Семейството на индийски пастор избягва на косъм от екстремистка тълпа
Пастор и неговото семейство в североизточна Индия изпаднали в трудно бягство, когато християнските съселяни успeли да отблъснат жестоката атака на екстремистите.
Тълпата, размазмахвала с мечове, тухли и пръчки за да стигне до семейството, след като бил препречен пътя на семейството до дома им в щата Бихар и заплашвали да ги убият.
Презвитерът Палатингъл Джонсън се обадил за помощ, използвайки мобилния си телефон, и тълпа от около 50 християни в района на Раджасан в квартал Вайшали реагирала незабавно. Тълпата разбрала, че са по малко на брой и са избягали. Пасторът по-рано се бил обадил в полицията, но не успял да се свърже.
Молим ви, молете се Бог да утеши и защити брат Палатингал, жена му и четирите им деца.
Нападателите, които били между 10 и 15, издигали индуистки лозунги, докато разбивали прозорци и нахлули през покрива. Семейството се барикадирало в една стая: децата се скрили под леглото, а родителите им се притиснали към вратата, докато тълпата се опитала да ги избута от другата страна.
„В този момент можех да видя смъртта лице в лице“, казва брат Палатингал. „Закъснение от още две минути щеше да ни коства живота. Непрекъснато скандирахме: „Има победа в Христовата кръв.“
* Прославете Бога за начина, по който се е погрижил за пастор Палатингал и неговото семейство, и за това, че Той е тяхното скривалище и ги обгражда „с песни на освобождение“ (Псалм 32: 7).
* Отдайте слава на Бог, за това, че съвършената любов прогонва страха (1 Йоан 4:18); молете се това семейство и други християни в селото да останат твърдо във вярата си.
* Молете се местната полиция да предприеме твърди действия и да арестува нападателите.
(Източник: News Morning Star)
НОВИ СВЕДЕНИЯ
С удоволствие съобщаваме за освобождаването на нашия ирански брат Ебрахим Фирузи. Той напуснал затвора в Карадж на 26 октомври, след повече от шест години в зад решетките. Той обаче е на път да предприеме двегодишно вътрешно изгнание в Сарбаз, на границата на Иран с Пакистан, въпреки че му е разрешено временно освобождаване, за да уреди някои лични дела. Първоначално осъден на една година за християнската си дейност, Ебрахим бил след това повторно обвинен и получи петгодишна присъда за обвинения, включително „действия срещу националната сигурност“. Молете се Бог да му даде издръжливост и непоколебим дух, докато се подготвя за Сарбаз.
(Източник: Middle East Concern)
Благодарете на Бог за освобождаването на нашия брат-християнин в Китай, Гоу Жонгкан, който е свързан с църквата в Чънду, Съчуан. Той е прекарал седем месеца в ареста. Гоу, който отказа да даде на властите паролите за компютъра и мобилния си телефон, вече е изпратен обратно в родния си град Баджонг в същата провинция. Нашият партньор „China Aid“ казва, че Гоу вече е прекарал десет години в затвора заради работата си в областта на правата на човека. Продължете да се молите за членове на „Църквата за ранен дъжд“ в Чънду и за презвитерите Ванг Йи, Цин Дефу и Ге Йинфен, които остават зад решетките.
(Източник: China Aid)
Еремия 20:10-15 –„Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим. Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си. Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците. Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми, Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;“
Желая да потвърдя верността на прочетения текст от Божието Слово, върху което ще размишляваме, като към тези думи, още в уводните си мисли прибавя думите на пророческото слово, записано в Псалми 55:13 -„Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел...“ Към тези думи желая да прибавя следните мисли: І. На тебе, ГОСПОДИ, поверих СЪРЦЕТОСИ ІІ. НА ТЕБЕ ПОВЕРИХ ЖИВОТА СИ ІІІ. НА ТЕБЕ ПОВЕРИХ ОБРАЗОВАНИЕТО СИ ІV. НА ТЕБЕ ПОВЕРИХ ДОМА СИ V. НА ТЕБЕ ПОВЕРИХ ИМОТА СИ VІ. НА ТЕБЕ ПОВЕРИХ ТАЛАНТА СИПрез 1958 г. аз построих (създадох) първата лека кола в България. В София, Министерството не знаеше как да я зарегистрира и затова ми дадоха номера на Сатана 666(+9)*. Аз им казах, че, ако номерът на Сатана е 666 и ме носи на гърба си, в служба на Бога, аз нямам нищо против с този номер да карам колата си. И с този номер 666 я карах в служба на Бога.
VІІ. ПРОРОКЪТ КАЗВА, НО ЩЕ КАЖЕШ ЛИ И ТИ: „защото на тебЕ ПОВЕРИХ ДЕЛОТО СИ“ (Еремия 20:12б ) VІІІ. ПОСЛЕДНАТА ИЗПОВЕД НА ПРОРОКА Еремия 20:10 –„Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.“
ІХ. ВЯРАТА НА ПРОРОКА Еремия 20:11 –„Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.“
(*В документалната си книга П-р Банков публикува снимка на колата. На нея която ясно се вижда номера й.)
Д.А.16:20-26 –“И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни да приемаме или да пазим. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като го биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво. Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.”
- Има ли за Християнина песен, извън църковната сграда?
- Има ли за Християнина песен в тежкия семеен живот?
- Има ли за Християнина песен на непоносимото работно място?
Отговорът е: Да, има! И трябва да има!
- Защото, не условията диктуват Християнския живот,
а Християнският живот диктува условията!
Една стара евангелска песен казва: «Тъмница ми става палат –
ако там намеря Христа.»
І. СЪНОВИДЕНИЕТО - ПРЕДИ ПЕСЕНТА В ЗАТВОРА
Д.А.16:9-10 –“И яви са на Павла нощем видение: един Македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. ”
1. Божият служител е, като войник
2Тимотей 2:3-4 -“Съучаствай в страданията, като добър войник Исус Христов. Никой служещ, като войник, не се вплита в житейските работи, за да угоди на оня, който го е записал за войник.”
2. Божият служител е винаги в бойна готовност (като войник)
· Той спи с облеклото си
· Той спи с обувките си
· Той винаги носи със себе си личната си раница и чака Божия призив
Ефесяни 6:14-18 –„Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии“
ІІ. ИЗНЕНАДАТА В ГРАД ФИЛИПИ
1. Посрещането във Филипи, не от македонеца, изявен в съновидението, а от македонката на име Лидия
Д.А.16:12-15 –“и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни. А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събралите се там жени. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.”
2. Посрещането на апостолите, не от македонеца, който ги покани в съновидението, а от едно момиче, обладано от нечист дух
Д.А.16:16-18 -“И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше подир Павла и нас, та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.”
3. Посрещнатите апостоли от македонеца, началникът на затвора
Апостол Павел никога нямаше да стигне до него, ако не бяха попаднали със Сила в затвора
ІІІ. ЗНАМЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЕСЕНТА В ЗАТВОРА
Д.А.16:25-26 –“Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.”
1. Песента през нощта
2. Слушателите на песента
3. Трусът в затвора
4. Отворените врати на затвора
5. Развързаните окови
6. Спасението на истинския македонец и семейството му чрез една песен
Д.А.16:27-34 –„И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.“
ІV. ПЕСЕНТА В МОЯ ЗАТВОР
1. Затворът на мислите ми
2. Затворът на чувствата ми
3. Затворът, наречен семейство
4. Затворът, наречен бизнес и пр.
Из книгата "Практично Християнство "- П-р Д-р Ст.Банков – 2004
Част Седма - "Хвалението на Бога чрез песента"
Клише е, че на днешния ден българският народ е бил обединен и затова Съединението е успяло. Не е бил обединен, поне не повече от друг път.
Хора, които са се борели няколко години преди 1885 за обединение на двете български области, след 6 септември са били рязко против. Разбира се, понеже не става, когато те искат, защото Русия в момента е против, а те са руски храненици и пр. Дори на следващата година свалят княз Батенберг и успяват в крайна сметка да го прогонят от страната, след чудото на успешното Съединение и победата срещу Сърбия в последвалата война.
Успехите никога не се постигат защото има пълно единомислие. Да вярваш в това означава никога да не действаш, просто защото никога няма пълно единомислие.
Впрочем след като едно събитие се е случило е много нагласена работа да казваш защо е успяло или защо не е успяло. Като човек сравнително запознат с фактите мога да изброявам десетки предпоставки за успех. И в същото време знам, че има десетки предпоставки за неуспех, които просто не са сработили. При всяко положение е било доста рисковано, дори хазартно.
Това, което ясно виждам е, че Бог е помогнал на българите да не се превърне дързостта на Съединението в една голяма трагедия. Знам, че не ни е помогнал, защото заслужаваме, защото сме по-добри, защото сме по-умни, по-красиви и каквото и да е било от този порядък. Когато Бог помага, добре е човек просто да благодари и да се смири.
При всяко положение има нещо много тъжно, че балканските народи така сме объркали отношенията си. Че гърците от Пловдив, Асеновград, Несебър, Созопол и Ахтопол са си тръгнали, че българите от Източна и Беломорска Тракия са били прогонени, че не сме могли да бъдем по-човечни, по-благородни и по-добри едни с други.
Знам, знам, ще кажете, че това са обективни предпоставки. Пък аз ще кажа - има и други предпоставки, но са сработили предпоставките да се прогоним едни другиго, а не да живеем във взаимна почит.
Затова и харесвам Европейския съюз. Защото сработват добрите предпоставки, а не злите. Защото германци, французи, нидерландци, българи и гърци сме приятели, правим бизнес и култура заедно, почиваме и работим заедно.
Иначе моят герой от деня на Съединението е пловдивският елит, изобщо елитът на Източна Румелия. Преодоляването на егоизма, на импулса за власт и контрол и отказът от това с идеална цел, каквато е Съединението, е удивително и възхитително.
Огледайте се. Вижте колко рядко е и колко трудно се случва. Изглежда като ценност от друг свят, от друго Царство. И наистина е така. Ако нещо е трогнало Бога в този ден, мисля, че е това. Но това последното няма как да обясни цялото случило се чудо.
И така - честито Съединение! Бог да благослови нашите прекрасни пловдивчани. И старозагорци. И бургазлии. И сливналии и ямболии. Какво щяхме да правим без вас? С вас България е два пъти по-прекрасна. Дори може би три пъти.
Снимка: Slivenpost
Според нов доклад, публикуван от Съвета за семейни изследвания, през 2024 г. са регистрирани над 400 прояви на враждебност срещу църкви в Съединените щати, като рязко се е увеличил броят на инцидентите, свързани с оръжие.
Инцидентите, посочени в доклада на групата „Враждебност срещу църквите в Съединените щати“, варират от вандализъм и палежи до заплахи, свързани с оръжие, бомбени атентати и физически нападения. Базираната във Вашингтон консервативна християнска организация за застъпничество е документирала 415 враждебни акта в 43 щата, засягащи 383 църкви, въз основа на документи с отворен код, медийни съобщения и официални записи.
Общият брой е малко по-нисък от 485-те инцидента, през 2023 г., но остава доста над годишните общи стойности от 2018 г. до 2022 г. От януари 2018 г. организацията е проследила 1384 инцидента.
„Въпреки че мотивите за много от тези инциденти остават неизвестни, нарастването на престъпленията срещу църкви се случва в контекст, в който по-малко американци посещават религиозни служби или се идентифицират с определена вяра“, отбелязва докладът.
Според данни на Gallup, по-малко от една трета от населението на САЩ редовно посещава църковни служби, а изследователите казват, че „по-малко американци споделят общо разбиране за това какво представляват църковните сгради“.
„Важно е да се отбележи, че не всички престъпления срещу църкви са мотивирани от омраза към християнството. Някои вандали изглежда са мотивирани от финансова облага чрез кражба, докато други виновници са тийнейджъри, занимаващи се с разрушително забавление“, се казва в доклада.
„Все пак има инциденти, които изглежда са насочени умишлено и със злонамерени намерения към църквите. Независимо от мотивите на извършителя, подобни престъпления могат да оставят църквите във физическо, финансово и емоционално безредие. Някои църкви се борят да покрият разходите за ремонти и се страхуват от бъдещи престъпления.“
Инцидентите, свързани с оръжие, от 12 през 2023 г. са станали 28 през 2024 г.
В един случай близо до Питсбърг, Пенсилвания, мъж влязъл в църквата „Жилището на Исус“ по време на проповед и насочил пистолет към пастира, преди да бъде спрян от дякон.
В Джорджия въоръжен мъж прекъснал службите в три църкви, заснемайки действията си и насърчавайки други да се присъединят към него.
В Сан Франциско, Калифорния, мъж произвел няколко изстрела по главните врати на католическата църква „Свети Августин“, докато хора били вътре. В Хюстън, Тексас, жена, въоръжена с дълъг пистолет в църквата „Лейкууд“ на Джоел Остийн, ранила двама души, преди да бъде застреляна и убита от полицията.
Вандализмът е най-честото нарушение, представляващо 284 случая. Църквите съобщават за счупени прозорци, унищожени статуи, повредено имущество и кражба на ценни материали като медни кабели и климатици.
В Портланд, Орегон, баптистката църква „Бетел“, е претърпяла многократни вандалски прояви, включително хвърляне на камъни през прозорците и скорошно нападение, при което сградата е покрита с химикали за пожарогасителите.
В Бренхам, Тексас, Първа християнска църква е с над 15 реставрирани прозореца, разбити от камъни и тухли. Пастир Чарлз Топинг казва, че щетите изглеждат „умишлени“ и той е „съкрушен“ при мисълта, че някой може да изпитва такъв гняв към църквата и Бога.
CHRISTIAN POST
Семейство Греъм присъства на Четвъртия европейски конгрес по споделяне на Благата вест в Берлин, където над хиляда евангелски лидери от над 55 държави се събраха за четири дни обучение, насърчение и предизвикателства към евангелизаторската мисия в Европа.
Уил Греъм, син на Франклин Греъм и внук на Били Греъм, следва стъпките на семейството, отговаряйки на призива за евангелизаторско проповядване посредством Благовестителската асоциация на Били Греъм (BGEA).
В Берлин той дава интервю пред испанския новинарски уебсайт Protestante Digital за цялостната си визия за Европа и по-специално за Испания, където църквите в Мадрид работят с BGEA за организирането на Фестивала на надеждата, който ще се проведе през май следващата година.
„Нуждата от смело, библейско провъзгласяване на Благата вест е същата днес – ако не и по-голяма – отколкото беше по времето на дядо ми“, казва Уил Греъм.
Бихте ли ни разказали за вашите проекти в Европа?
Уил Греъм:
Не бих казал, че са много. По-голямата част от служението ми е било във Великобритания, проповядвал съм в различни църкви. Що се отнася до евангелизационни кръстоносни походи или градски мисии, съм бил част само от няколко: един в Търок, два в Шотландия и след това в Порто, което беше незабравимо преживяване. Проповядвал съм и на други места, но не и на мащабни евангелизационни събития.
Виждате ли разлика в начина, по който европейците реагират в сравнение с африканците или азиатците?
Уил Греъм:
Честно казано, срещам хора от всички социални сфери. Особено в Европа са истинска смесица. Наистина се усеща като център на света - близо до Африка, близо до Азия и дори американците са само на няколко часа път. На подобни събития се срещат много разнообразна група от хора. В Африка също сме виждали големи тълпи и Бог да работи мощно. Където и да е, винаги е невероятно да се види как Бог води.
Споменахте дядо си Били Греъм на пресконференцията преди конгреса. Как той е повлиял на вашите проповеди и стил?
Уил Греъм:
Разбира се, има сходство. Никога не съм се опитвал да го копирам, но като негов внук, израснал в същата част на САЩ, дори споделящ същия акцент, хората понякога казват, че звуча като него.
И все пак имам свой собствен начин на проповядване. Обикновено следвам библейска история и развивам посланието оттам, докато той често проповядваше тематично, въпреки че обичаше и истории, като например за блудния син, една от любимите му, а също и една от моите. Но в крайна сметка целта е една и съща: да проповядваме Евангелието ясно и да каним хората да вземат решение за Христос.
Технологиите, изкуственият интелект (ИИ), социалните медии… всичко това променя начина, по който живеем. Мислите ли, че те променят и начина, по който споделяме Евангелието днес?
Уил Греъм:
Технологията е огромна помощ в разпространението на Евангелието, но може да бъде и пречка. Вземете например изкуствения интелект (ИИ): може да помогне, но има и рискове. Един пастир никога не трябва да използва изкуствен интелект, за да напише проповед, това трябва да бъде между него и Бога. Подготовката на проповед означава борба с Божието Слово, питайки: „Какво искаш да кажа на Твоите хора?“ Изкуственият интелект не може да замести това.
Има добри приложения на изкуствения интелект и други технологии в служението. Ключът е да се използват разумно, без да се позволява да заменят посланието на Евангелието. В крайна сметка, изкуственият интелект е създаден от хора и винаги има човешки мотиви зад него. Така че трябва да бъдем внимателни, но ИИ може да бъде полезен в определени контексти.
Автор: Даниел Хофкамп
Източник: "Евангелски фокус"
Photo: FB
Стотици затворници в пакистанските затвори и арести са били хвърлени в затвора за нарушаване на законите за богохулство срещу ислямския пророк Мохамед.
Обвиняемите принадлежат към малцинствени религии, като индуизъм и християнство. Според Christian Daily International, тези затворници са изправени пред жестоко отношение и дискриминация в рамките на съдебната система.
Комисията за международна религиозна свобода на САЩ (USCIRF) съобщи, че законите за богохулство в Пакистан са втори по тежест след тези в Иран. Наказателният кодекс на страната предписва на богохулниците да бъдат наказвани с присъда от 10 години до смърт.
Проучванията установяват, че много от обвиненията в богохулство са неверни. След като бъдат осъдени, те биват поставяни в тежки условия на живот. „Надежда зад решетките“, проучване, публикувано на 15 август от Националната комисия за справедливост и мир (NCJP), посочва, че признатите за виновни за богохулство се третират най-зле в затвора.
В един случай държавата осъди 100 християни за предполагаемо линчуване на двама мюсюлмани, грабеж и вандализиране на имущество през 2015 г. Те са държани в стая, използвана преди това за пациенти с туберкулоза, и пият от съдове, използвани в тоалетните.
Персоналът ги инструктира да си мият ръцете след използване на тоалетната, като ги търкат в стените на килиите. Те отказват да дадат на християните сапун, одеяла и други необходими неща, които са предоставени на други затворници.
Повече от 700 християни все още очакват смъртното наказание, а много други остават в затвора, без да знаят кога ще бъдат освободени. Въпреки че затворниците могат да получат опрощаване на присъдите си, като наизустят Корана и спазват поста по време на Рамадан, християните продължават да стоят твърди във вярата си, избирайки да понесат жестоко наказание, вместо да отхвърлят Христос.
INTERNATIONAL CHRISTIAN CONCERN