Председателят на епископите на ЕС кардинал Холерих настоява за освобождаването на епископ Роландо и другите затворници в Никарагуа. „Свидетели сме на систематично преследване на Църквата в страната“.
Прочети всичко
Беше зашеметяващо духовно пробуждане. Цял град с около един милион души се обърна към Бога. Те дори се обърнаха от греха си на насилие, с който бяха известни. Бог пощади Ниневия и изпрати общонационално съживление.
Учудващо е, че те се обърнаха към Бога, след като чуха едно просто послание от Йона: „След четиридесет дни Ниневия ще бъде унищожена!“ (Йона 3:4 NLT).
Самият факт, че Йона им даде предупреждение, беше донякъде обнадеждаващ. Например, когато Бог съди Содом и Гомор, Той не изпрати предупреждение. Нямаше пророк, който да проповядва по техните улици. Присъдата дойде внезапно.
Но в случая с Ниневия, Йона ги предупреди. И Библията ни казва, че „хората на Ниневия повярваха на Божието послание и от най-големите до най-малките те обявиха пост и се облякоха с чул, за да покажат скръбта си“ (стих 5 NLT).
Това ни напомня, че никой не е извън обсега на Бога. Тези хора бяха изключително зли, но Бог ги спаси.
Познавате ли някой грешник с главно "Г"? Не можете да си представите и в най-смелите си мечти, че те някога ще повярват в Христос.
Бог може да спаси този човек. Спомнете си, Савел от Тарс беше обърнат във вярата. Той преследваше, измъчваше и убиваше християни. Но Бог го преобрази. Така че, започнете да се молите за този невярващ по име.
Мисля, че понякога се подготвяме за провал, а не за успех. Един млад проповедник веднъж се оплакал на Чарлз Спърджън, че когато и да проповядва, никой не приема Христос.
– Очаквате ли хората да идват при Христос всеки път, когато проповядвате? — попитал Спърджън.
– Е, разбира се, че не, – отговорил младежът.
– Това е вашият проблем, – казал му Спърджън.
Мисионерът Уилям Кери казва: „Очаквайте велики неща от Бога. Опитвайте се да вършите велики неща за Бога.”
Това е, което трябва да направим. Може ли Бог да изпрати друго духовно пробуждане в света? Вярвам, че Той би могъл. Вярвам, че Той може. И се моля Той да го направи.
Швейцарският теолог Карл Барт е наречен най-забележителният и последователно протестантски теолог на модерността. Папа Пий XII. (1876-1958) нарича Барт най-важния богослов от времето на Тома Аквински. Какъвто и да е апетитът ви, Карл Барт е оказал дълбоко влияние върху съвременните християнски църковни лидери и учени от много различни традиции.
Чиракуване и криза на вярата
Барт е роден на 10 май 1886 г. в разгара на влиянието на либералната теология в Европа. Той беше ученик и ученик на Вилхелм Херман (1846–1922), водещ представител на т. Нар. Антропологична теология, която се основава на личния опит на Бог. Барт пише за него: Херман беше учител по теология, когато бях студент. [1] В тези ранни години Барт също следва ученията на германския теолог Фридрих Шлайермахер (1768–1834), бащата на съвременната теология. Бях склонен да му дам [сляпо] кредит за fide implicita, пише той. [2] 1911-1921 Барт работи като пастор на реформираната общност на Safenwil в Швейцария. Манифест, в който германските интелектуалци 93 се изказаха за целите на войната на кайзера Вилхелм ІІ, разтърси сградата на либералната си вяра през август в основите. Професорите на либералната теология на Барт също бяха сред поддръжниците. С това дойде цял свят на екзегеза, етика, догматика и проповядване, които дотогава бях смятал за фундаментално достоен … до точката на провал, каза той. Барт вярвал, че учителите му са предали християнската вяра. Превръщайки евангелието в изявление, религия, над самопознанието на християнина, човек е загубил поглед от Бога, който в своя суверенитет се сблъсква с човека, изисква от него сметка и действа като негов господар. Едуард Търнисен (1888–1974), пастор на съседно село и близък приятел на Барт от студентските си години, преживява подобна криза на вярата. Един ден Търнисен прошепна на Барт: Това, от което се нуждаем за проповядване, преподаване и пастирска грижа, е „напълно различна“ теологична основа. [3] Заедно те се борят за нова основа за християнската теология. Необходимо е да се използва отново богословската АВС още веднъж и по-съзерцателно от преди, като се четат и тълкуват писанията на Стария завет и Новия Завет. И ето, те започнаха да говорят с нас … [4] Необходимо беше връщане към произхода на Евангелието. Трябваше отново да започнем с нова вътрешна ориентация и отново да признаем Бог като Бог.Римляни и църковни догматици
1919 пусна основния коментар на Barth Писмото до римляните и получи 1922 пълно пренаписване за преиздаване. Ревизираното му послание към римляните очертава смела нова теологична система, в която Бог просто означаваше в своята независимост на човека и да гледа. [5] В писмото на Павел и в други библейски писания Барт намери нов свят. Светът, в който вече не са били правилните мисли за човека за Бога, но правилните мисли на Бога над хората станаха видими. [6] Барт обяви Бога за коренно различен, отвъд нашето разбиране, който остава склонен към нас, който е чужд на нашите сетива и разпознаваме само в Христос. Божията справедливо разбрана божественост включва: неговата човечност. [7] Теологията трябва да бъде учение за Бога и човека. [8] 1921 става Barth професор по реформирана теология в Гьотинген, където преподава до 1925. Неговата основна област е догматика, която той счита за отражение на Божието Слово като откровение, гл. Писанието и християнската проповед … определиха истинската християнска проповед. [9] 1925 е назначен за професор по догматика и екзегеза в Новия завет в Мюнстер и пет години по-късно в катедрата по систематично богословие в Бон, който е заемал до 1935. 1932 публикува първата част от църковната догматика. Новата работа нараства от година на година от лекциите. Догматиката има четири части: Учението на Божието Слово (KD I), Учението на Бога (KD II), Учението за сътворението (KD III) и Учението за помирението (KD IV). Всяка част се състои от няколко тома. Първоначално Барт проектира работата да се състои от пет части. Той не можа да завърши частта за помирението, а частта за спасението остана ненаписана след смъртта му. Томас Ф. Торранс нарича догматиката на Барт най-оригиналния и забележителен принос към систематичната теология на модерността. KD II, част 1 и 2, особено учението за Божието същество в действителност и Божието действие в неговото същество, той счита кулминацията на догматиката на Барт. В очите на Торънс КД IV е най-мощната работа, написана някога за Единението и помирението.Христос: Избран и избран
Барт подложи цялата християнска доктрина на радикална критика и реинтерпретация в светлината на Въплъщението. Той написа: „Новата ми задача беше да преосмисля и изрече всичко, което беше казано преди, тоест сега като теология за Божията благодат в Исус Христос. [10] Барт се стремеше да открие християнската проповед, като дейност, която провъзгласява силното Божие действие, а не действията и думите на хората. Христос е в центъра на догматиката от началото до края. Карл Барт е бил християнски богослов, който се е интересувал преди всичко от уникалността и централността на Христос и неговото Евангелие (Торанс). Барт: Ако си липсваш тук, значи си липсвал като цяло. [11] Този подход и тази вкореняване в Христос го спасиха от попадане в капана на естествената теология, която приписва на човека законна власт над посланието и формата на църквата. Барт настоява, че Христос е откровение и помирение, чрез което Бог говори на човека; в думите на Торънс, мястото, където познаваме Отца. Бог е познат само чрез Бога, казваше Барт. Изявление за Бог е истина, ако е в хармония с Христос; между Бога и човека е лицето на Исус Христос, дори Бог и дори човек, който посредничи между тях. В Христос Бог се разкрива пред човека; в него виждаш и познава Бога. В доктрината си за предопределение Барт изхожда от избора на Христос в двоен смисъл: Христос е избран и избира едновременно. Исус е не само Бог, който избира, но и избраният човек. Ето защо [13] изборите са свързани единствено с Христос, чийто избор ние, избрани от него, споделяме. В светлината на избора на човек, според Барт, всички избори могат да бъдат описани само като свободна благодат.Преди и след Втората световна война
Годините на Барт в Бон съвпадат с възхода и завземането на властта от Адолф Хитлер. Националсоциалистическото църковно движение, германските християни, се стремеше да узакони лидера като бог-изпратен спасител. През април 1933 г. е основана Германската евангелска църква с цел да въведе германския етос за расата, кръвта и почвата, хората и държавата (Барт) като втора основа и източник на откровение за църквата. Изповядващата църква се появи като контрадвижение, отхвърляйки тази националистическа и ориентирана към хората идеология. Барт беше една от водещите им фигури. През май 1934 публикува известната Борменска богословска декларация, която е най-вече от Барт и отразява неговата Христова теология. В шест статии Декларацията призовава Църквата да се съсредоточи изключително върху Христовото откровение, а не върху човешките сили и правомощия. Извън Божието слово, няма друг източник за прокламирането на църквата. През ноември 1934 Барт загуби лиценза за обучение в Бон, след като отказа да подпише безусловна клетва за вярност към Адолф Хитлер. Формално уволнен от 1935 през юни, той веднага получи обаждане до Швейцария като професор по теология в Базел, позиция, която заема до пенсионирането си 1962. 1946, след войната, Barth бе поканен обратно в Бон, където той публикува през следващата година като догматика в серията лекции за разрушаване. Изработена според апостолското кредо, книгата се занимава с теми, които Барт е развил в обширната си църковна догматика.1962 посети Barth USA и изнесе лекции в Princeton Theological Seminary и в Университета в Чикаго. Когато е помолен да даде кратка формула на теологичния смисъл на милионите думи на църковната догматика, той трябваше да помисли за момент и след това да каже: Исус ме обича, това е сигурно. Защото прави скрипта разпознаваем. Дали цитата е автентична или не: Барт често отговаря на въпроси. Той изразява неговото основно убеждение, че в сърцето на Евангелието е просто послание, което сочи към Христос като наш Спасител, който ни обича с перфектна божествена любов.
Барт разбираше своята революционна догматика не като последна дума в теологията, а като откриване на нов общ дебат. [14] Скромно, той не признава непременно своята работа на вечна стойност: някъде на небесна замазка, в някакъв момент от време, той също ще може да депозира църковната догматична … в отпадъчна хартия. [15] В последните си лекции той заключава, че неговите богословски прозрения ще доведат до преосмисляне в бъдеще, тъй като от Църквата се изисква да започне отново на нула всеки ден, дори на всеки час. На 12. През декември 1968 г. Карл Барт умира в Базел на 82-годишна възраст. от Пол КролЕпископската конференция на Португалия зае позиция за легализирането на евтаназията и асистираното самоубийство в страната, одобрено на 17 май от президента на републиката, и отправи призив към членовете на семейството и здравните работници: „Възражението по съвест винаги трябва да им бъде гарантирано“ Прочети всичко
“И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче…. След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата… в Ханаанската земя.”
(Битие 23:2,19)
Историите на хората от Библията трябва да ни наставляват и вдъхновяват. Тези илюстрации са по-добри от това да използваме Господа Исуса Христа като пример, с който да достигнем и утешим хората със слаба вяра.
Когато такива хора чуят историите на Авраам, Исак, Яков и Сара и как всички те са починали, тези посветени и боящи се от Бога вярващи няма да се боят толкова от смъртта.
Не тяхната слабост притеснява хората със слаба вяра, колкото ужасяващият изглед на мъртвите тела. Те си казват: “Ако тялото ми беше като Христовото тяло на земята и ако то не трябваше да бъде унищожено от смъртта и изядено от червеите, щях да чакам последния си ден с по-голяма смелост.” Понеже Христос оживя след три дни Неговата смърт не изглежда добър пример за умиращите хора, които са слаби във вярата. Така разумно е на тях да и бъде посочен примерът на други хора в Библията, чийто тела изтлели, точно както ще се случи и с нашите.
За разлика от тях тези с по-силна вяра се присмиват на смъртта. Те безстрашно казват: “Какво е смъртта? Какво е адът? Христос, Божият Син, се постави под Божиите закони и умря. Но смъртта на Христос победи смъртта и ни даде живот.” Ние се нуждаем от сила да вярваме и да не се съмняваме, че Христос умря за греховете ни и ни върна към живота. Ако вярваме, че Христос е направил това, така че да можем да бъдем одобрени от Бога, ние няма нужда да се боим от смъртта. Христовата смърт ни дава увереност, че нашата собствена смърт не означава нищо.
Но за слабите във вярата са удачни други примери. За тях да знаят, че Сара умряла и била погребана, им помага да приемат факта, че същото ще се случи и с тях.
Превод; Радостин Марчев
Ватиканският пресцентър разпространи съобщение от папа Франциск до Великия аятолах на шиитите Али Ал-Систани, с когото се срещна в Наджаф при апостолическата си визита в Ирак. Две години след този братски разговор папата подновява необходимостта от сътрудничество между религиите за мирно съвместно съществуване в свят, белязан от множество конфликти Прочети всичко
Има ги тези дни, в които всички сме сякаш настроени на една вълна. Ден на любовта, на мъжа, на жената, на детето, на благодарността, на прошката…И на новоизмислени празници с много спорен мотив и съдържание.И няма лошо, ако посланието на деня изгражда добродетел и оттеква лично във всеки човек, надълбоко и насаме. Но понякога е просто клише, ритуал или бетонното "така се прави". И това само по себе си, осакатява възприятието и значимостта на тази ценност. Защо само един определен задължителен ден? Защо си позволяваме да живеем порцелирано и разграфено? Защо издигаме в култ един ден на внимание? Защо пренебрегваме тези принципи в останалите 364 дни? Нима всеки ден не ни трябвят слънцето и луната, въздуха и водата, храната и свободата?! Всеки ден е едно чудо, пълно с благодарствени поводи за празнуване!
Кое ни кара да възприемаме толкова едностранчиво божествените инструкции за нашето добруване тук?! Да ги повтаряме наизустено фарисейски, по- малко да ги живеем или просто само папагалски изричаме. И става рутина, източена от сила и красота, никому ненужна, освен на търговците и медиите. Вкупом ли се успокояваме, че задължително ще изпросим милост. Или суеверно изпълнявайки ще запечатаме действията и ритуалите като даден дар. Направили сме го някак си и вече сме спокойни откъм изпълнение и съвест. Но Господ предупреждава, че ако имаш нещо против брат си, остави дара и иди се помири с него първо. Дори казването на "Прости ми!" за някои хора е вече непревземаема планина. Или дежурното "Простено да ти е!" ни оправдава откъм размисли и осъзнаване на дълбочината на акта.
Обикновено не задавам въпроси, а търся отговори и Бог ме снабдява с мъдрост и разбиране на истините Му. Понякога по-трудно и бавно, друг път – изведнъж.
Ден на прошката настъпва. И това като че ли автоматично изтрива с гумичка всекидневното ми ходене в този тесен път на постоянно прощаване и просене на милост. Обезсмисля превъзмогването и на хиляди хора, надхвърлили обида, мъст, рани и загуби. Дни, в които те надборват своя Яков, за да станат Израел. Дори осакатени откъм самолюбие, тръгват по стълбата на смирената обич и ежедневна прошка. А тя не трябва да се изчислява, преброява, да се погазва, пренебрегва и омаловажава. Тя трябва да е потребност като водата и въздухът. И бърза да е прошката, преди слънцето да залезе, за да не остане нищо зловонно да пренощува в сърцето ти. Иначе се заплитаме в страстите си и губим посока.
Господ даде две плочи – скрижали на Мойсей. Защо не една? Щеше да изглежда по-внушително! Днес разбрах. На едната бяха заповедите, които ни учат как да обичаме Бога на вселената. А на другата – как да обичаме ближния. Как да го почиташ, помагаш, не завиждаш, не крадеш и прощаваш. Еднакви по сила и значимост плочи! Вертикалът и хоризонталът на кръста, който всеки трябва да си носи в живота.
Пълнежът на любовта е прошката.Тя е огледалото на нашата грижа, обич и милозливо разбиране за другия. Да снизходиш към неговия вървеж и да проумееш, че той като теб греши. Но да продължиш да го цениш и да отдадеш правото му да бъде човек в развитие, който се учи от грешките си вървейки по земята. Дори когато по човешки си мислиш, че той не бива да я получава, не я заслужава, не я разбира, ще злоупотреби с нея, ще те направи за посмешище….И на себе си да простиш заблуди и пламнал език.
Много е трудно още като стъпиш осъзнато, но послушно на този път. Не говоря неща, които не съм преживяла. Но е толкова освобождаващо! Не носиш тежкия товар на болка от грозни думи и незаслужени постъпки. Не пълниш себе си с отрова, схващаш греховността на човека, но пребъдваш в доверие, че има Кой да въздава. И човека освобождаваш от твоята преценка и съдене. Отваряш клетката на тъмницата, в която заради болка си го затворил. А ти оставаш на вълната на любовта и прошката, върху които изграждаш дните си. Имаш радостта, че си простен и изкупен от Сина. Имаш мира, че всичко е част от урок за после във вечността. Доверил си се на един велик и мощен Бог – Създател и на теб, и на ближния ти. Еднакво обичащ и теб, и него.Той учи всеки по особен начин, води го по най-правилния път.
Кой си ти, човече, да ставаш съдия?! Създал ли си животно или растение? Сътворил ли си жива душа? Виждаш ли вътре в сърцето на човека що му е и поради защо греши? Та ти дори скъсаното жило на пчелата не можеш да и присадиш обратно!? Тя умира точно защото е впръскала отровата си в теб. Теб ще те поболи и посърби малко, но тя ще умре.
Точно така е с хората, които не дават прошка. Или дори не знаят, че е редно да я поискат или дадат. Постепенно умира и още нещо в душата им, и още нещо, и още нещо… И мекото и топло сърце се е вкаменило дотолкова, че вече няма как сълза да отрони или се покае за нещо. Каменната обвивка на гордостта го е запечатала. Егото е взело връх. Седнала е непростителността на трона на безумеца и го води надолу. Щастлив ще е, ако има кой да се моли за него.
Прошката е онзи духовен меч, който разсича полувековна вражда, разплита с хирургическа прецизност възела между някога близки хора, изрязва нагноялото и инфектирано пространство на две души, избутва раковите клетки в поколения липса на близост, заради гордост. Освобождава земи в сърцата и простира хоризонти в отношенията.
Прошката е Божественият елей върху отворените рани. Тя е противоотровата в ежедневното ни прашене и окалване.Тя е чистата вода на небесния план за оцеляването ни.
Тя е и онази бликваща радост, че си се върнал към фабричните си настройки. Че в теб е задвижен механизмът на оздравление и извисяване на душата ти. Че си създаден по Божий образ и подобие. А Бог на кръста показа прошката. Силата и твори до днес човечество и цивилизация. Носи освобождение на хора и народи. За да простиш ти трябва Бог. Само от величието на Неговото естество, може да схванеш колко си нищ и колко много имаш нужда от Неговата милост и прошка. Всеки ден! По много пъти на ден! Безброй пъти в годината!
Тогава няма да чакаш единия ден, в който да продумаш формално прошка или искрено да се смалиш и смилиш над някого. Ще бързаш да я даваш и искаш всеки осъзнат миг. Опитвам се да си го повтарям всеки път, когато малко се отдалеча в суетата на деня и завихрянето ми с хора и деца. И да обичам, без да съдя, да бързам да прощавам и надничам дълбоко в своите грешки. Защото тя, прошката извира от най- дълбоките води на сърцето, което Бог в прошката Си направи ново! Тя е тояжката за спъналия се човек, сламката за давещия се, хвърчилото за искащия да полети, престилката за служещия и лекарството за наранения, вратата за тръгналия на път, радостта и надеждата за всеки човек, навел се да вдигне кръста.
Повече от 40 християни са били убити от фулански бойци при набези над група села в щата Бенуе в Нигерия по-рано този месец. Според източници, нападателите са нахлули в село Иманде Мбаканге в ранните часове на 3 юни, убивайки 28 християни, съобщават от „Morning Star News“. На 4 юни нападателите от племе фулани убиха още 18 християни, по шест във всяко от селата Мичихе, Ачамег и Мбагене Кпав, според изявление за пресата на Асоциацията за развитие на Шитил. Асоциацията заявява: „Най-смущаващ също е фактът, че самоличността на извършителите е известна на службите за сигурност и нигерийското правителство и въпреки това нищо не е направено, за да се сложи край на тази касапница.“ Тези, които са избегнали нападенията, са избягали от районите, напускайки домовете и земеделските си земи. НОВИ СВЕДЕНИЯ: Християнка на възраст над шестдесет години е била убита, докато се е молила в църквата си в щата Манипур, Индия. Според източници на „Morning Star News“ (MSN), неотдавнашният прилив на етническо насилие с нарастващия религиозен компонент в североизточна Индия е довел до убийството на 9 юни. Според Форума на местните племенни лидери (ITLF), докато се е молила в църковна сграда в село Кхокен, християнката от етноса куки, наречена Домхохой Хаокип, е била убита от въоръжени етнически мейтеи, които предимно са хиндуисти. Двама други християни от този етнос куки, Джангпао Тутанг и Хайманг Гуите, бяха убити при нападението, при което мейтеите пристигнаха в превозните средства и униформите на индийската армия, според ITLF. В китайската провинция Гуангдонг цивилни нахлуха насила в църква по време на цурковно събиране на 4 юни, твърдейки, че разследват съобщения за престъпление. Членовете на тази църква в Гуанджоу бяха внезапно помолени да напуснат, но пасторът, Хуанг Сяонин, предизвикал служителите, поставяйки под въпрос доводът на техните действия. Служители на реда нахлуха в пет от общините на църквата през май, но въпреки постоянния тормоз от 2018 г. насам, тази издръжлива общност продължава да расте и посещаемостта на църквата значително се увеличи! МОЛИТВА И ХВАЛА: * Християните в Бенуе и в цяла северна и централна Нигерия да познаят Божията сила и утеха, докато са изправени пред продължаващо преследване от бойците. Молете се за изцеление за ранените и травмираните и за тези, които са напуснали домовете си, да бъдат осигурени. * За край на бруталното, продължило две десетилетия преследване на християните в Нигерия. * За всички засегнати от неотдавнашното насилие в индийския щат Манипур, особено за травматизираните и разселените. * Опечалените вярващи в Манипур да познаят Божията утеха и ще останат силни във вярата си. * Благодарете на Бог за свидетелството на църквата в Гуанджоу и за нарастването на посещаемостта. Молете се за постоянство и смелост за всички членове на църквата. (Източници: ChinaAid; Morning Star News)