Молитвени нужди (Август 2023)

Спешна молба от Нигерия Партньор на Релийз Интернешънъл в Нигерия изпрати съобщение с молба за спешна молитва за тази страна и особено уязвимите християнски общности, които наскоро бяха нападнати. „Молим ви, молете се за нашата страна Нигерия и [по-специално] за щата Плато, както и някои части от щата Бенуе, където фуланските бойци напоследък се борят срещу [християнските] общности“, каза той. „Много са регистрирани мъртви и много други са разселени. В района на Мангу в щата Плато правителството на щата е наложило полицейски час.“ Той добави, че федералното правителство е разположило армия в тези общности, за да се опита да възстанови мира. НОВИ СВЕДЕНИЯ: Благодарете на Бога, че съпругата и синът на покойния китайски християнски адвокат д-р Ли Байгуанг успяха да пристигнат безопасно в САЩ. Д-р Ли, който защитаваше религиозната свобода и човешките права на обикновените граждани, почина на 49-годишна възраст при подозрителни обстоятелства в Китай през 2018 г. Съпругата и синът му Ханмей „Хана“ Сю и Кингсин „Чистото сърце“ Ли в момента търсят убежище, според нашите партньори ChinaAid и Voice of the Martyrs Korea. „След внезапната смърт на д-р Ли в началото на 2018 г. съпругата му е строго контролирана и наблюдавана без възможност за свободно придвижване от агенти, уредени от Комунистическата партия на Китай, за да й попречат да има контакт с когото и да било в чужбина“, каза Боб Фу, ръководител на ChinaAid. ChinaAid също съобщава, че няколко лидери на църквата “Златен светилник” в Линфен, които са били лъжливо обвинени в измама, ще бъдат изправени пред съда на 21 август. Китайските власти използваха динамит и тежки машини, за да разрушат сградата на църквата през 2018 г. Тази вярна домашна църква твърдо отказва да се присъедини към одобрената от правителството църква и в резултат на това събранието е изправено пред интензивно преследване. Пастор Уан Сяогуанг и съпругата му пастор Ян Ронгли (вижте прикачената снимката) са задържани повече от две години. Твърди се, че са със слабо здраве, но все още се молят един за друг в затвора и много си липсват. МОЛИТВА И БЛАГОДАРНОСТ: * Молете се за край на насилието в северна и централна Нигерия, особено в щатите Плато и Бенуе * Помолете Бог да утеши всички опечалени, ранени или разселени от последните нападения и се молете военните да бъдат ефективни в спирането на по-нататъшното насилие * Благодарете на Бога, че семейството на д-р Ли успя да пристигне безопасно в САЩ. Молете се да им бъде дадено убежище * Благодарете на Бог за църквата „Златен светилник“ и вярата на лидерите Уан Сяогуанг и Ян Ронгли. Молете се за възстановяване на здравето им и справедливостта да възтържествува на процеса им през август * Молете се за оправдаването и освобождаването на много други задържани вярващи в Китай (Източници: ChinaAid; партньор на Release International партньор; Voice of the Martyrs Korea)

27 Юли Римляни 12:12; 1 Солунци 5:8; Евреи 6:18-19

НАДЕЖДАТА

е златната нишка, която те свързва с небето. Тази нишка държи изправена главата ти дори и сред най-тежките изпитания. Аз никога няма да пусна ръката ти. Но без нишката на надеждата може да провесиш глава и да превиеш рамене, докато се изкачваш с Мен нагоре по стръмния път. Надеждата отмества погледа ти от земята към небето, променя перспективата ти, издига те нависоко и ти показва голямата картина. Напомня ти, че тесният път, по който вървим заедно, всъщност е магистрала към небето. Когато тази лъчезарна дестинация е пред погледа ти, неравностите по пътя избледняват. Уча те да държиш този курс в сърцето си – пълен напред! към постоянното Ми присъствие и надеждата за небето!

Когато разглеждаме библейската гледна точка, прошката според мен не винаги означава примирение. Да, Бог се примирява с нас, когато ние се покайваме и повярваме, идвайки до единение с Христос. Но, дори преди това, Бог е „добър към неблагодарните и злите” (Лука 6:35). Дори когато не включва примирение, прошката предполага един отказ да изискваме отмъстителна справедливост – да желаем греховете, извършено спрямо нас, да бъдат отмъстени от нас самите. Това не означава, че няма да има правосъдие. Когато сме преследвани или хулени, ни е казано „не си отмъщавайте, но давайте място на Божия гняв, както е писано: „На мен принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние” (Римл. 12:19). Това не означава, че човек не трябва да търси справедливост, а единствено, че не трябва да „връща зло за зло” (Римл. 12:17). Да извикаме полиция, когато се извършва престъпление, не означава да плащаме зло за зло. Да държим едно дете извън дома, понеже в него живее дядо насилник, не означава да връщаме зло за зло. Когато една църква дисциплинира съпруг или баща, който не изпълнява своите задължения, това не означава, че тя връща зло за зло. Мнозина вярват, че са свободни от миналото си, просто понеже не чувстват гняв към хората, които са ги предали или наранили. Понякога причината е самата болка, която е направила човека нечувствителен. Може да сте по-гневни, отколкото си мислите, понеже гневът е дълбоко потиснат. Преди всичко, разберете, че самият гняв сам по себе си не е грях. Грях е личното отмъщение. Често гневът не влиза в противоречие с това да сте милостиви към другите, а е именно част от това да бъдете милостиви. Един съветник ми каза, че това, което чува от хора, които са били жестоко пренебрегвани или дори наранявани от родителите си, е: „Е, те са направили най-доброто, което са знаели”. Това звучи похвално и дори духовно, но в повечето от тези случаи това не е прошка, а себезащита. Човекът не желае да се изправи лице в лице с факта, че той или тя са имали родители, които са били толкова заети или жестоки, че е по-лесно да рационализират това, което се е случило. Но това не води към изцеление, понеже представлява криене от реалността зад идеализирани образи. Но ако сте преминали през някакво разочарование или травма в своето минало, може би дори дълбока травма, вие не трябва да криете мрачната реалност от себе си. На кръста Бог изяви и понесе най-плашещите възможности на падналата човешка опитност. Не можете да се върнете и да промените миналото. Понякога хората, които искат да не са минавали през плашещи и травматични семейни ситуации, ще си представят възможни сценарии отново и отново, като се питат: ”Какво бих направил различно?” Понякога те дори се обвиняват за неща, за които на рационално ниво знаят, че не са виновни (както едно дете, което се обвинява за развода на родителите си или жена, която се обвинява за аферата на своя съпруг). Можете да скърбите за миналото си, но не можете да го промените. Но можете да знаете, че макар да сте формирани от своето минало, вие не сте победени от него. Вие сте оцелели. Животът ви е скрит в Христос. Поетът Крисчън Уимън пише за „сладката, милостива амнезия” в живота му, която е била прекъсната от осъзнаването на това, което е преживял в миналото. „Как сега, като изпод затрупани руини, моето детство отново оживява?” пише той. „Господ ми позволи да изпея раните, чрез които съм съграден и опетнен.” Вие също може да се чувствате омърсени от раните си, но заслушайте се дълбоко в живота си и ще видите как сте били изградени от тях. Изпейте раните. Под това няма предвид да ги изпеете с някаква радост, а по начина, по който Исус прави това на кръста с Псалм 22 – с искрена скръб от един привидно липсващ Бог, докато си спомня времето на Неговото присъствие. Кръстоподобното виждане за реалността означава, че църквата трябва да знае как да скърби, когато говори за семейството. Ние лесно можем да пеем при поклонение заедно с пророк Еремия „Велика е Твоята вярност” (Плач 3:23), но едва ли ще превърнем в песен някой друг текст от цялата книга. Кой би решил да пее на хвалебна служба, отново с Еремия: „Обвил си се с облак, така че молитвата ни да не може да премине” (Плач 3:43-45). Вместо това ние често демонстрираме една пресилена радост, която е част от ad hoc литургията на много евангелски църкви. В началото на службата един усмихващ се пастир или водач на хвалението вика: „Страхотно е отново да ви видя!” или „Радваме се, че сте тук!” В края на службата същото ухилено лице казва: „Ще се видим следващата неделя! Приятна седмица!” Казваме си, че това е така, понеже ние „се радваме в Господа”. Но въпреки това мнозина наранени хора се чудят дали този вид усмихнатост и щастие, които свързваме с живота с Христос, са ги подминали. Хората – включително тези, които са били изоставени или наранени от най-близките си – смятат, че да бъдеш „християнин” означава да се научиш да се усмихваш през цялото време. Но кръстът ни казва нещо съвсем различно. Исус казва: „Блажени скърбящите, понеже те ще се утешат” (Матей 5:4). В царството ние получаваме утеха по различен начин от този, който предписва съвременната култура и със сигурност не като се преструваме на щастливи. Ние сме утешавани, когато виждаме нашата пречупеност, нашия грях, нашите отчаяни обстоятелства и тъжим, плачем и викаме за избавление. Затова Яков, братът на нашия Господ, изглежда толкова странен на съвременния християнски етос. „Тъжете, ридайте и плачете,” пише той. „Смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви на тъга” (Яков 4:9). Какво ще се случи на църковен водач, който започва службата с думите: „Какъв окаян ден!” или „Надявам се да сте плакали доста през тази седмица!” Бихме го помислили за побъркан. Отначало Исус винаги ни изглежда луд (Йоан 7:15, 20). Но истината е, че малцина от нас са толкова щастливи, колкото се преструват, че са. Може би най-доброто нещо, което можем да предложим на семейството си, са повече сълзи, повече викове за помощ, повече изповеди за грях, повече отчаяни молитви, които са твърде дълбоки за тях. Може би тогава самотните и отчаяните сред нас ще видят, че благовестието не е дошло за щастливите, аз а сърцесъкрушените, не за здравите, а за болните, не за намерените, а за изгубените. Превод: Радостин Марчев източник: The Storm – Tossed Family

Ще видят ли европейските църкви какво прави Бог на континента? Бъдещето на Европа зависи от това. В много отношения християнството е направилo Европа такава, каквато е днес. Нито един друг континент не е бил изложен на християнското влияние за толкова продължителен период от време и толкова интензивно. И все пак, точно както Европа е първият християнизиран континент, тя става и първият дехристиянизиран такъв. В началото на 19 век доста повече от 90% от християните живеят в Европа и Северна Америка, но в края на 20 век повече от 60% живеят в Африка, Азия, Южна Америка и Океания. Историкът мисиолог Андрю Уелс, който почина миналия месец, е един от първите забелязали и изследвали тази променя в „християнския център на гравитация”. Мнозина виждат Европа като изцяло постхристиянска или светска, но реалността е много по-сложна. И вън от светлината на прожекторите се случва едно ново евангелизиране на Европа. Можем да разпознаем три нива, на които то действа: църквите от диаспората, движения и платформи за основаване на църкви и следващото поколение. Бог използва движенията на хора, за да евангелизира Европа. Миграцията на християни от други места и създаването на църкви от диаспората не е нищо ново за Европа. Такива църкви са част от европейската история. Много европейски градове из Европа имат значително население, формирано вследствие на миграция и исторически църкви, свързани с диаспората. Въпреки това миграцията от Третия свят през последните две поколения е довела до основаване на значителен брой църкви от диаспората на европейска почва, включващи испаноговорящи и/или бразилски църкви, китайски църкви и чернокожи африкански църкви, които са най-многобройните. Само Изкупената Христова църква на Бога има над 750 общности и продължават да основават по 25 нови църкви само във Великобритания. Това е само една от многото деноминации. Ако в някой европейски град има африканска общност, там почти сигурно ще има и църква от диаспората, дори ако европейските християни даже не подозират за нея. Макар че статистиките са обещаващи, присъствието на църкви от диаспората не води автоматично до нова евангелизация на Европа. Както отбелязва Херви Квирани: „Африканските християни досега са били много успешни единствено в евангелизирането на други африканци. Много малка част от тях са направили нещо по отношение на европейците. Много от тях са ми казвали: „Това ни принуждава да правим нещата по различен начин, което е твърде неудобно.” Под „да правим нещата по различен начин” те имат предвид да съкратят хвалебните си служби или да развиват евангелизация, основана на отношенията. За пастирите, които искат поне да опитат да се включат в мисия сред европейците, тяхното присъствие в Европа ги кара да вярват, че те трябва да бъдат мисионери за европейците. Като такива те се опитват да контекстуализират своите служения за европейците, но това води до твърде малък успех. На повечето от тях им липсва подготовка, която да ги направи способни да разберат как би изглеждала една междукултурна мисия сред европейците.” Въпреки това не можем да прехвърлим цялата отговорност за този неуспех върху водачите на църквите от диаспората. Много от местните европейски църкви или не желаят, или не знаят как да помогнат на християните от диаспората да достигнат до местното население. По време на пандемията от КОВИД-19 се появяват знаци, че църквите от диаспората и местните еврейски църкви се опитват да започнат междукултурни църкви, които могат по-лесно да достигат до коренните европейци. Бъдещето на църквата в Европа може в значителна степен да зависи от появата на едно специфично европейско междукултурно християнство. Следва продължение… Превод: Радостин Марчев

Редовният съвет на Генералния секретариат на Синода одобри проекта на Работния документ за първата сесия на Синода за синодалността, както и методологията на Асамблеята. Прочети всичко

Най-новият филм от хитовата поредица "Избраните", базирана на Библията, се появи в Топ 3 класация на американските филми през уикенда. Той изненада холивудските наблюдатели и измести големи заглавия с по-големи бюджети. "Избраните": Сезон 3 (епизоди 1 и 2) спечели около 8,2 милиона долара за номер 3, изоставайки само от Black Panther: Wakanda Forever ($67 милиона) и The Menu ($9 милиона). Variety определи това като „изненадващ успех“, а брутните 8,2 милиона долара като „впечатляващи“. Hollywood Reporter го нарече „вълнуващ успех“. Компанията Fathom го разпространява. „Това ще помогне за разширяване на обхвата на филма“, каза Далас Дженкинс, създателят и режисьор на сериала, в неделя вечер по време на предаване на живо във Фейсбук „Ще привлече повече внимание за сериала. … Ние шокираме индустрията.“ Успехът на филма, добави той, "ще позволи на The Chosen да се върне в кината в бъдеще". „Кината, дистрибуторите … ще бъдат много по-заинтересовани от бъдещето, което е наистина страхотно за разширяването на шоуто“, каза Дженкинс. Сериалът проследява историята на Исус и неговите последователи. Първите два сезона са безплатни за гледане в приложението The Chosen. Предлага се и на други платформи, като Prime Video и Peacock. „За втора поредна година The Chosen завладява въображението на киноманите от цялата страна“, каза Нийл Хармън, главен изпълнителен директор на Angel Studios, които разпространяват сериала. „След огромната реакция на феновете на Chosen – и сега феновете на Wingfeather Saga на претъпкано театрално събитие в Нешвил миналата седмица – виждаме, че същата публика, която ни помогна да счупим рекордите за стрийминг, може да има подобно въздействие в боксофиса.“ Източник: Christian Headlines

20 Юли Псалм 42:1-2; Псалм 34:5; Филипяни 2:15

ТЪРСИ ЛИЦЕТО МИ

и ще намериш всичко, за което си копняла. Най-съкровените копнежи на сърцето ти са за близко общение с Мен. Зная това, защото съм те създал да жадуваш за връзка с Мен. Не се чувствай виновна, че отделяш време, за да утихваш в Моето присъствие. Ти просто откликваш на Божествения Ми повик. Създал съм те по Мой образ и подобие и съм скрил небето в сърцето ти. Твоят стремеж към Мен е форма на носталгия по истинския ти дом в небето.

Не се страхувай да бъдеш различна от останалите. Пътят, който съм те призвал да изминеш е предназначен само за теб. Колкото по-отблизо Ме следваш, толкова по-пълно ще мога да развивам дарбите ти. Но за да Ме следваш с цялото си сърце, трябва да се откажеш от желанието си да угаждаш на хората. Близостта ти с Мен ще е благословение за другите, защото ще те озари отвътре, за да светиш ярко в мрака на този свят.

Скъпи читатели, Днешната ни среща е с Александър Мутафчиев, музикант, който хвали Бога и баща на 3 деца. Алекдандър и съпругата му Мариана са насърчаващи и слънчеви Божии хора. Сашо, какво е да сте родители на три деца в днешното трудно време? Колко са големи децата? Какви са вашите изпитани рецепти със съпругата ти за тяхното възпитание в християнските ценности? Сашо: Родители сме на 3 деца – на 3, 8 и 9 г. Да създадеш семейство и съответно да си родител е голямо благословение, но същевременно и голяма отговорност. Живеем в много трудно и динамично време, в което християнските ценности избледняват и нашата цел като семейство е да ги възпитаваме според библейските принципи, за да могат да имат една добра основа. Вярвам също, че трябва да бъдем добър пример в поведение, в говорене, и най-вече да им показваме любов. Мариана: Децата ни Симон, Ава и Матеа са един прекрасен дар от Господ – обещан, чакан и поднесен наистина с много любов. Този подарък е необикновен – толкова многопластов и носещ в себе си елементи на постоянна изненада). Мисля, че всеки родител ще разбере какво имам предвид. Бих искала да допълня моя съпруг, че времето е трудно, защото липсва любовта на хората към Бога. Целта ни е да говорим с децата си за Бога у дома, когато сме на път, когато си лягат, когато стават – да живеем с Бог и за Бог. Независимо, че имат привилегията да живеят в християнско семейство, винаги идва момент на личен избор и на една лична среща с Бога. Вие сте от ЕПЦ " Ветил" – Ямбол с пастор Янчо Ганев. Знаем как Янчо обича да хвали Господа на китара… Във вашата църква имате служение, което организира християнски концерти и събития, обикновено в центъра на града – най-вече за достигане на хора, които не познават Бога. Особено интересни са инициативите ви за 1 юни. Бихте ли разказали повече за това служение? Сашо: Да, към църквата имаме служение, съставено от хора с разнообразни способности и таланти, което се занимава с организиране на различни мероприятия, събития, концерти около Рождество или Възкресение. Празниците са идеална възможност да кажем на хората за Спасителя – Исус Христос. Всяка година за 1 юни организираме празник за децата с различни занимания (театър, кино, работилнички, игри, танци). А младежите много често поемат самоинициатива в обновлението на обществени места, посещават старческия дом, по Рождество пеят в двора на болницата и много други дейности. Мисля си, че по този начин посяваме доброто семе в нашия град, и Господ е този, който може да направи посятото да расте. Мариана: Част сме от една прекрасна църква – съвършено място за несъвършени хора. Обградени сме от уникални и изключително идейни хора, стараещи се да дадат най-доброто от себе си, за да издигнати прославят единствения и истинен Бог. Искаме да покажем на града ни, че църквата ни не е някакво затворено общество, поробващо хората. Има много грешно разбиране за нас, което се е вкоренило сред невярващите. Наистина, стараем се всяка година да направим нещо за града ни и да оставим някакво послание. Примерно, тази година за 1 юни сме се спрели на темата "Ти си специален". Ще има театър, вдъхновен от детската книга "Шапка за Иван" на един много любим автор Макс Лукадо. С нея искаме да покажем на малки и големи, че Бог е наш Създател и ни е направил специални, неповторими и всеки има в себе си определен талант или таланти. Миналата година темата беше "Повече от победител", имахме вълнуващо нощно кино с епизоди от Книга на Книгите. За Рождество майките от църквата се организирахме и направихме нещо спонтанно и по-различно – украсяване на сладки. Дечицата поканиха свои невярващи приятелчета, с които да споделят този сладък момент. Докато децата творяха, майките имахме възможност да си поговорим, пиейки топъл чай и кафе, под звуците на хубава Рождествена музика. Надявам се да послужим за вдъхновение, на някой, който чете това интервю. Сашо, ти по професия си музикант, завършил си пиано в Консерваторията. Хвалител си в църквата ви. А какво работиш? Сашо: По принцип съм човек, стоящ зад кадър. А това интервю малко обръща ролите. Работя в БХТВ. Вярвам, че телевизията е силно средство за благовестие, достигащо до места, където е трудно да отидем чисто физически. Бог благославя хората с продукцията, която правим. Участваш с други музиканти от църквата в един норвежки хор. Всяка година там имате по един концерт… Как е за тази година, разшири ли се служението? Сашо: От няколко години имаме възможността да свирим с един Госпъл хор в Норвегия. Там като цяло християнството, както и в цяла западна Европа отслабва и музиката е възможност за евангелизиране. Бих казал, че хората приемат добре. С всяка година интересът към концертите нараства. Откликват много норвежци, които искат да се включат и да пеят в хора. Ние, християните трябва да използваме талантите си по всякакъв начин, да използваме всяка една отворена врата да служим, да благовестваме, и да достигаме недостигнатите. Вярвам, че Бог ще разширява духовните предели на България и Норвегия. Бихте ли споделили за читателите насърчаващи свидетелства от вашия живот? Мариана: Бог е Бог на чудесата. Всеки един от нас е едно живо свидетелство за това. Аз имах репродуктивни проблеми. Докторите бяха казали, че единственото решение е инвитро. Бях малко ядосана на Бога. Питах се: Как може да съм Негово дете и да ми се случва това? Имах доста личен и откровен разговор с Него. И точно в тишината, Бог ми отговори с Исая 66:9: "Аз, който довеждам до раждане, няма ли да направя да роди? Аз, който правя да раждат, ще затворя ли утробата?" Стъпих с вяра на това Слово и очаквах чудото да се случи. И точно на Бъдни вечер, разбрахме, че очакваме първото си дете. Получихме не едно благословение, а три. Не е ли прекрасен Бог?! Имате ли любима мисъл? С кой стих от Словото ще поздравите читателите ни? Сашо и Мариана: Еремия 33:3: "Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш."

От 16 май, нови филателни емисии са предоставени от Ватиканската поща и отдел „Филателия“ на ватиканското Гулернаторство. Те са посветени на предстоящия Световен ден на младежта (СМД) в Лисабон и на спешната тема за мира, „най-голямата ценност на човечеството“. Също така и филателни издания за 825-та годишнина от освещаването на катедралата в град Сполето, за двестагодишнината от Латеранския съюз и за стогодишнината на Постоянната комисия за защита на историческите и художествени паметници на Св Прочети всичко

Тимъти Келър, забележителният евангелски автор, теолог и пастор от Ню Йорк, почина след продължителна битка с рак на панкреаса в стадий 4. Той беше на 72 години. Само преди ден той публикува молитва, в която изразява желанието си да отиде при Исус. Презвитерианската църква Redeemer в Манхатън, чийто пастор бе Келър, изпрати изявление до членовете, в което ги информира, че той е починал в петък сутринта. „Ние сме вечно благодарни за неговото лидерство, сърце и отдаденост да споделя любовта на Христос с другите. Въпреки че ще ни липсва присъствието му тук, ние знаем, че той се радва със своя Спасител в небето“, се казва в изявлението на църковните лидери. „Тим обичаше това, което правеше. Той обичаше да общува както с вярващите от църквата, така и с глобалните лидери на служението. Той се наслаждаваше на предаването на дълбокото чудо и трансформиращата сила на Евангелието на благодатта. Той не обичаше да се обръщат към него като д-р Келър „Само Тим, моля, казваше той.“ В България Тим Келър е познат с книгите "Всяко старание си струва", "Щедра справедливост". Тим Келър е автор на десетки книги, сред които и бестселърите The Reason for God и The Prodigal God, които са преведени на 15 езика. Пастир Келър е доктор по богословие, известен лектор и апологет, баща на трима пораснали синове. Наричан е "Клайв Стейпълс Луис на нашето време".

19 Юли Ефесяни 6:16; 1 Йоан 1:5-7; Исая 12:2

ПРЕДАЙ МИ ВСИЧКИТЕ СИ ЧУВСТВА,

дори онези, безславните. Чувствата сами по себе си не са грях, но могат да те подтикнат към грях. Страхът и безпокойството все още те тормозят. Денонощно си под огнения им обстрел. Атаките на Сатана идват непрестанно към теб. Вземи щита на вярата си и угаси огнените му стрели. Укрепи доверието си в Мен, независимо как се чувстваш. Ако постоянстваш, чувствата ти накрая ще последват вярата ти.

Не се крий от страха си и не се преструвай, че не съществува. Безпокойството, което таиш в сърцето си ще породи страх от страха: чудовищна мутация. Предай безпокойството си в светлината на Моето присъствие и заедно ще се справи с него. Опитвай да Ми се доверяваш и страхът постепенно ще отпусне хватката си върху теб.

Християнски свещеници са набелязвани като мишени за насилие и убивани в Еритрея от бунтовническите сили, съобщава Release International в прессъобщение от 3 ноември. International Christian Concern интервюира бившата затворничка за вярата Хелън Берхейн, която е била затворена и измъчвана в Еритрея повече от две години от правителствените власти. „Еритрейските войски убиват много свещеници и изнасилват жените им“, казва Берхейн. „Някои от свещениците стоят, като стискат в ръка кръстовете си, така че им режат ръцете. И когато войниците заповядат на свещениците да свалят шапките си, а те откажат да го сторят, войниците ги застрелват. Стотици свещеници загиват в този конфликт от ръцете на еритрейски войници“, казва Хелън. Наричана от някои „Северна Корея на Африка“, Еритрея е еднопартийна държава, управлявана от потисническо, тоталитарно правителство, което е с враждебно отношение към религията. Затворените заради вярата си често са подлагани на дълги или неопределени присъди в затворите, където страдат от невъобразимо нечовешки условия. Release призовава църквите да се молят за Еритрея по време на Международния ден на молитвата за преследваната църква на 7 ноември. Източник: International Christian Concern

Съобщава се, че повече от 150 християни са били убити в щата Плато в Нигерия през първите три седмици на юни. Според източници на “Morning Star News” фулански бойци са отговорни за убийствата. Губернаторът на щата Плато, Кейлъб Манасе Мутванг, излезе с изявление, потвърждаващо смъртността: „Минимално оценено, през последните три седмици сме погребали не по-малко от 150 души в района на местното управление Мангу“, каза той. „И това е отделно от не по-малко от 30 000 души, разпръснати в различни лагери за вътрешно разселени лица (IDP), с които трябва да се справим сега.“ Преди две седмици съобщихме как повече от 40 християни са били убити от войнстващи фулани при набези в редица села в щата Бенуе в Нигерия през юни. И само тази седмица “Morning Star News” съобщи за още 11 убити християни в щата Плато и още 20 убити в съседния щат Тараба. НОВИ СВЕДЕНИЯ: Миналата седмица служители поискаха среща с презвитера на църквата в Гуанджоу в китайската провинция Гуангдонг. Те подканиха брат Хуанг Сяонин и неговата домашна църква да се присъединят към санкциите, наложени от правителството на друга църква. Те му съобщиха, че искат той да се премести от област Паню в Гуанджоу, разпитаха го за десятъците и даренията в неговата църква и го информираха, че е сформирана работна група специално за тях. Въпреки заплахите и тормоза им, Хуанг сподели евангелието с тях и отговори на въпросите им относно християнството. Те бяха шокирани от неговото проповядване. „Много съм [открит] относно това, в което вярвам“, каза той на служителите. „Правя това, което трябва да правя. И ще продължа да правя това, което правя, независимо от ситуацията. Преди две седмици съобщихме как служители са влезли насила в църквата по време на събирането им на 4 юни. МОЛИТВА И ХВАЛА: * Молете се християните в Плато и в цяла северна и централна Нигерия да познаят Божията сила и утеха, докато са изправени пред продължаващо преследване от радикализирани бойци. Молете се за утеха за опечалените и изцеление за травматизираните. * Молете се за край на бруталното, продължило две десетилетия преследване на християните в Нигерия. * Благодарете на Бог за свидетелството на църквата в Гуанджоу и за смелостта на брат Хуанг да споделя евангелието с неговите гонители. Молете се за постоянство и смелост за всички членове на църквата. (Източници: Morning Star News; ChinaAid)

Като младо 18 – годишно момиче си живеех живота и го харесвах. Имах любящо семейство и по-малък брат, с който взаимно си оцветявахме емоциите. Имах отлична гимназиална диплома, четях много и с удоволствие, предстоеше ми да замина за София, където вече бях приета да продължа образованието си. Излизах с приятели, свирехме с китари и прекарвахме супер. Татко ми ходеше в заведения от висок клас, ползваше най-скъпите марки алкохол, кафе и цигари, тъй като беше под неговото достойнство да ползва евтините от магазина. Бях неговата гордост и многократно ме е канил да бъда негова дама в заведенията, които посещаваше. Познавах доста музиканти, тъй като в този вид заведения, имаше оркестри на живо. Даже бях поканена през лятото, да замина като певица към такава група за един сезон на морето. Семейно се радвахме на добро здраве, понякога с приятелски трапези в къщи, главно от адвокатските среди, където логиката и аргументираното мислене бяха на почит. Родителите ми имаха добра работа и допълнителни доходи, постигнати с много извънреден труд. Изпратена бях от родителите си на 20 – дневна екскурзия в чужбина, като награда за отличния ми успех. Имах приятел, който беше харесван и от родителите ми и даже заговори и за общо бъдеще в семейство след време. Родителите ми никога не са били членове на партия, но от училище, като съвестна пионерка и комсомолка знаех, че обществото ни върви към "светлото комунистическо бъдеще" НЕ БЯХ БОЛНА, БЕДНА, НЕЩАСТНА ИЛИ В СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ. Харесвах настоящето си в здраве, семейство, приятели, гадже, имах си любимо хоби и забавления. Никога не ми е било тъпо и скучно. Нямам навика да се сравнявам с някого, или да завиждам. Често пъти в дискотеката след танците, седнала с ароматна цигара и чашка хубав коняк с приятелите, мечтаехме. БЯХ ПЪЛНА С НАДЕЖДА И ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО! Но не познавах Бога. Не вярвах в Него, нито изпитвах нужда от това. Не знаех защо, но тогава, в тази толкова динамична за плановете ми година, дълбоко вътре в мен звучеше един въпрос : Къде е истината и в кого е надеждата? Даже не знаех защо се питам? Нито съм била пълна с разочарование, нито съм била в безнадеждна ситуация дотогава. Пушех и си пийвах, не защото изпитвах нужда, а просто за компания със стойностни и добри приятели, сред които ми беше добре. Повярвах в Бога по изключително интересен начин, когато само за една вечер убежденията ми за Него претърпяха тотален обрат. Защото Той избра да дойде в живота ми, даже и без да съм Го търсила. Разбрах, че Той е Пътят, Истината и Животът. Разбрах, че едно от имената Му е Жива надежда. Тогава аз избрах да Го поканя в живота си и да Го следвам. Започнах да посещавам Евангелската църква в родния си град. Тръгнах да споделям тази Божия надежда с приятелите си. Но как приема надежда някой, който няма нужда от такава? По простата причина, че животът му си е наред! Как да обясня на озадачените ми приятели и родители, че не виждам защо да продължавам да пуша или да си пийвам, при положение, че никой не ми е забранявал? ХОРАТА ОКОЛО МЕН НЯМАХА НУЖДА ОТ МОЯТА НАДЕЖДА, КОЯТО СЕ ОПИТВАХ ДА ИМ ДАМ. Отне ми време, за да го разбера. Отидох да уча в София и там продължих да посещавам църква, където намерих много нови приятели. Но не загубих връзката и със старите, от родния ми град. Не им споделях вече за Христос – надеждата, защото никой от тях не изпитваше нужда от това, което исках да им дам. Бях много впечатлена от една жена, служеща на младежите в църквата в София, която и аз посещавах тогава. Жената беше засмяна, мотивираща, а за нас, младежи и студенти, беше пример в много отношения. Тя постигаше с лекота всичко това, което аз не можех. Свидетелството на живота ѝ беше изключително успешно. Възхищавах й се. Няма да забравя, как една нощ заспах с мисълта за всичките нейни прекрасни качества. Възхищавах се, не ѝ завиждах, но бях пълна със съжаление за моите неуспешни опити да ѝ подражавам. Тогава сънувах сън: От едната страна видях прекрасна червена роза, която ухаеше чудесно. Видях на другата страна сняг и в него едно кокиче, люшкащо нежни листенца. Помислих си, кой ще погледне кокиче, при наличие на роза? С толкова къса дръжка, нетрайно и без такъв аромат? Събудих се и тогава толкова ясно дойде в сърцето ми Божието откровение за мен, моя живот и служение в бъдеще! Разбрах думите Му : "Не съжалявай, че не си червена, ароматна и атрактивна роза! Създал съм те кокиче! Когато снегът падне, кокичето е първо, което с нежните си листа пробива снега над него. Кокичето е символ на надежда! Носи радост и сигурността, че въпреки виелиците и преспите през зимата, пролетта настъпва. Няма да намериш кокиче през късна пролет, лято или есен. Надеждата съм АЗ, давай на хората МЕН! Давай от Моето, то няма да свърши никога!" От този момент нататък разбрах огромната разлика между двата вида надежда. Приятелските пожелания и добри думи, могат да повдигнат настроението на някого, но само ХРИСТОС – ЖИВАТА НАДЕЖДА има силата, желанието и любовта да преобърне невъзможните ситуации във възможни! С този Божий вид надежда отидох преди години и споделих Христос със семейството и приятелите си в моя роден град и те Го приеха. Човешката надежда от една страна и свръхестественият дар на Живата Надежда – Христос, са несъпоставими. В първия вид надежда – ЧОВЕШКАТА, се опитваш да помогнеш и позитивно да мотивираш някого! Това е добро, имаме нужда от добронамереност! Но тогава зависиш от себе си, доколко добре ще се справиш, доколко добре ще обясниш, за да може човекът насреща да разбере. Но имаме нужда и от БОЖИЯТА надежда – свръхестествения дар на Святия Дух – Жива Надежда. От личен опит ви казвам, че там, където другите виждат задънена улица, вие ще видите изход! И няма да ви е трудно да го видите! Естествено е! Но естествено за очите на вярата в теб! Не вярата в теб самия, а вярата и доверието в Него! Тогава ще даваш Надежда и няма да свършва, ще даваш и ще се чудиш къде да събираш преумноженото! Ще виждаш живот зад чутата смъртоносна диагноза, ще виждаш идващото изобилие, нищо че сега броиш стотинките си за хляб. Няма да чакаш някой да те подканя да си доброволец, ти ще търсиш възможност да си такъв. Няма да се оплакваш от лошотията и злобата на хората, защото по един път ще идват към теб, но по седем пътища ще бягат. . Няма да имаш нужда от специалисти по гонене на лоши мисли, защото имаш Личността на Надеждата с теб! Аз я имам, искам да я дам и на теб! Точно днес, в твоята безпомощност и влошено здраве, в страха ти за утрешния ден, семейството и децата ти, незвисимо от радостите и тъгите, успехите и провалите ти, ЛИЧНОСТТА на НАДЕЖДАТА – Христос, желае да бъде с теб! Ще ГО поканиш ли?

Марк 7:20-23 –„Каза още (Исус): Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“

І. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ – Непокаяното сърце, в което живее Сатана (дяволът), се преобръща на мръсен духовен канал, по който тече духовна мръсотия. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли…“ (Марк 7:21а) ІІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – То се превръща на мръсен духовен канал, по който тече духовна зараза.„Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… блудства… (Марк 7:21б) ІІІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – Той го превръща в мръсен духовен канал, по който текат мръсните отпадъци, за които Бог казва:„Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… кражби…“ (Марк 7:21в) ІV. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – Старият дявол го преобръща на мръсен канал, по който текат дяволски отпадъци. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… убийства…“ (Марк 7:21г) V. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – Той го преобръща на мръсен духовен канал, по който тече мръсотията, наречена блудство. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… прелюбодейство …“ (Марк 7:22а) VІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – Той го преобръща на мръсен духовен канал, по който тече користолюбието. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат…користолюбие …“ (Марк 7:22б) VІІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – Той го превръща на мръсен сърдечен канал, по който тече мръсотията, наречена нечестие. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… нечестие…“ (Марк 7:22в) VІІІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – То се превръща в мръсен духовен канал, по който тече коварството.„Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат…коварство…“ (Марк 7:22г) ІХ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – През него започва да тече духовната мръсотия, наречена сладострастие. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… сладострастие…“ (Марк 7:22д) Х. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – През него започва да тече духовната мръсотия, наречена лукаво око. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… лукаво око…“ (Марк 7:22е) ХІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – През него започва да тече духовна мръсотия, наречена хулене. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… хулене…“ (Марк 7:22ж) ХІІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – По този мръсен канал започва да тече гордостта. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… гордост…“ (Марк 7:22з) ХІІІ. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, В КОЕТО ЖИВЕЕ САТАНА – През това сърце започва да тече безумието. „Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат…безумие…“ (Марк 7:22и) ХІV. ОТКРОВЕНИЕТО НА ХРИСТА (КАЗА ОЩЕ) ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЕЗИ НЕЩА Марк 7:23 –„Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“

Какво представляват апокрифните книги? Един набор от извънбиблейски книги се наричат апокрифни или второканонични . Това са книгите, които обикновено се срещат в католическата Библия. Книгите са: „Товит“, „Юдит“, „допълнения към Естир“, „Премъдрост на Соломон“, „Премъдрост на Исус – син Сирахов“, „Варух“, „Посланието на Йеремия“, „Молитва на Азария“, „Сусана“, „Вил и змеят“, „Книгите на Макавеите“. Това е еврейска литература, писана в периода след Стария завет и преди Новия завет: от 430 г. пр.Хр. до идването на Христос. Тези книги могат да бъдат полезни за разбиране на историята, някои звучат подобно на текстовете на мъдростта на Псалмите и Притчи. Така че, защо те не са считани за авторитетни? От една страна, самият еврейски народ не смята тези произведения за същите като Божието Слово. Те никога не са били цитирани от Исус или авторите на Новия завет (макар това да е вярно и за някои други книги в Стария завет), но е ясно, че Христос не би ги възприел наравно с Писанието. Апокрифните книги не претендират за себе си да имат същия авторитет, като другите старозаветни книги. Вероятно тези книги се промъкнали в Писанието, когато свети Йероним ги поставя в латинската Вулгата. Той не е бил сигурен къде да ги постави, въпреки че ги намира за полезни, затова ги категоризира като спорна литература. Врайна сметка те са приети от Римокатолическата църква като Писание. Заслужава да се отбележи, че официалното приемане се случи на Тридентския събор през 1546 г., може би като реакция на протестантизма. Кои са „изгубените книги“ на Библията? Друг набор от извън канонични книги са известни като псевдо-епиграфски и понякога Изгубени книги на Библията или Гностически евангелия. Те са написани главно през първите няколко века след Христа и имат неизвестни автори. Псевдо-епиграфски означава, че имат неясен автор или погрешно се приписват на някой апостол. Като пример: „Евангелието на Петър“ не е написано от апостол Петър. Само това отговаря на въпроса защо те не са приети за канонични. Но по-внимателното разглеждане на тяхното съдържание също би било очевидно защо те не са признати като Писание. Съществува и старозаветна псевдо-епиграфия: „Тайните на Енох“, „Псалмите на Соломон“, „Четвърта книга на Макавеи“ – назоваваме само няколко. Те също се провалят, когато се касае за белезите на автентичност и дали са вдъхновени от Бога. Понякога те не само противоречат на други писания, но не съответстват на изискванията на вярата. Тези произведения обикновено не отговарят и на трите теста за каноничност. Има някои писма и писания от първите няколко века след Христа, които са полезни: „Пастирът от Ерм", „Дидахе“, „1 Климент“ и др., но не се считат за авторитетни. Някои от тях, като „Пастирът от Ерм", са считани за полезни, но в крайна сметка не издържат на теста за „самоудостоверяване“. Какво ще кажете за книгите, които Светиите от последните дни смятат за Писание? Този въпрос всъщност попада в друга категория: Ново откровение. Те също биха се провалили на тестове за каноничност, както и по отношение на това дали канонът на Писанието е все още отворен. Това е тема, която надхвърля границите на тези разсъждения. И все пак е достатъчно да се каже, че „Книгата на Мормон“ противоречи на няколко места на Библията. Освен това ортодоксалните християни отхвърлят Джозеф Смит като пророк. Как можем да сме сигурни, че Библията е пълното Божие слово? С всички тези спорни книги, как можем да сме сигурни, че имаме пълното Божие Слово? В крайна сметка нашето доверие в Писанието е доверие в Христос и способността Му да управлява вярно Своята църква. Да, често сме разделени, имаме различия в тълкуването. Но Исус ясно вярваше, че Писанието (поне Стария завет) е авторитетно и безпогрешно. Той вярваше, че представената история е легитимна. Трябва ли да вярваме, че Бог, Който управлява цялата история, така че „точно в определеното време“ да се роди бебе в ясла, не е в състояние да управлява историята по такъв начин, че да опази Словото Си? Разбира се, че не! Можете да имате доверие в своята Библия. Бъдете уверени, че книгите, които имате в Библията си, наистина са думите на Писанието. Писанията се самоосвидетелстват. Четенето на Божието Слово в „1 Тимотей“ ще въздейства различно от четенето на „1 Климент“. Единият е вдъхновен от Бога, другият не е. Да, можете да намерите полезни неща в „1 Климент“, но това няма да бъде самоосвидетелстване по същия начин, по който ще бъде „1 Тимотей“. Можем да имаме доверие в Божието Слово, защото то, за разлика от друга литература, не се връща празно. Божието Слово е живо и активно. Литературата не е. 66 -те книги са достатъчни! Този горчиво-сладък момент, когато приключих с четенето на Библията, бързо се разсея. Скоро открих, че Божието Слово не е като всяка друга книга, която бях чел. То е живо и неизчерпаемо. Вече десетилетия изучавам Библията и тя все още ми отговаря с нови начини да видя себе си, света и Бога. Поради тази истина нямаме нужда от други книги. 66-те книги, които имаме, са достатъчни, за да ни кажат всичко, което трябва да знаем, за да познаем Бога и да живеем в мир с Него и с ближния. Наистина те са достатъчни! Съзнателно са пропуснати допълнителни обяснения за споменатите неканонични книги. Потърсените коментари не са еднозначни и има множество предположения.Освен това списъкът в различните традиции не е еднозначен. Това е достатъчно доказателство, че книгите, които имаме в нашата Библия, наистина са достатъчни и ни казват всичко! (Бел. прев.) Първата част можете да прочетете тук. Източник: Публикация в сайта на NRSV м. 9.2021. Превод: п-р Бедрос Алтунян