С оглед на проведени проучвания, има предположения, че стотици англикански църкви могат да бъдат затворени до 2026 г. като част от бъдещите планове на Church of England.
Доклад на църковните комисари, които управляват инвестициите на Църквата, показва, че до 368 църковни сгради могат да бъдат изложени на риск през следващите две до пет години.
Тази цифра е в резултат на епархийско проучване, в което се искат оценки за броя на затварянията, които епархията може да внесе за период от две до пет години. Установено е, че 12 епархии обмислят до пет закривания, девет планират между шест и 12 закривания, а пет планират до 40 в рамките на следващите две до пет години.
Църквата е заявила, че тази цифра идва чрез обобщаване на „най-лошия сценарий въз основа на показанията, които ни бяха дадени“ в проучването.
„Съществуват опасения, че нарастващият финансов и демографски натиск може да доведе до още повече затваряния“, се посочва в него, обаче „затварянето е бавен процес и често става така, че епархиите не предлагат толкова, колкото е планирано."
Административният орган на Църквата посочва намаляването на посещаемостта на църквите, недостига на духовници и въздействието на пандемията като ключови фактори за потенциално затваряне.
Във Великобритания има приблизително 40 000 църкви, около 16 000 от които са англикански.
Преди коронавирусната криза Англиканската църква затваряше средно по 20-25 църкви всяка година.
Докладът предлага ускоряване на процеса на затваряне чрез намаляване на консултациите, обжалванията и приноса на органите по наследство.
Документът за консултация гласи: „Необходими са по-бързи процеси, които биха позволили увеличаването на затварянията с течение на времето да бъдат управлявани по разумен начин“.
Голям брой англикански църкви, които вече не се използват, се дават на други християнски деноминации или се използват като читалища, както и се продават за жилища.
Преди да се смята, че една църква „вече няма бъдеще“, трябва внимателно да се обмисли начина, по който се изразходват ресурсите, проблемите, пред които е изправена църквата, и нейния принос в общността и наследството.
„Консултациите наистина трябва да бъдат задълбочени и не трябва да се бърза. Трябва да гледаме на църковните сгради като на огромно богатство. След като бъдат затворени, те ще бъдат затворени завинаги."
Националният църковен тръст започва консултация следващия месец, за да проучи общественото мнение относно важността и значението на църковните сгради във Великобритания.
Източник: Premier Christian News
Photo: Edie
Половинчасов разговор между Франциск и премиера на Украйна Денис Шмихал, който също проведе разговори с държавния секретар кардинал Паролин и монсеньор Галахър, по време на които бяха подчертани различните въпроси, свързани с войната в Украйна и усилията за възстановяване на мира. Прочети всичко
По време на неделното си обръщение, преди Богородичната молитва Ангел Господен, папа Франциск призовава вярващите винаги да се стремят към „необикновеното“, както Исус, който умря за нас, грешниците, които не можахме да Му предложим нищо в замяна. Прочети всичко
В аудиенция с участниците в пленарната асамблея на Ведомството за миряните, семейството и живота, посветена на „Миряните и служението в синодалната Църква“, Франциск призова многобройните служения, услуги, задачи и длъжности, които миряните могат да изпълняват в Църквата, никога не стават „самореферентни“, почти „езически“, защото те винаги са „форми на служене на другите“, които се стремят „да преобразят обществото“. Прочети всичко
Роб Фулц, пастор в университета Лий в Кливланд, Тенеси, вярва, че съживленията в университета Асбъри, неговия кампус и други места са повлияли значително на живота на участниците.
През следващите около 10 дни изливането на Светия Дух, поклонението и хвалението продължават.
Седмици след тези невероятни духовни събития, Фулц каза, че въздействието е все още осезаемо. Обществените богослужения са прекратени, но молитвата и търсенето на Господ продължават.
„Има ясна, неопределена атмосферна промяна в кампуса“, каза той. „Това е безспорно … студентите продължават да се молят, те все още продължават да търсят Бога и да вярват, че Бог наистина работи и променя живота на хората.”
Един от най-интригуващите елементи на съживленията са трансформираните сърца и умове, родени сред тези утвърждаващи вярата събития.
„Промяната в живота е реална“, казва Фулц, отбелязвайки, че е извършвал кръщения на хора след съживяването на Лий. Той споделя една невероятна история за млад мъж, който дошъл на едно от тези събития и приел Исус.
„Имаше един млад мъж, който минаваше през кампуса, дойде до мястото за хваление и влезе“, каза Фулц. „Той нямаше представа какво се случва.“
Този човек не познавал Исус, но бил любопитен. Той влязъл и наблюдавал как един от студентите разказвал свидетелство, след което бил кръстен от Фулц кръстил. След кръщението младежът се приближил до него.
„Той дойде при мен в края на службата и каза: „Просто нямах представа какво да правя и не исках да прекъсвам нищо… но не знам какво чувствам в момента. Например, не знам какво е това", разказа Фулц. „И аз буквално го заведох при Господ точно там, на място, беше красиво.“
Той казва, че сега с лекота споделя Евангелието.
Продължете да се молите за студентите, преподавателите и другите, които участваха в тези съживления – за трайна промяна в живота им и разпространението на Евангелието.
CBN News
„Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.” (Еклесиаст 4:4)
В този текст писателят на Еклесиаст казва: “Виждам хора, които са много способни в своята работа, но не постигат нищо по начина, по който желаят, понеже това не е в тяхната сила. Техните ближни, с които враждуват, им пречат.”
Библейско и утешително е да знаем, че не трябва да се тревожим за всички проблеми в света. Човешките грижи и проблеми са навсякъде.
Когато бях млад проповедник се опитвах да реша проблемите на всички. Но хората с право ми казаха: „Ти си твърде неопитен, за да поправиш негодниците.” Същият съвет може да се даде за всяка работа. Всяко занятие има своите проблеми. Затова вие трявба да живеете в настоящето, да се радвате на това, което имате и да оставите цялото зло да премине покрай вас. Това е начинът да се противите на света. Накратко, ако желаете да живеете мирно, помнете, че голяма част от случващото се в света, ще изглежда безсмислено.
Не се натъжавайте, когато ви се случи някакво зло. Вместо това се радвайте на благословенията, които имате. Ако ви бъде възложено задължението да направите нещо по-добро, то направете каквото е по силите ви и оставете останалото на Бога.
Aко доброволно пожелаете да вземете по-големи отговорности, опитвайки се да изправите това, което е криво, да поправите всяко зло и да изхвърлите дявола от света тогава единствено ще си причините много болка и скръб. Това прилича на опит да препречите течението на бърз поток. Но Този, Който е създал всичко, го държи в Своята власт.
Превод: Радостин Марчев
Папа Франциск завърши днешната аудиенция, посветена на апостолската ревност според Свети Павел, като призова лидерите на нациите да бъдат вдъхновени от енцикликата на папа Йоан XXIII Pacem in terris, в разгара на Студената война, чието послание, 60 години по-късно, все още е „много навременно“. „Нека постоянстваме в молитва за измъчената Украйна Прочети всичко
Уважаеми читатели, споделяме с вас (със съкращения) решението на Конституционния съд, взето на 26.10.2021 г., според което понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.
Делото беше образувано на 19.03.2021 г. по искане на общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) за даване на задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал.1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията, както и за произнасяне относно съответствието на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“.
От заинтересуваните институции и поканените организации по делото писмени становища са представили: министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на вътрешните работи, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, Българска православна църква, Католическа църква в България, Религиозна общност на евреите в България – Централен Израилтянски духовен съвет, Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и Дружество на психолозите в България.
Върховният административен съд заявява категорично становище, че „понятието „пол“, използвано в българската Конституция, има само и единствено биологичен смисъл и изразява разбирането за човека като мъж и като жена“. Посочва се, че половото разделение на хората е фактическа и обективна реалност, която е биологично детерминирана и внасянето на промени във външните проявления на пола не е в състояние да засегне нито генетичния строеж, нито начина на функциониране на органите, тъй като обратното би застрашило физическото съществуване на конкретния индивид. В този смисъл се поддържа, че „полът принадлежи на биологията“ и самоопределянето по този признак като елемент от културата е вторично явление, което е правно ирелевантно за конституционната уредба. В становището се обръща внимание, че ако правото зачете желанието на даден индивид да се самоопределя по начин, различен от биологичния му пол, което предполага възприемането на пола „като явление от културата на човека“, това би довело до значителни противоречия от правен и социален характер, тъй като в правните системи ще следва задължително да са налице две паралелни правни регламентации на различните видове обществени отношения, основани съответно на биологичния пол и на правото на избор на пол, различен от биологичния (в областта на медицината, спорта, културни прояви, социално осигуряване, пенсиониране).
Съвкупният анализ на принципите и разпоредбите на Конституцията позволява да се очертаят три отправни точки, намиращи се в определена логическа и функционална връзка, от които следва да изхожда Съдът при изясняване на конституционното понятие „пол“, а именно:
1. Бракът в българската Конституция е уреден като съюз между мъж и жена (чл. 46, ал. 1). Според Решение № 13 от 2018 г. по к.д. № 3/2018 г., „Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от Основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния“. Съдът е посочил също така, че „традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“. Формиран е основополагащ за решението извод, че „конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски.
2. Втората отправна точка се извежда от конституционната закрила на майчинството, разглеждано от конституционния законодател като неделимо свързано с института на семейството, като при това разпоредбата на чл. 47, ал. 2 категорично свързва социалната роля на майката с жената, предвиждайки, че „жената майка се ползва от особената закрила на държавата“.
3. В логическа последователност спрямо горното, третата отправна точка е свързана с българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българските граждани – Източноправославното вероизповедание. Тази религия е посочена в чл. 13, ал. 3 от Основния закон като „традиционна“, което обуславя извода, че конституционният законодател през 1991 г. е бил воден от стремежа да вгради в конституционния правов ред установените в Източноправославното вероизповедание ценностни разбирания (в този смисъл представеното по делото становище на Св. Синод на БПЦ свързва Източноправославното изповедание с „изконните нравствени ценности“ и с „националната и конституционна идентичност на България“), включително тези, които в исторически план са били източник на нормативно регулиране. Във връзка с това не е случайно, че разпоредбата на чл. 14, поставяща семейството, майчинството и децата под особената закрила на държавата и обществото, систематично е разположена непосредствено след тази на чл. 13, прокламираща значението на Източното православие за изграждане на българската културна, духовна и ценностна идентичност.
Съдът съобразява, че ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал. Това следва да се има предвид и при тълкуването на Основния закон, в чийто Преамбюл е посочено, че неговите създатели са били водени от стремежа да изразят „волята на българския народ“, която не може да се разглежда без отчитане на установените му ценностни разбирания, от които се е ръководил конституционния законодател. Именно в този контекст вложеното в българската Конституция разбиране за пола в неговия биологичен смисъл е проявление на българската национална конституционна идентичност, предназначена да запази „връзката между самата конституция и хората или народа, на които тя е призвана да служи.“
Евангелските християни в България изразяват своето удволетворение от взетото решение, което е в съгласие с библейските принципи, които изповядваме и в отговор на нашите молитви по въпроса.