МЕДИАПУЛ | 31.10.2005 | Доний К. Донев, Момчил Петров, Весела Илиева
Малцина са българите, които знаят, че датата 31 октомври по традиция е църковният Ден на Реформацията и Ден на вси светии. Числото на осведомените би било от порядъка на 200 000 граждани, според статистиката на РЛ/Германия, посочила с него протестантите у нас през 1999.
Датата не е произволно избрана – това е денят, в който 1517 Мартин Лутер заковава прочутите си 95 тези на вратата на Витенбергската катедрала. За всички останали евангелски църкви на Стария континент този ден приема значението на празник непосредствено след сключването на Вестфалския мир, с който се слага краят на 30 – годишната война в Европа между католици и протестанти. С договора от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а като цяло графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване, като неподчинени на Римокатолическата църква територии. За евангелските християни тази дата и до днес остава празник на Реформацията. С течение на времето, под влиянието на католицизма и при процесите на секуларизация, се превръща в Хелоуин.
В периода на всички тези процеси в Европа – в периода на Реформацията и Просвещението – България се намира под Османско робство. Въпреки интензивните контакти на българските католици около П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа, националноосвободителните ни стремежи остават изолирани и неподкрепени отвън през 17 и 18 век.
България остава изолирана от основни процеси, протичащи в Европа – църковната и произлязлата от нея обществена Реформация. Църковните и обществени процеси у нас се движат под масираните опити за хегемония от страна на гръцката православна църква и при активно елинизиране, особено в южните български области. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност не дават веднага успешни и видими резултати. Българското Възраждане се явява един бавен, постепенно добил форма, идентичност и цел процес, който едва в последната си фаза, от 1800 до Освобождението притежава онази собствена, специфична интензивност, която го характеризира като прогресивното време в историята ни.
Българският протестантизъм
Около 1800 г. и в първите две десетилетия на 19 век се заражда и българският протестантизъм. Интересното и особеното в него като явление е началото му – положено е като резултат от усилието на прогресивни православни българи за реформи в църквата и обществото. Тоест, не става дума за процес, внесен директно отвън или насилствено. Това реформаторско усилие и начален православен реформаторски момент се изразяват в търсене на начини за изчистване на църквата от суеверие, от закостенялостта и ритуалността, в стремежите за служение на разбираем, модерен, говорим роден език, както и в желанието за един активен християнски живот, чиято етика и морал да служат прогресивно на обществото.
Паралелно на тези процеси и след началната им фаза, на територията на българските земи в Османската империя започва активна чуждестранна мисионерска работа. По-късно се развива обща – българска и чуждестранна- мисионерска дейност, докато накрая българският протестантизъм се еманципира и започва да строи традиции върху положения собствен стабилен богословски и етичен фундамент.
Българските протестанти имат своето историческо място и значителен принос в борбите за национално освобождение, в борбите за освобождението на Македония, за развитието и обособяването на прогресивната култура и обществено- политическо развитие у нас, както и в развитието на икономиката ни. Протестантите взимат дейно участие в организирането на младата българска държава. Много наши министри, държавни служители, общественици и учители са възпитани в прочутия Роберт колеж в Цариград – евангелското учебно заведение със забележителна репутация.
Първият превод на Библията на модерен български език
Първият български вестник “Зорница” е именно протестантски. Приносът на протестантите в България по време на Възраждането ни е свързан, разбира се, преди всичко с пълния превод на Библията (1871) на модерен български език. Както и с разпространението на християнска и духовна книжнина, цялостната книжовно-просветителска работа, изграждането на училища от модерен западен тип, които изместват окончателно килийните, изграждането на култура и архитектура, които доближават или по-скоро връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското робство.
Наред с ролята им на цивилизационни, прозападни фактори, мисионерите и българските протестанти съдействат силно за запазването и укрепването на българското народностно съзнание. По време на погромите при Априлското въстание през 1876 г. именно протестантските мисионери и българските протестанти ще предизвикат с петициите и делегациите си в Западна Европа и САЩ обръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването фактите за кланетата и за самото въстание води до основно преразглеждане на европейското отношение към страната; в следствие на това само година и половина по-късно западните сили подкрепят окончателно политически каузата на българите за национално освобождение и независимост, макар да се съобразяват с руските и турски интереси при договорите от 1878 в Сан Стефано и Берлин .
Социалната дейност е областта, в която отново протестантите правят първите крачки у нас– първите детски градини и сиропиталища с училища за деца и юноши до 16 години, гимназиите по западен модел са протестантски. Болници и домове за бедни се изграждат и ръководят от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под благотворното влияние на западния и българския протестантизъм, като финансистите и предприемачите ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и английски учебни заведения.
Хенри Ливс, Бенджамин Баркер, д-р Елаяс Ригс, д-р С. Хамлин, Чарлз Морз, д-р Алберт Лонг са сред най-известните имена на западни протестанти, които в мисията си на Балканите остават завинаги свързани с българската историята. С д-р Ригс и д-р Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов.
“Най-грамотната книга, що имаме в езика си”
Преки примери откриваме в интензивните връзки с протестантите на много български народни будители и общественици, между които Иван Вазов и Петко Каравелов. Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство.“ Ст. Михайловски е не по-малко директен: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си.“ А проф. Ив. Шишманов, големият български културолог и литературен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва неведнъж трудолюбието и скромността им. И публично отправя призива си до младия мисионер д-р Ригс: “Най-сетне няма ли сам г-н Ригс да се насърчи и опише нам (на широката общественост, бел. ред.) своята толкова плодовита и многостранна дейност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкова висока и рядка добродетел за всеки един млад обществен деец – се превръща в порок.”
Борбите за независима национална църква
Като един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане се развива борбата на българското общество за създаване на независима национална църква. Множество исторически изследвания разглеждат различни аспекти на този ключов момент в изграждането на съвременната българска нация. Но един слабо известен и недостатъчно изследван епизод от събитията, свързани с борбата за суверенна българска църква, е дейността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е малка.
Трети април 1860 г. остава в българското национално съзнание като Българският Великден. На този ден, при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград, Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички, свързани с акцията от 3-ти април, да бъдат заточени. Протестантските мисионери на Балканите с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През месец ноември 1860 д-р Елаяс Ригс неколкократно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Посланик Уилямс поема ангажимент, заедно със своя британски колега Хенри Бауър да предприемат общи действия в защита на Макариополски и българските православни водачи. Практически на този етап протестантите се явяват единственият външен фактор, симпатизиращ на българската кауза.
Преговори с Евангелския съюз
Към Евангелския съюз в Цариград е отправена молба за преговори с крайна цел присъединяването на Българската православна църква като самостоятелна част към Евангелския църковен съюз. Тодор Ст. Бурмов, Никола П. Тъпчилещов и д-р Захари Струмски са излъчени като представители на българското църковно-православно движение. От страна на мисионерите е излъчен комитет за преговорите в състав д-р Мюлинген, п-р Сахаджян и д-р Е. Ригс. Двете страни изпитват истински симпатии помежду си. В отхвърлянето на фанариотското господство мисионерите припознават реформаторски дух, а българите искрено ценят независимата и безкористна позиция на мисионерите. В резултат на преговорите е изготвен меморандум, подписан от епископите и свещениците, както и от видни членове на българската православна църква, изпратен от Евангелския съюз до посланиците на протестантските държави в Цариград: Великобритания, САЩ, Холандия, Швеция, Дания и Норвегия.
В неговите десет точки се описва историята на борбата за самостоятелна българска църква, обхвата и справедливостта на исканията за такава, като се призовава за неотложни общи действия в защита на една евентуална, новосъздадена българска независима църква, подслонена в Съюза на Евангелските църкви. За пореден път, както сочи развитието на историята на Балканите, съчувствието на протестантските мисионери се разминава с политическите стратегии на правителствата на изброените западни протестантски страни.
Въпреки изказаните симпатии към българската църковна кауза, конкретни политически действия от страна на западните протестантски държави пред Високата порта през есента и зимата 1860 не са предприети. Очевидно принципите на дипломатичност и невмешателство във вътрешнополитическите проблеми на една суверенна държава, не позволяват на тези страни да съучастват на стремежите за национална и църковна независимост в рамките на Османската империя чрез политически натиск.
Протестантските мисионери изпращат петицията си и до централния Евангелски съюз в Лондон, чието ръководство незабавно я публикува, а председателят му Колинг Ърдли изготвя изложение до британския външен министър Джон Ръсел. За съжаление и тези усилия на мисионерите остават без политически последствия. Междувременно натискът върху българските водачи на движението достига връхната си точка.
На 24.02.1861 Цариградският патриарх Йоаким II свиква църковен събор, на който се отнема епископския сан на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. С този акт е отправено и искане дo султана за тяхното изпращане в заточение. И този път на страната на българските православни владици са само протестантските мисионери. На застъпничеството им за живота на Макариополски, Авксентий и Паисий откликват този път британският, пруският и датският посланици и заточението на тримата православни владици временно е избегнато.
Как не ставаме част от протестантското вероизповедание
Българските православни дейци са готови да сключат договор с Евангелския алианс, който да ги обяви за част от протестантския милиет, като в този договор виждат един формален акт, обезпечаващ независимостта на Българската църква. Може би един феномен в протестантството като Англиканската евангелска църква, която запазва обрядност и е държавна, помага да се постигне обща визия. Други примери са били налице с институционализираните като държавни скандинавски лутерански църкви, при които известна обрядност също е налична. Протестантските мисионери на Балканите идват обаче преобладаващо от свободните евангелски, методистки и конгрегационни (конгрешански/презвитериански) църкви. И държат при преговорите на основната формулировка в договора за съюза с православните църковни представители. В нея изрично се казва, че “Светото Писание на Стария и Новия завет е единственото правило на вяра и дела”.
С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество и посредничество на светци и Богородица. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване единствено на авторитета на Светото Писание и съюзът не се сключва. Препятствие се превръща всъщност онова, което представлява фундаментът на протестантството, на културата и манталитета на протестантските страни – признаването и позоваването единствено на Библията като валиден авторитет – и от тук произлезлите протестантска лична и социална етика и морал, двигателите на прогресивното обществено-политическо и икономическо развитие на Запад.
Борбата за независима българска православна църква продължава още десетилетие – до издаването на официален ферман за признаването й от Високата порта. Протестантските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех на своята дейност сред българите – формално целият български народ би станал част от протестантското вероизповедание, вероятно със своя църква, от типа на посочените вече англиканска евангелска или държавно-лутеранските евангелски скандинавски. А може би добра възможност, добро решение би представлявал просто един общ съюз от автономни църкви.
Очевидно е обаче, че само един номинален резултат, без еднозначното и единствено позоваване на авторитета на Светото Писание, не отговарял на ценностите на протестантските мисионери. Двете страни продължават да се отнасят с уважение една към друга, но православните представители също не са били готови да се решат на окончателната реформа – т.е. постигане не само на църковна независимост, а на истинска реформация в богословски и църковно-институционален аспект.
Евангелските църковни дейци виждат преди всичко изключителен смисъл в основните учения на протестантската реформаторска кауза за християнската вяра и живот, и не са готови да пренебрегнат посланието, на което били служители. От тук нататък обаче те не спират с подкрепата си, а усърдно продължават да подпомагат усилието на православните българи за независима църква, паралелно на мисионерската си грижата за отделните, обособили се вече и разрастващи се български протестантски общности и църкви.
И до днес остава открит историческият въпрос – както пред протестантите в родината ни, така и пред прогресивните православни християни – с какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. Може би едно разумно решение днес за максимално сближаване и сътрудничество, за търсене в междуцърковен диалог на библейско-богословско общото и преодоляването на исторически възникналите разлики ще даде отговор за следващите 145 години. За църквите и обществото, за духовните, икономическите и политически процеси у нас. За българската Реформация.
ПО ТЕМАТА:
95-те Тезиса на д-р Мартин Лутер
“Реформатори” без 95-те тезиси
Реформация или трансформация?
Нигерийските християни призовават за молитва, тъй като броят на жертвите расте и има все повече разселени хора Нигерийските християни призовават за спешна молитва, тъй като все повече вярващи са убити, ранени или разселени. Четирима християни бяха убити в нападение на фулански бойци в щата Бенуе в централна Нигерия на 9 октомври, съобщиха местни източници. В североизточния окръг Лого въоръжени бойци нападнаха село Айламо, убивайки студента Соломон Кванта и друг християнин, казаха местните жители. „Освен двамата християни, убити по време на атаката, много други християни бяха ранени“, каза Бенард Чиа в съобщение до „Christian Daily International – Morning Star News“ (CDI-MSN). „Въоръжени бойци фулани нападнаха Айиламо около полунощ в сряда.“ Кванта беше студент последна година в университета в Калабар и се върнал в селото през ваканцията, каза Чиа. Местният жител Аандосу Дейвид каза, че селяни, ранени при нападението, се лекуват в здравен център в Айиламо, добавяйки: „Необходими са вашите молитви, моля.” Тьонги Емануел, друг селянин, каза, че ситуацията е ужасна. „Всички тук бягат, тъй като всички бяхме разселени“, каза той, докато селянинът Цавсар Мсугаондо каза пред „CDI-MSN“: „Фуланските бойци са превзели земите на нашите предци; затова призоваваме нигерийското правителство бързо да се намеси тук, в района на Айламо в щата Бенуе, за да сложи край на тези непровокирани нападения срещу нас.“ Съобщава се, че на 3 октомври въоръжени бойци са убили двама християни в окръг Куанде в югоизточната част на щата. Местният жител Фабиан Терзеер каза: „Нападенията от въоръжени фулански бойци са станали обичайно явление тук. За съжаление, медийните организации не са отразили адекватно тези инциденти. Тъжното също е, че нигерийското правителство не сметна за необходимо да предприеме стъпки за прекратяване на тези нападения срещу нашите общности. Колко дълго се очаква да търпим тези убийствени епидемии?“ НОВИ СВЕДЕНИЯ: Съдебното дело за изчезването на презвитера Реймънд Ко в Малайзия продължава тази седмица. Молим ви, молете се съпругата му Сузана и семейството им най-накрая да успеят да открият какво се е случило с Реймънд, който беше отвлечен от улицата посред бял ден през февруари 2017 г. и оттогава не е бил видян. Отговорността за отвличането му, което беше заснето от камера за видеонаблюдение, се свежда върху Малайзийския специален отдел. (Източници: Christian Daily International-Morning Star News; контакти на Release International) МОЛИТВЕНИ НУЖДИ И БЛАГОДАРНОСТИ: * Молете се за християните в щата Бенуе и в цяла Нигерия, които са пострадали от ръцете на фуланските бойци и други терористи. Нека Бог посрещне техните практически и духовни нужди * Молете се за край на продължаващото две десетилетия насилие срещу вярващите в северна и централна Нигерия * Благодарете на Бог за многото ислямистки бойци в Нигерия, които идват към вярата в Христос * Помолете Бог да укрепи и защити Сузана Кох и се молете истината за отвличането на нейния съпруг най-накрая да излезе наяве.
Затворена иранска християнка в „много лошо състояние“ Християнка, задържана без обвинение в Иран от 9 септември, плачела неудържимо през петте минути, в които майка ѝ беше позволена да я посети миналия понеделник, – разказа роднина. Корпусът на гвардейците на ислямската революция арестувал Модждех Фалахи, на 36 години, приела исляма, когато тя отишла в прокуратурата в Шираз по молба на християнин, който бил арестуван предишния ден, и ѝ казал, че има нужда от документи, за да бъде освободен, съобщи Morning Star News (MSN). Молим ви, молете се за Модждех, която е била преместена в центъра за задържане Пелак-е 100 – затвор, управляван от Министерството на разузнаването на Иран – според Сам Хосрави, зет на Фалахи. По време на посещението в понеделник, второто от майка ѝ, Модждех плачела неутешимо и семейството ѝ е притеснено от малтретиране от страна на властите и условията на нейното задържане, каза Хосрави. „Психологически тя е в много лошо състояние и само плаче“, каза Хосрави пред MSN. Въпреки че срещу нея не са повдигнати обвинения, семейството ѝ вярва, че агентите на разузнаването я разпитват интензивно за информация за други християни. Роднините са особено притеснени, тъй като задържането на Модждех е продължило повече от 10 дни, което е необичайно в разследванията на повечето християнки, каза Хосрави. „Майката на Моджде всеки ден отива в съда, за да продължи делото и моли съдията да я освободи“, каза Хосрави миналия понеделник. „Тя отиде в съда днес и след много молби съдията ѝ позволи да види Мойде.“ Роднините също са объркани от нейното задържане, тъй като Мойдех, която работи като фризьорка, не е лидер в никоя църква и е по-малко вероятно да има информация за други християни, каза Хосрави. Не ѝ е предоставен достъп до адвокат. Преди понеделник семейството отиде няколко пъти в прокуратурата, за да поиска посещение, но успя да разговаря с Мойдех само за кратко по телефона и да я види лично веднъж за три минути. Иранските власти предложиха на членовете на семейството, включително майка ѝ, повече време за свиждане, ако я насърчат да им даде повече информация, каза Хосрави, но семейството отказа. Роднините не са успели да определят точните условия на задържането на Мойдех, тъй като тя не може да говори открито по време на техните посещения, каза Хосрави. „Не знаем какво точно се е случило с нея, защото е била наблюдавана“, каза той. „Притесняваме се и се чудим защо са я държали толкова дълго време.“ Роднините най-много се страхуват, че иранските власти жестоко малтретират Моджде по начин, който може да я остави психологически белязан за цял живот, каза Хосрави. Той е запознат с отношението на иранското правителство към затворените новопокръстени, тъй като е лежал в затвора заради вярата си заедно със съпругата и снаха си, по-големите братя и сестри на Фалахи. Хосрави каза, че основната цел на задържането не винаги е наказание или дори да се събере информация, а да се пречупи затворник на толкова фундаментално ниво, че той да бъде разбит завинаги. Целта е те да бъдат принудени да се отрекат от вярата си или да се всее страх сред другите приели исляма. „Всичко е въпрос на унижение“, – каза Хосрави, който се крие, за да избегне иранските власти. „Ще има неща в ума и сърцето им, които никога няма да преодолеят.“ НОВИ СВЕДЕНИЯ: Щастливи сме да съобщим, че иранският презвитер, Анушаван Аведиан, е оправдан по обвиненията срещу него и е освободен от затвора Евин, където е излежавал 10-годишна присъда. 62-годишният презвитер беше оправдан по обвинението за „пропаганда, противоречаща и смущаваща святата религия ислям“ на 24 септември от Апелативния съд на Техеран. Брат Анушаван, който е излежал една година от 10-годишна присъда, беше арестуван по време на нападение на агенти от разузнаването на частно християнско събиране в Нармак, северен Техеран, през август 2020 г. Говорейки с приятели след освобождаването си, Анушаван беше развълнуван и доволен, като каза, че той и семейството му се справят добре. (Източници: Middle East Concern; Morning Star News) МОЛИТВЕНИ НУЖДИ И БЛАГОДАРНОСТИ: * Молете се за безопасността на Модждех и всички останали християни в затвора в Иран и за тяхното освобождаване * Молете се за майката на Модждех, която е била най-засегната от задържането на дъщеря си и е под силен натиск * Благодарете на Бог за освобождаването на Анушаван и се молете той да може да си почине и да се приспособи към живота извън затвора.
Всеки си има бог или идол. Дори атеистите вярват, че няма Бог. Този бог може да са те самите. Може да е някакво притежание. Или може да е кариерата. Но всеки има нещо, за което живее, нещо, което го разбужда сутрин, движи го напред и осмисля живота му.
Въпросът е в кого или в какво вярвате?
Господ иска да управлява и царува в сърцата ни. Той иска всичко останало в живота ни да бъде на второ място след Него. Той иска нашата основна страст, посвещение и цел да бъдат основани на любов към Него.
Апостол Павел пише: „За мен да живея означава да живея за Христос“ (Филипяни 1:21 NLT).
Това трябва да е мотото на всеки християнин. Това е нещо, което всички трябва да може да каже за себе си.
Идол е всичко или всеки, който заема мястото на Бога в живота ни. Това е всичко, което може да започне да запълва отношенията ни с Бога и да стане по-важно за нас от Самия Бог.
Когато пише до църквата в Коринт, Павел се позовава на конкретен случай в живота на израилтяните. В книгата Изход 32 глава четем, че те се покланят на златния телец. Павел пише: „Тези неща се случиха като предупреждение за нас, за да не жадуваме за зли неща, както те, или да се покланяме на идоли, както правеха някои от тях.“
(1 Коринтяни 10:6-7 NLT)
Децата на Израел бяха видели как Бог работи по драматични начини. Те видяха как Бог ги освобождава от земята на Египет с редица чудеса, които Той извърши от тяхно име. Господ превърна водите на река Нил в кръв, изпрати язви от въшки и жаби, циреи и скакалци, и дори уби първородните синове на египтяните.
След това, когато започнаха пътуването си, Бог раздели Червеното море пред тях и те преминаха по сухо. След това морето се затвори зад тях, удавяйки египетската армия. Освен това Господ осигури чудотворна навигационна система: огромен облак ги насочваше през деня, а огън в небето ги направляваше през нощта.
И всяка сутрин, когато излизаха извън палатките си, ги чакаше закуска от манна, доставена от Самия Създател. Но въпреки всички тези чудеса, хората обърнаха гръб на Бога и се впуснаха в страшно идолопоклонство.
Проблемът бе, че вярата им беше плитка, повърхностна. Следователно те бяха непостоянни. И от момента, в който Мойсей напусна тяхната компания, за да се срещне с Бога на планината Синай, беше само въпрос на време докато започнат да търсят нещо, което да заеме Неговото място. И така, планът за златното теле беше измислен и Библията ни разказва за ужасните резултати от неговото прилагане.
Разбира се, чудесата и свръхестествените явления не гарантират зряла вяра, която ще устои на изкушенията в живота ни. Рано или късно трябва да поемем лична отговорност за действията и греховете си и да ги наречем такива, каквито са.
Нека се пазим от финия капан на идолопоклонството. Нека не позволяваме на никого или нищо да вземе предимство пред Исус Христос в сърцата ни.
Harvest.org
Патрик Фунг, световният посланик на OMF International, напомни на делегатите на Четвъртия Лозански конгрес за световна евангелизация (Лозана 4) в Инчеон, Корея, че Бог ще продължи да използва страданието и преследването на християните, за да достигне до погиващите.
Позовавайки се на книгата Деяния на апостолите, глава 11, Фунг илюстрира как преследването на първите християни ги изпрати до отдалечени места като Финикия, Киринея, Кипър и Антиохия, така че те проповядваха както на евреите, така и на езичниците „Благата вест за Господ Исус“.
Според Фунг Бог многократно е използвал преследването като средство за растеж на Църквата. „Защото преследването никога не ще убие една църква, но едно изопачено евангелие ще го направи“, отбеляза Фунг.
Посланието на Фунг е насърчение за милиони християни, живеещи във враждебна среда в Африка и извън нея. Според Световния списък за наблюдение на Open Door за 2024 г. над 317 милиона християни са изправени пред много високи или екстремни нива на преследване и дискриминация. 4998 християни са били убити през 2023 г., 82% от Нигерия, която остава най-смъртоносното място за следване на Исус.
Фунг отбеляза, че подобно на Ранната църква, в момента има хиляди гонени християни, които ще занесат евангелието до непредвидени и непланирани територии в света.
„Тези християни със сигурност са изправени пред несигурност в една нестабилна обстановка и въпреки това те горят за евангелието. По принцип те споделят евангелието, където и да отидат. Така Благата вест се споделя от Божия народ, от обикновени ученици на Христос. По същия начин едно мисионерско движение без граници беше започнато от неизвестни хора от ранната църква“, пояснява той.
Цитирайки библейския учен Майкъл Грийн, Фунг коментира, че ранното църковно движение не е дело на големи планове, харизматични лидери или фантастични стратегии, „а на отдадени, радикални, безстрашни ученици на Исус“.
Според Фунг за първи път Петър и Йоан показаха смелост, макар да бяха „необучени, обикновени мъже“, и се опълчиха на Синедриона, като се заклеха да продължат да проповядват в името на Господ Исус. (Деяния 4:19). Учениците в Деяния 4:29 поискаха от Бога дързост и можаха да извършат изцеление по чудотворен начин.
„По подобен начин днес, когато църквата е изправена пред опозиция или дори преследване, нека потърсим суверенния Господ, така че Неговото слово да продължи да бъде провъзгласявано и Неговата милост да бъде проявявана, за да донесе изцеление на съкрушения свят“, заключава Фунг.
Christian Daily International
Photo: Lausanne Movement, FB
Броят на жертвите на нигерийски християни расте, докато отвличанията продължават Смята се, че двама християни са били убити миналата седмица и трима други на църковни събирания миналата неделя в централния щат Кадуна, според източници на „Christian Daily International – Morning Star News“. Презвитер и 30 църковни членове също бяха отвлечени от екстремисти. Молим ви, молете се за всички засегнати от тези последни убийства и тези, които са били отвлечени, да бъдат освободени. Група въоръжени фулански бойци нападнаха село Курмин-Каре, предимно християнска общност в окръг Качия в южния щат Кадуна, миналия четвъртък, убивайки двама християни, идентифицирани като Ауду Бала и Джонатан Моузес, според местния жител Соломон Санга. Той каза, че двамата мъже са работили във фермите си, когато бойците са ги застреляли. „Двамата загинаха мигновено, докато друг християнин, Яфет Зарма Якубу, беше отвлечен на 10 септември, докато работеше във фермата си.“ Нападателите са се обадили на семейството на Якубу с искане за откуп от 30 милиона найри (над 30 000 лв.), каза той. На 15 септември в окръг Каджуру, също в Кадуна, фулани нападна събранието на ввангелската църква „Да спечелим всички“ (ECWA) и друга църква, докато се покланяха в село Бакинпа-Маро, като уби трима християни и отвлече презвитера на „ECWA“ и 30 други християни, съобщиха местните жители. „Терористите, за които смятаме, че са въоръжени фулански бойци, нападнаха църквите по време на неделните сутрешни събирания, като убиха трима християни и отвлякоха още 30 християни, включително преподобния Бернар Гаджере, пасторът на църквата ECWA в селото“, – каза Кафра Каино. Седмица преди това в населено предимно с християни село Калах Афого, окръг Каджуру, заподозрени фулански бойци нападнаха здравна клиника, убивайки най-малко петима християни и отвличайки десетки други, съобщават жители в текстови съобщения. Хасан Мансур, говорител на полицейското командване на щата Кадуна, потвърди нападенията в районите и каза, че служители и друг персонал на агенцията за сигурност се опитват да спасят отвлечените. НОВИ СВЕДЕНИЯ: КИТАЙ: Нашият партньор „ChinaAid“ съобщава, че китайско-американският пастор Дейвид Лин е бил освободен, след като е излежал 18 години затвор за опит да построи независима църква в Пекин. В него се казваше, че Китайската комунистическа партия никога не е трябвало да хвърля в затвора Лин, който беше хванат в капан от корумпирани служители в измама, в която те лъжливо обещаха изграждането на църква в столицата. Той беше обвинен в „бизнес измама“. (Източници: ChinaAid; Christian Daily International-Morning Star News) МОЛИТВЕНИ НУЖДИ И БЛАГОДАРНОСТИ: * Молете се опечалените семейства и приятели на убитите да познаят Божията утеха и сила и тези, които са били отвлечени, да бъдат освободени скоро * Помолете Бог да посети отговорните за убийствата и отвличанията – да осъзнаят греха си и да се обърнат към Христос за прошка * Молете се за край на насилието срещу християните, което опустошава северна и централна Нигерия в продължение на две десетилетия * Благодаря на Бог за освобождаването на Дейвид Лин. Молете се за Божията благословия, докато се адаптира към живота извън затвора.
Лидер на баптистка църква загуби живота си след тройно намушкване с нож в Манчестър.
43-годишната Алберта Обиним е убита при нападението в дома ѝ, в района на Гортън в неделя, 18 август. Съпругът ѝ Джошуа Обиним и дъщеря им в момента са в критично състояние. Тримата са участвали в младежкото служение в църквата.
Говорител на църквата споделя пред онлайн медията Independant, че познава Алберта от повече от 16 години и я описва като „жизнен“ и отдаден член на християнската общност в града. „Тя беше прекрасен човек, който се разбираше с всички. Тя беше любяща майка и присъствието ѝ винаги носеше радост. Случилото се е съкрушаващо.“
Полицията на Манчестър потвърди, че 17-годишно момиче, 43-годишна жена и 64-годишен мъж са станали жертва на инцидент. Полицията смята, че заподозреният е бил познат на жертвите. Служителите на реда са реагирали бързо на спешното обаждане, арестувайки заподозрения.
Детектив Тоби Фейси коментира шока и тревогата в общността след инцидента. „Мислим за засегнатите семейства в този труден момент“, казва той. „Правим всичко възможно да ги подкрепим и да разкрием пълните подробности за този инцидент.“
Полицията води активен оглед и е засилила патрулите в района. Те призовават всички свидетели или всеки, който има запис от района на Барнард Роуд около 23:00 часа, да се яви, за да помогне с разследването.
L. Davies
Premier Christian News
В базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, папа Франциск ръководи евхаристийната литургия за празника Тяло и Кръв Христови. Евхаристията ни учи да раздаваме получените дарби и да благодарим; да се отдаваме на другите, защото егоизмът не носи свобода, а робство. Евхаристийният хляб е реално присъствие и ни кара да бъдем близо до нашите братя и неуморно да възстановяваме това, което омразата разрушава. След литургията, евхаристийно шествие до базилика „Санта Мария Маджоре“ Прочети всичко
Предишната част можете да си припомните тук.
Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша? Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха. Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност. Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, – Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.
(Пс. 27:1-4)
Да се моля с тази молитва ми беше трудно. Трябваше да повтарям думите многократно, за да се превърнат в моя молитва. Постепенно умът ми се съсредоточаваше, напрегнатите мускули се отпускаха и аз се озовавах на място, което не включваше само историята на рака, стероидите и химиотерапията. С помощта на Духа се озовавах в Божието присъствие със своя страх, гняв и надежда, които бяха насочени отново към живота с Бога, за да „живея в дома Господен през всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го търся в храма Му“.
Борбата с рака не беше потисната или изоставена: „ако се опълчи против мене и войска… ако се повдигне против мене война“. Но когато се молех с Псалмите – попивайки думите им – аз бях воден към доверие и дори към надежда. „Сърцето ми няма да се уплаши… и тогава ще имам увереност.“ В забързаното ежедневие през този период на химиотерапия не винаги изпитвах страх, гняв и нужда от надежда. Но молитвата в този псалм ме свърза с тези реалности в живота ми и ми помогна да ги преосмисля, докато се доверявах на Господ и Неговите обещания.
Преобразено сърце: Да се молим заедно с псалмиста
Няма нищо автоматично в това да се доверявате и да се надявате на Бога. Не вярвам, че да се доверяваме на Бога е постижение, което постигаме със собствени усилия – само Духът ни прави способни да изповядваме, че Христос е Господ (1 Кор. 12:3), а самата вяра е дар (Еф. 4:7-8). Но работата на Духа по тези начини не заобикаля нашите собствени способности. Духът просто им вдъхва живот. Макар че Бог е свободен да постига Своите цели с каквито средства пожелае, Духът милостиво идва при Божия народ, когато той се покланя, съсредоточен върху Божието Слово; в общото поклонение, с Божието Слово в прогласяването и тайнството; в личното размишление върху Писанието; и по-специално в общата и личната молитва в Псалмите и чрез тях. В псалмите имаме молитвеник, чрез който Бог ни води по пътя на доверието в Неговите обещания.
Въпреки че псалмите отразяват много широк спектър от човешки емоции, те не са просто човешка книга за човешки емоции. Молитвата с псалмите довежда цялото ни сърце пред Божието лице, пренасочвайки собствения ни поглед към Бога и Неговите обещания. Както Августин описва с особена проницателност, псалмите са ни дадени като Божия педагогика за нашите чувства – начинът, по който Бог преобразява нашите желания и възприятия, така че те да се научат да скърбят и да се радват за правилните неща.
По-конкретно, трябва да се научим да скърбим за онова, което наранява Христовото тяло и отдалечава от Христовото царство, и да се радваме на Божиите обещания, изпълнени в Христос. Псалмите са ни дадени от Бога, за да направляват молитвата ни и да ни преобразяват все повече и повече в нашата идентичност в Христос, като членове на Христовото тяло.
Практикуването на християнската вяра включва не само вярвания и действия, които характеризират общността, която Духът е обединил, но и изява на плодовете на Духа чрез преобразяване на сърцата ни, така че да реагираме с радост, скръб, гняв и съпричастност по начин, който е подходящ за нашата любов към Бога и ближния.
Как да реагираме, когато прочетем в интернет за християнски лидер, който признава морален провал? Ами ако – о ужас – този християнин има различни политически убеждения от нас? Новината за провала на друг християнин – особено на такъв с идеологическо различие – може да разстрои нашите чувства: може би ще отпразнуваме събитието, като споделим статия за скандала във ФБ, придружена със снизходителен коментар, радвайки се на идеологическата победа, вместо да скърбим за греха и компрометираното свидетелството на църквата.
Заедно с псалмиста бихме могли да се обърнем с молба към Бога: „Спаси ни, Господи, Боже наш“ (106:47), защото „съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие сторихме“ (106:6). Как да реагираме спрямо член от нашата общност, който преминава през криза? Някои от нас бързат да предложат молитви за мигновено решение на проблема, но не толкова бързо се присъединяват към него заедно с псалмиста в скръбното оплакване пред Господа.
Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми. Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми отслабна силата ми, и костите ми изнемощяха.
(Пс. 31:9-10)
Други от нас изразяват съпричастност, но не насочват страдащия към нашата единствена надежда в Божието обещание. И все пак библейските оплаквания викат към Господа на завета. И както свидетелства Псалм 62:1-2:
„Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя“.
Вместо да бъдат едноизмерни, нашите чувства трябва да станат гъвкави и многоизмерни, като бъдат прекроени от Бога чрез псалмите. Нека скърбим и протестираме, да се доверяваме и да хвалим заедно пред Господа. Псалмите ни дават възможност да се молим в много тоналности, мажорни и минорни, като същевременно ни насочват към източника на нашата истинска надежда: Господ и Неговите обещания.
Не е нова идеята, че Църквата трябва да бъде формирана чрез молитва с множество различни псалми. В Бенедиктинския молитвен цикъл участниците се молят всяка седмица с цялата книга Псалми като духовно упражнение. По време на Реформацията молитвата с Псалмите се превръща в практика в Калвиновата Женева и в десетки други църкви от реформаторската традиция. Конкретно в Женева Псалмите се пеели и използвали като молитви по време на три служби седмично, като понякога събранието пеело по тридесет и повече строфи седмично.
В редовното общностно богослужение особено често се използвали псалми на плач и покаяние, а радостните псалми на възхвала оживявали пеенето, съпровождащо Господната вечеря.
Следва продължение...
Превод: Радостин Марчев
Китайското правителство официално прекрати програма за международно осиновяване, съобщи говорителят на външното министерство Мао Нин, слагайки край на надеждите за стотици семейства в САЩ, които са планирали да осиновят деца преди пандемията COVID-19, но осиновяванията са отложени през 2020 г.
Според Карла Трашър, старши директор по международни осиновявания в Lifeline Children’s Services, съобщението е шокирало агенцията за осиновяване и нейните 48 семейства, които са планирали да осиновят китайски сираци преди пандемията.
„Това решение е много неочаквано“, каза Трашър пред Baptist Press. „Мислехме, че нещата се движат в по-положителна посока през последните няколко седмици и след това неочаквано получихме имейл, че Китай спира чуждестранните осиновявания.“
Lifeline е поело делото на повече от 100 семейства, когато Китай спря осиновяванията през 2020 г., но броят им намалява поради различни семейни обстоятелства.
Останалите 48 семейства са чакали с нетърпение и са реагирали с гняв, тъга и недоверие, пояснява Трашър.
„Няколко от тези семейства се срещнаха с децата и прекараха време с тях, тук в Съединените щати“, каза Трашър. „Няколко от тези деца са част от тази приемна програма, така че въпросните семейства познаваха тези деца.“
Това решение на Китай слага край на 30-годишна програма, с изключения за международни жители, които осиновяват кръвни роднини или доведени деца, каза Минг в съобщението си по време на брифинг за пресата. Програмата приключи официално на 28 август.
Christianity Today
Photo: Living hope Adoption Agency
Ислямски екстремисти са нападнали християнски общности в множество региони на Нигерия, което поражда опасения относно влошаващата се сигурност в страната.
Според многобройни доклади от щата Кадуна, ислямски екстремисти са атакували яростно Центъра за първична здравна грижа в Куяло на 9 септември в района на местното управление Бирнин-Гвари.
Нападателите, за които се смята, че са членове на групата Ансару, свързана с Ал Кайда, са нахлули в сградата около 9 часа сутринта, оставяйки много ранени. Групата отвлякла и две медицински сестри и няколко пациенти.
Първоначално са атакували местно държавно училище, но после се насочили към болницата, след като открили училището празно.
Преди 2013 г. терористите отвлякоха няколко западни граждани и убиха няколко заложници, предимно християни, които първоначално възнамеряваха да използват за откуп. През ноември 2013 г. Държавният департамент на САЩ определи АНСАРУ като чуждестранна терористична организация.
Междувременно и щатите Кадуна, и Нигер се борят с друга вълна от бунтове, особено около езерото Широро и съседните му общности. Местни доклади сочат, че Боко Харам, ISWAP (Провинция Западна Африка на Ислямска държава) и Ансару са формирали смъртоносна коалиция в района.
Групите принуждават фермерите-християни да работят като роби, да обработват реколтата им и да се грижат за откраднатия им добитък. Фермерите често са принудени да продават продукцията си на местните пазари и да дават печалбата на ислямистите. Тези терористични дейности се извършват близо до Абуджа, столицата на Нигерия, което може да представлява по-голяма заплаха, ако не се предприемат бързи действия.
Фондация "Стефанос", група за застъпничество на уязвими общности, изрази тревога от ескалиращото насилие и призова правителството на Нигерия, водено от президента Бола Ахмед Тинубу, и агенциите за сигурност да засилят усилията за осигуряване на тези региони.
„Воплите на местните жители в района на Широро трябва да бъдат чути, а бедните фермери освободени от лапите на тези терористи“, посочва фондацията.
International Christian News
Губернаторът на Луизиана Джеф Ландри подписа в сряда законопроект, така че щатът му е единственият в страната, който ще осигури поставянето на Десетте Божии заповеди във всяка класна стая на държавните училища.
Американският съюз за граждански свободи незабавно обяви, че ще заведе дело, за да блокира закона, заявявайки, че той нарушава конституционното разделение на църквата и държавата и решение на Върховния съд на САЩ.
Ландри подписа законопроекта заедно с пакет от други, които според него са предназначени да „мотивират християнската вяра в държавните училища“.
„Ако искате да уважавате върховенството на закона, трябва да започнете от първоначалния законодател, който беше Мойсей“, каза Ландри на церемонията по подписването.
Други мерки ще разрешат назначаването на капелани в училищата, ще ограничат учителите да споменават сексуална ориентация или полова идентичност и ще попречат на училищата да използват предпочитаното име или местоимения на транссексуални, освен ако не получат разрешение от родителите.
Групата за граждански права ACLU и нейната глава в Луизиана, заедно с Americans United for Separation of Church and State и Freedom from Religion Foundation обявиха, че ще заведат дело за оспорване на закона, който изисква конкретен текст от Десетте заповеди да бъде изложен на видно място във всички класни стаи.
Никоя друга държава няма такъв закон, се казва в изявление на групите.
„Политиците не трябва да налагат предпочитаната от тях религиозна доктрина на ученици и семейства в държавните училища“, се казва в изявлението.
Първата поправка на конституцията на САЩ забранява на правителството да „установява религия“, а през 1980 г. Върховният съд на САЩ постанови в делото „Стоун срещу Греъм“, че законът на Кентъки за поставянето на Десетте заповеди в училище е противоконституционен.
Christian Post
Ситуацията в страните, страдащи от война, ще бъде във фокуса на участниците в 97-ата пленарна сесия на Съюза на хуманитарните агенции на Източните Църкви (ROACO). Прочети всичко
Всеки изборен сезон предизвиква известно напрежение в обществото.
Медийното отразяване включва интензивна кампания и разгорещени политически дебати. Всички ще трябва да решим дали да участваме във вота и ако гласуваме коя партия или кандидат да подкрепим.
Християните могат да гласуват за различни политически партии, но е от голямо значение да се молим заедно в смирение и единство за нашите нации и нашия континент.
Приканваме хората да се молят така, че всички християни да могат да кажат „Амин“.
Да се помолим за:
- зачитане на достойнството на всички кандидати, както онлайн, така и офлайн;
- благосъстоянието на всички кандидати и техните семейства през това стресиращо време;
- мирна и безопасна кампания и гласуване;
- истината да бъде търсена, видяна и чута, ценена и приета;
- възможности за уважителен дебат, като се чуват различни гласове;
- нарастваща подкрепа за основните библейски ценности, включително любов, справедливост и свобода, истина, праведност, прошка, почтеност, уважение, служба и щедрост;
- запазване и укрепване на демокрацията и свободата;
- борба с несправедливостта и работа за доброто на всички, включително най-слабите и най-уязвимите;
- да бъдат благословение за своята нация и всички нейни жители, но също така да работят добре с политици от други нации.
През следващите 5 години Европейския съюз да бъде място,
където взаимното уважение и изслушване нарастват, в политическия дебат и в обществото като цяло,
където всяка държава-членка на ЕС може да бъде и да предложи най-доброто от себе си на цялото и да бъде достатъчно скромна, за да се учи от другите,
където има по-голямо разбиране за стойността на всяко човешко същество,
където се вземат мъдри и справедливи решения за справяне с многобройните икономически, технологични, екологични, социални предизвикателства и предизвикателства, пред които е изправена Европа, и където най-слабите са по-добре защитени,
където свободата на религията или убежденията и свободата на словото нарастват, както в Европа, така и чрез външните отношения на Европа,
където се вземат решения на подходящо ниво – европейско, национално, местно,
където има по-силна връзка и доверие между политици и служители и гражданите на Европейския съюз.
Евангелски фокус
Йовабу Себакаки е бил християнин с дарба да благовества. Той е бил на 52 години и е провеждал тайни събрания с хора, които са имали желание да научат за вярата в Господ Исус Христос.
В резултат на тези събрания няколко млади мюсюлмани приели Христос и продължили да се събират за молитва, с желание да научат повече и проявили желание да изучават Библията.
Местните ислямисти са научили за тези срещи и започнали да му изпращат заплахи по телефона. Предупредили са го, че ако продължи да говори за Христос и да кара мюсюлманите да напускат исляма, ще заплати за това с живота си.
На 19 август Йовабу е бил нападнат, докато е пътувал с велосипеда си до родното си село Нианза в област, Будака.
Ислямистите са проследили християнина и са го последвали. Нападнали са го с мечове и са го намушкали няколко пъти, след което са го оставили да умре на пътя.
Християнинът е починал на път за болницата.
Жена му е съобщила на полицията, която е започнала разследване по случая.
Morning Star News