898 сочат, че не се самоопределят. Видно от броя на населението на Република България държавна субсидия ще получат само православните и мохамеданите.
- Субсидирането на вероизповеданията от държавния бюджет, без това да е обсъждано с вероизповеданията, постави много въпроси в обществото и настрои групи от хора срещу БПЦ, които имат вероятно по-сериозни основания да получат възнаграждения от държавния бюджет. Това законодателно предложение настройва хората срещу БПЦ, а всичко можеше да бъде направено през Закона за държавния бюджет, както и досега вероизповеданията са били субсидирани. М. Йоан в Комисията по вероизповеданията и правата на човека постави въпроса за формулировката на понятието „заплати за свещениците“, че е проблемно, защото това рефлектира върху определени вътрешни въпроси в Църквата и нейната йерархия.