На 10 декември ООН отбелязва ДЕНЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА. Тогава се навършват точно 70 г. от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Според чл. 18, 19 и 20 от нея всеки човек е свободен да изповядва вярата си, да я изразява и да се събира с други вярващи.
- 13:30 начало: до паметника “Цар Освободител”;
- 14:30 шествие по жълтите павета покрай Президентството; по булевард “Витоша” до НДК; после по булевард “Раковски” покрай сградата на Европейския парламент;
- 16:00 завършек: пл. “Народно събрание”.
Джиан е 27-годишен християнин, живеещ в Нигерия. Той е студент в Катедрата по строително инженерство в Университета в Хоши и единственият оцелял член на семейство от седем души.
Само преди няколко седмици Джиан видял публикация във Фейсбус за това как селото му е било подложено на нападение от фулански бойци. Почти веднага се обадил вкъщи, за да говори с баща си, Адаму Гиан, но телефонът на баща му бил изключен.
Усещайки, че нещо не е наред, той се обадил и на майка си, но телефонът й също бил изключен.
Няколко минути по-късно се обадил на приятел, който му казал, че и двамата му родители, тримата му по-малки братя и сестри и баба му са мъртви.
Джиан едва дишал. Той вдигнал чантата си и се качил на автобус водещ към селото възможно най-бързо.
Часове по-късно, все още седящ на полуизгоряла пейка в това, което преди било дневната на семейството му, чул от своите приятели как са дошли фуланските бойци в селото една вечер и убили 12 души, включително семейството му.
През тази ужасна нощ фуланите изгорили 95 къщи и разрушили повечето от селскостопанските култури, които били почти готови за прибиране на реколтата.
За съжаление тази ситуация е твърде често срещана в някои части на Нигерия, където преследването и убиването на християни се увеличават.
Искам да помогнете на християните като Джиан?
Фулански бойци са си поставили цел да унищожат църквата и да наказват християните в централните и северните щати на Нигерия. Те убиват презвитери в църковните им сгради, нападат християнски семейства в собствените им домове – убиват всички, които стоят на пътя им. Унищожавайки реколтата и открадвайки говедата.
И все пак сред тези страдания и опустошения има добри новини.
И добрата новина е, че служителите като Фондация „Стефанос“, наши сътрудници, осигуряват в такива кризисни ситуации подслон и храна, както лечение на травми за много разселени лица.
През изминалата година, благодарение на щедростта на поддръжниците на Релийз Интернешънъл, хора като вас, Стефанос успя да помогне на стотици християнски семейства в ден на нужда.
Но тъй като преследването ескалира, повече християни като Джиан, които са загубили всичко, отчаяно се нуждаят от нашата подкрепа.
Ще дадете ли 25 паунда или какво можете да споделите днес, за да помогнете на християни като Джиан в най-болезненото време на живота им?
Насочили сме се основно към Нигерия, но християните са ранявани, травмирани и убивани и на други места. В Еритрея семействата на християни, починали в затвора, се нуждаят от нашата помощ. В Пакистан, християни от Сомалия, Кения, Египет и Индия са убити за вярата си. Често тези, които са останали назад, трудно могат да продължат. Отчаяно се нуждаят от храна, подслон, лекарства и духовно насърчаване. Като направите дарение днес, можете да задвижите сътрудниците ни, работещи в тези и други страни, за да помогнат на тези, които страдат и нямат към кого да се обърнат.
Благодаря за загрижеността,
Пол Робинсън
Главен изпълнителен директор на Релийз Интернешънъл
І. Аргументи от действащото законодателство, включително и от Закона за вероизповеданията за гарантиране на националната сигурност:
- Държавата е създала в действащия закон ясни и категорични законови гаранции за защита чрез иск на прокурора или всяко заинтересовано лице пред съд да се реализира и най-тежката санкция – прекратяване на вероизповедание, когато дейността му бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и когато религиозните общности и институции и верски убеждения се използват за политически цели (чл. 7 и 8 от Закона за вероизповеданията).
- Законът за вероизповеданията е устройствен закон, а борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите, се уреждат от други закони.Защитата срещу тероризма не може да се използва като мотив за промени в специалния Закон за вероизповеданията, който е изграден въз основа на принципа на свободата на вероизповеданията и на отделеността на религиозните институции от държавата и ненамеса на държавата във вътрешния им живот.
Извод: българското законодателство дава всеобхватна законова защита и съответни мерки и правомощия на специализираните органи – ДАНС, разузнаване, прокуратура, МВР и съд, по специалните закони за борба с тероризма, без с това да се променя демократичната законова основа за вероизповеданията. Верските убеждения и богослужебната практика на традиционните вероизповедания в България изключват по своите учения и практика такива явления. Следователно абсолютно неубедителни са аргументите, че защитата на националната сигурност може да стане със съобщаване на имената на дарителите в дирекция „Вероизповедания“ към МС. С това се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията. Това е груба намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията.
- Ограничението за финансиране на вероизповеданията от чужбина поставя и други въпроси, които възникват. Какво става, ако има подобни ограничения за българската държава в чуждите законодателства относно финансирането на българските църковните общини, които са юридически лица по съответното право на държавата, където се намират?
Може ли да се предлага такова универсално ограничение за вероизповеданията и не следва ли да се приложи общото законодателство и да се прилагат общите мерки за защита, когато има данни за определено финансиране, че е свързано с престъпление, в това число тероризъм или изпиране на пари? От юридическа гледна точка по същество не могат и да се използват други мерки освен тези в изброените по-горе закони.
Кое разграничава извършването на терористични акции от определени конкретни лица, изповядващи определена религии, от такива, които са атеисти или изповядват друга антидемократична идеология? Един вярващ, който не членува в определено вероизповедание, може да извърши атентат и няма никакво значение ограничението за финансиране от чужда държава, т.е. важно е какво са свършили специализираните органи за разкриването на конкретно престъпление.
Зам. главният мюфтия изрично подчерта, че няма извършено престъпление на основата на религия, което да се свързва с определено вероизповедание. Следователно има нещо концептуално объркано или националната сигурност се използва, за да се оправдае финансовата помощ. Трябва да се обърне внимание, че по сега действащия закон има възможност да съществуват религиозни общности, които не са юридически лица, т.е. не са субекти на правото, за да им се налагат тези ограничения, а са просто обединили се лица на някаква верска основа, които не са формално вероизповедание, регистрирано в съда. За тях този механизъм не може да бъде приложен. Освен това едно лице, което изповядва определена религия, без да членува в определено вероизповедание, може да извърши всякакво престъпление, включително и терористичен акт на основата на вярата си.
Всеки може да се самоопределя свободно какво изповядва и не е длъжен да членува формално в определено вероизповедание. Следователно каквото и да извърши едно лице или група лица, дори да е на верска основа, ще носи лична наказателна отговорност и не може отговорността да бъде прехвърлена на вероизповеданието. Няма формално регистри кой къде членува във вероизповеданията, освен при участие в избори за църковни настоятели при БПЦ, ако вярващият пожелае това. И това може да стане по най-демократичния начин, като се впише в регистрите до последния възможен момент – вечерта преди избора за църковни настоятели според Устава на БПЦ. Регистри има за тайнството кръщение, но това не е юридическа обвързаност. Следователно само общи механизми за защита в специалните закони могат да осигурят националната сигурност при достатъчни данни за престъпления, които се събират от специализираните органи.
Използването на данни от НСИ за самоопределилите се лица е критерий, който не означава членство в определено вероизповедание, а и лицето може въобще да не отговори на този въпрос в анкетата, защото не желае да разкрие вярата си или да посочи различна вяра от действителната. Декларирането на определена вероизповед не означава юридическо членство в съответното вероизповедание.
Държавата можеше открито да каже, че в държавната политика един от приоритетите е финансиране на вероизповеданията, за да извършват своята духовна мисия за българското общество, а не да се използва като мотив защитата на националната сигурност, която се осигурява по друг законов ред.
ІІ. Аргументи против легално определение за „религиозен радикализъм“ в проекта на патриотите
- 4. Явленията следва да се назовават с точните понятия, а не да се борави с общо и неопределено понятие като „религиозен радикализъм“. За „религиозния радикализъм” няма ясно определение в познатото ни законодателство, включително и в международни договори. Това позволява да се интерпретира във всеки отделен случай така, както е угодно на съответната власт.
Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност според действащите закони, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. Чрез обтекаеми определения от рода на „религиозния радикализъм” всеки духовник може да попадне под ударите на закона за изказани виждания или проповеди. Това по същество води до ограничаване на проповедта и до цензура, тъй като всяко вероизповедание може да бъде обвинено в радикализъм.
ІІІ. Аргументи за запазване на досегашния модел за държавно субсидиране и контрол и против съобщаване на дарителите в Дирекция „Вероизповедания“
- 5. Сега действащата нормативна уредба е достатъчно ясна и прозрачна при определяне на субсидиите за вероизповеданията и не създава проблеми. Тя се прилага от години. Контролира се само разходването на средствата, които са отпуснати чрез Закона за държавния бюджет, а не всички финанси и дарения на вероизповеданията.
И сега държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, при условия и по ред, определен в съответните специални закони (чл. 29 от ЗВ).
Намесата на контролните финансови органи във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията чрез проверка на техните финансови отчети и представянето им пред Сметната палата, означава контрол върху имуществото, формиращо се основно чрез дарения и завещания. Този законов подход е в нарушение на Конституцията и практиката на Конституционния съд.
- В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия. Като част от неговия интимен религиозен живот, даряването, видовете пожертвования, начините за даряване не могат да бъдат предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт. Не могат да се прилагат ограниченията за даренията на политическите партии, защото те основно се финансират от държавата, а вероизповеданията са отделени от държавата и основно се издържат от дарения.
Не може да има посредник в лицето на държавата между дарителя и надарения, при това надарения да съобщава името му на Дирекция „Вероизповедания“. Това е груба намеса във вътрешните дела на Църквата и по-конкретно засяга вътрешноорганизационния живот, който се отнася до начина на благодарност от страна на вярващите към Бога чрез пожертвования и дарения. По този начин се събира информация за религиозните убеждения на вярващите, а правото на вероизповедание е от категорията на личните абсолютни права по Конституцията, които не могат да бъдат ограничавани.
Администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес Църквата формира своето имущество главно чрез дарения. Това са пожертвования на хората към нея и имената на много хора остават неизвестни дори за църковните служители.
- В становището на почти всички вероизповедания по тези два основни въпроса – контрол върху финансовите отчети и дарения, присъства думата „Конституция“ и „конституционни принципи“. Това е много сериозен сигнал за вносителите да се замислят, че са преминали конституционната граница – отделеност на религиозни институции от държавата и свободата на вероизповеданията.
- Ако Църквата обявява дарителите си, дарения няма да има, и Църква като институция няма да има. На подаянията на държавата ли ще съществува Църквата, която е отделена от държавата? За дарения, за които има данни за престъпления или изпиране на пари, специализираните органи по действащото законодателство могат да осъществяват контрол и да предприемат съответните законови мерки за защита.
- Следва да припомним, че дарителите, които искат да ползват данъчни облекчения, декларират това чрез данъчни декларации и разкриват самоличността си, но голяма част от дарителите не желаят да се разкрива самоличността им и даренията са анонимни. Абсурдно е да се предлага праг за дарения, защото винаги този праг може да бъде преодолян чрез разделянето на сумите на части – ако има праг 100 000, ще се направят 10 пъти по 10 000. Невъзможно е да се осъществи контрол какво се поставя в касичките за дарения. Винаги в един храм могат да бъдат оставени пари, без да е ясно кой ги е оставил.
- Как ще се използва законът срещу имотите, финансите и даренията, които постъпват в Църквата?
Първо, в становището на Светия синод ясно е казано, че недвижимото имущество на БПЦ е публично, тъй като всеки, който има интерес коя църква каква собственост има, може да провери в имотния регистър. Сделките с недвижими имоти са публични. Вероятно се проявява интерес към договорите за наем и размерите на наемите чрез финансовите отчети. Всъщност големият интерес е кой да наеме един имот и кой да предложи по какъв европроект да участва.
Второ, и двата законопроекта предвиждат представяне на финансови отчети в Сметната палата за онези „вероизповедания, които получават държавна субсидия“ (чл. 21, ал. 16 от „консенсусния проект“). Тоест държавата дава пари, срещу което контролира цялото имущество на вероизповеданията, на които е дало пари. Финансовият отчет е огледало на всички приходи и разходи, на цялото финансово състояние на всеки субект, а в случая на вероизповеданията, и в частност на БПЦ. Това означава информация за договори за наем, завещания, дарения от физически лица, юридически лица, обществени организации и фондове, арендни вноски по договори за аренда, приходи от лихви по банкови сметки и ценни книжа, приходи от свещи, от предмети, свързани с религиозната дейност, църковни такси. Такъв контрол грубо нарушава автономията на Църквата. Според Устава на БПЦ – БП обществения контрол върху финансите на Църквата го правят самите членове на Църквата чрез църковните настоятелства и епархийските съвети. В тези органи участват миряни, избрани по демократичен начин.
Трето, основният удар е срещу даренията. В консенсусния законопроект пише: „Вероизповеданията до края на месеца, следващ всяко тримесечие, предоставят информация на Дирекция „Вероизповедания“ на МС за всяко дарение по ал. 1 от местно физическо или юридическо лице, което е в размер над…….. по ред и условия, определени от Дирекцията.“ (чл. 28, ал. 4). И още: „Даренията по ал. 1 от чужди държави и чужди физически или юридически лица се извършват след предварително разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на МС“ (чл. 28, ал. 3). А даренията по ал. 1 са „дарения за целеви социални помощи и средства за ремонт и строителство на храмове, манастири и други недвижими имоти“. От това по-груба намеса на държавата не може да има! И най-страшното е, както се вижда от текста, че това ще става „по ред и условия, определени от Дирекцията“. И всъщност този контрол ще спре всякакво по-голямо дарителство, което основно се дава за строителство на храмове и издръжка на Църквата. Това поставя под въпрос бъдещото нормално функциониране на Църквата. Освен това чрез такива огромни правомощия лично на директора на Дирекция „Вероизповедания“ чрез закон се предоставя огромна власт и възможност за въздействие върху дарителите.
ІІІ. Други ограничения
- Във връзка с изискването за българско гражданство на свещенослужителите следва да се припомни, че подобна норма вече е обявена от Конституционния съд като противоконституционна.
Това предложение би довело до ограничаване на правото на митрополитите да ръкополагат свещенослужители въз основа на критериите на вътрешното (канонично) право на Църквата и би представлявало груба намеса на държавата във вътрешните дела на вероизповеданията. Ръкоположението на свещенослужител не може да бъде обвързано с гражданство, тъй като Църквата не е основана на национален, а на съборен принцип. В каноничното право на Църквата не съществуват национални църкви, а автокефални църкви.Категорично това изискване не може да бъде приложено и за епархиите на БПЦ – БП, чийто диоцез се разпростира извън границите на България.
- 12. В законопроекта на патриотите, чл. 11 ал. 2, с която накрая се добавя: „а за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително официалният български език“. Този законов текст ще създаде непреодолим проблем за съвместното служение с представителите на поместените православни църкви и на междуцърковните отношения. Богослужението и проповедта не могат да бъдат разграничавани, защото са обусловени. Богослужебен език в БПЦ – БП е църковнославянският. В България има представителства и храмове на чужди православни църкви, където богослужения, проповеди и прочее се извършват на съответния език – гръцки, румънски, руски.
- В законопроекта на „патриотите” е предвидено следното изменение: „Не се допуска извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност“. Това влиза в колизия със свободата на вероизразяването, гарантирана с нормата на чл. 6 ал. 2 от Конституцията, както и с нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗВ, даваща легално определение на правото на вероизповедание. Тази норма поставя забрана за осъществяване на частни и обществени богослужения, които се осъществяват по покана от православните християни както в домовете им, така и в публични сгради.
Как ще се провежда освещаването на бойните знамена, как ще се прави ежегодният водосвет и хвърляне на кръста за празника Богоявление, как ще се извършват опела и погребения в селища, в които няма храмове, как ще се извършва света Литургия на открито или на места, на които няма изградени храмове?
ІV. Относно субсидирането от държавата на средства за заплати на свещенослужителите
- Основният мотив, който се посочва, е, че по този начин ще се ограничи субсидирането от чужбина и това гарантирало националната сигурност.
Чрез действащото законодателство националната сигурност е достатъчно гарантирана, а и предвидените ограничения за даряване от чужди държави и чужди юридически лица може да бъдат заобикаляни чрез прехвърляне на средства на български юридически или физически лица. Даряването от български физически лица няма как да бъде ограничено. Дарението в зависимост от предмета му е неформална сделка и може да се осъществи чрез простото предаване и няма как да се установи какво и как е дадено.
- Законопроектът на тримата политически лидери не определя справедлив и обективен критерий за разпределението на държавната субсидия за заплати. По данни на последното преброяване, извършено през 2011 г., населението на България е 7 364 570. От тях 4 374 135 са православни, 577 139 са мохамедани, 48 945 са католици, 64 476 са протестанти, 706 са юдеи, 1715 са армено-грегорианци, 9023 – друго изповедание, 272 264 сочат, че нямат вероизповедание, и 409 898 сочат, че не се самоопределят. Видно от броя на населението на Република България държавна субсидия ще получат само православните и мохамеданите.
Православните от 2001 до 2011 г. са намалели от 6 552 751 на 4 374 135, както и мохамеданите от 966 978 на 577 139. В §14 от Преходните и заключителни разпоредби е посочено, че държавната субсидия за 2018 г. за всяко вероизповедание се определя съгласно чл. 21 ал. 5 при размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Това означава, че мохамеданите ще получат пълния размер на дължащата им се субсидия – т.е. 577 139 лв. При 4 374 135 милиона православни, ако го няма прага от 15 000 000 лева, както се предлага в проекта на народните представители Цв. Цветанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лева (четиридесет и три милиона седемстотин четиридесет и една хиляди и триста и петдесет лева). Следователно съобразно числеността си православните ще получат много по-малко от мохамеданите, ако има праг от 15 милиона. Затова следва да се приеме друг, принципен начин на разпределение на субсидията. Трябва да се посочи, че нормата е дискриминационна спрямо другите вероизповедания.
- Субсидирането на вероизповеданията от държавния бюджет, без това да е обсъждано с вероизповеданията, постави много въпроси в обществото и настрои групи от хора срещу БПЦ, които имат вероятно по-сериозни основания да получат възнаграждения от държавния бюджет. Това законодателно предложение настройва хората срещу БПЦ, а всичко можеше да бъде направено през Закона за държавния бюджет, както и досега вероизповеданията са били субсидирани. М. Йоан в Комисията по вероизповеданията и правата на човека постави въпроса за формулировката на понятието „заплати за свещениците“, че е проблемно, защото това рефлектира върху определени вътрешни въпроси в Църквата и нейната йерархия.
Национален 3 дневен пост за отпадане на всички изменения и допълнения по Закона за вероизповеданията
Иди, събери всичките юдеи, които се намират в столицата, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина. ~Естир 4:16
Присъедини се във Facebook: https://www.facebook.com/events/334583860470073/
| И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.
Изход 24:18
|
| И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.
Изход 34:28
|
| Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.
Второзаконие 9:9
|
| После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.
Второзаконие 9:18
|
| И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.
1Цар 7:6
|
| И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.
1Цар 31:13
|
| И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
2Цар 1:12
|
| Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.
2Цар 3:35
|
| Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
2Цар 12:16
|
| А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо. Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
2Цар 12:21-23
|
| И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
3Цар 19:8
|
| всичките храбри мъже станаха та дигнаха тялото на Саула и телата на синовете му, донесоха ги в Явис, и погребаха костите им под дъба на Явис; и постиха седем дена.
1Лет 10:12
|
| А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше; Псалм 35:13
|
| затова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си.
Еремия 36:6
|
| Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.
Даниил 6:18
|
| Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел.
Даниил 9:3
|
| (В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици).
Даниил 10:2-3
|
| И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
Матей 4:2
|
| Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
Матей 9:14
|
| И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
Марк 1:12-13
|
| А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?
Марк 2:18
|
| и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
Лука 2:37
|
| А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
Лука 4:1-2
|
| И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
Деяния 10:30
|
| Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
Деяния 13:3
|
| И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
Деяния 14:23
|
| чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
2Кор 6:5
|
| в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
2Кор 11:27
|
Библейските цели за постене
I. Като знак на скръб
А. За трагични събития (Съд 20:26, 1 Царе 31: 13, Първо Летописи 10:12, Второ Царе 1:12, 3:35, Естир 4:3, Йеремия 14:1-12, Йоил 1:14, 2: 12-15).
Б. За лична скръб (1 Царе 1: 7-8, 20:34, Йов 3:24, Пс 42: 3, 102: 4, 107: 17-18).
II. Като знак на покаяние и търсене на прошка
А. Национални или корпоративни грехове (Изход 34: 28 / Второзаконие 9: 9,18,10,10; 1 Сам 7: 6; Ездра 9: 1- 10:17; Нех 1: 4-7, 9: 1; 9: 3-14, Йона 3: 5-9, Захария 8:16-19).
Б. Лични грехове (2 Царе 12: 16-23; Трето Царе 21:27-29; Пс. 69:10; Деяния 9: 9).
В. Като възможност за обществено излагане на грях (Трето Царе 21: 9-12; Иса 58: 1-5; Ер. 36: 6-9).
III. Като помощ в молитва към Бога
А. За други (2 Царе 12: 16-23; Неемия 1: 8-10; Пс. 35:13; Дан 6:18; 9: 15-19).
Б. За себе си (1 Сам 1: 7-11; Неемия 1:11; Пс 109: 21-24; Дан 9: 3, 10: 1-3).
В. За успех в битката (Съд 20:26, 1 Сам 7: 6, 2 Цар 20: 3) и в други начинания (Ездра 8: 21-23, Естир 4:16).
Г. За облекчаване на глада (Йеремия 14: 1-12; Йоил 1:14, 2: 12-15).
Д. Като средство за лична или групова преданост (Мат 6: 16-18; Лука 2:37; Деяния 10:30, 13: 2-3; 1 Кор. 7: 5).
IV. Като част от преживяването на Божието присъствие
А. Свръхестествено поддържане от Бог (Изход 34: 28 / Второзаконие 9: 9, 18, 10:10, Трето Царе 19:8).
Б. Разчитане на Бога във време на изкушение или духовно воюване (Мат 4: 2 / Лука 4: 2, Матей 17: 21 / Марк 9:29).
В. Отразявайки реалността на отсъствието на непосредственото присъствие на Христос със своите последователи (Матей 9: 14-15 / Марк 2: 18-20 / Лука 5: 33-35).
Г. Да отидеш без храна, за да останеш по-дълго под учението на Исус (Мат. 15: 32 / Марк 8: 3).
V. Като акт на церемониалното обществено поклонение ( Неемия 9: 1; Естир 9:31; Исаия 58: 3; Йеремия 36: 6-9; Захария 7: 3-5; 8:19; Деяния 27: 9).
VI. Както е свързано с министерството
А. Подготовка за важно министерство (Мат 4: 2 / Лука 4: 2; Деяния 9: 9, 13: 2-3, 14:23).
Б. Специфични заповеди на Бога, докато пророкуват (Трето Царе 13:1-22).
В. Страдание в името на Евангелието (2 Кор. 6: 5/11: 27).
VII. Отрицателни асоциации или корекции на глада
А. Пост при извършване на лицемерни действия или нагласи (1 Царе 28:20, Трето Царе 21:9-12, Исаия 58, Йеремия 14:10-12, Йеремия 36: 6-26, Захария 7: 3-14, Мат 6: 16-18; Лука 18:12).
Б. Постенето като тържествено обвързване за глупава или грешна клетва (Първо Царе 14, Деяния 23: 12-21).
C. Прекъсване на пост, когато Бог го е заповядал (1 Кор. 13: 8-24).
Г. Смущаващ отказ за ядене (Трето Царе 21:4).
Д. Неправилно приписвайки неспособността да се яде като Божие наказание (Йов 33: 19-20).
„Законът за вероизповеданията е много по-ограничаващ, отколкото е бил дори и по време на социализма в България„, заяви Джон Лонгли, учредител и председател на организацията „Международни адвокати“ по време на пресконференция в БТА с акцент върху състоянието на религиозните свободи в Европа.
По отношение новия Закон за вероизповеданията Лонгли смята, че е много важно хората от всяко вероизповедание и тези, които са невярващи, да имат възможността да изповядват вярата си. В други страни правителствата правят опити да заглушат критиката от страна на църквите. Според Лонглиследващите, които властта ще преследва, ще бъдат адвокатите и журналистите.
Адвокатът Лъчезар Попов, председател на „Институт за принципите на правото“ представи становище на 25 неправителствени организации по законопроекта. Становището е изпратено до председателя на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека към НС, Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието и науката, както и до народните представители. Критиката на организациите обхваща 10 точки от обсъждания законопроект.
Припомняме, две седмици поред в неделя протестантските и евангелските църкви в София се събираха на мирен протест с бдение, за да се противопоставят срещу предлагания Закон за вероизповеданията, който в момента се обсъжда в Народното събрание. Аргумент за законодателната инициатива се явява борбата с радикализма и тероризма на основа религия.Евангелистите смятат да се обърнат и към Европейския съд за правата на човека, тъй като предлаганите текстове нарушават основните човешки права, дадени и по Конституция. Организациите настояват за отмяна на предложената нормативна уредба поради дискриминиращото третиране на регистрираните вероизповедания у нас. Освен това измененията в закона влизат в разрез с Конституцията, подчерта Попов.
„Ние ставаме страна, към която ще се отправят критики в областта на човешките права“, изрази мнение Попов. Като отделни части на гражданското общество, трябва да имаме свободи, които са гарантирани от нашия основен закон, допълни още той.
Материята, свързана с вероизповеданията, трябва да бъде внимателно обсъждана, защото темата е чувствителна. Управляващите може би си мислят, че имат пълен контрол върху вероизповеданията, предположи Попов. От Института за принципите на правото смятат, че правилата в Закона от 2002 година са създали демократични права за колективно изповядване на вярата. 16 години по-късно се наблюдава нова тенденция.
„Този Закон противоречи на положените основи„, заяви Попов.
Държавата не само не трябва да се намесва във вътрешната организация на вероизповеданията, но и да съдейства за мирно решаване на въпроси, създаващи конфликт между самата държава и верските общности, отбеляза той.
За малките вероизповедания е представена сума за субсидия, която ще бъде определена накуп през 2019 година. Ролята на Дирекция „Вероизповедание“ е да бъде държавният омиротворяващ орган между вероизповеданията. С даването на привилегии на двете най-големи религии у нас – източно православие и ислям, ще направи страната източноправославна ислямска държава, обясни адвокатът.
В законопроекта не е развита темата за нерегистрираните религиозни общности. Те са регламентирани в действащия закон, като текстът се запазва в новия законопроект, без да го разширява. Като диктат на администрацията на съдебната власт Попов определи възможностите за намаляване на малките религиозни общности и евентуалното им прекратяване с иск на Дирекция по вероизповеданията. Проблематичният казус е свързан с факта, че решението ще се взима от административен орган, а не чрез досъдебно производство. Това противоречи на мотивите в законопроекта, според които измененията засягат националната сигурност.
Ако българското правителство иска да финансира и да плаща на църквите и на ислямската общност, означава, че държавата е богата и няма нужда от никаква финансова подкрепа от Брюксел, обясни още Лонгли. Той даде пример с регламентирането на сектора във Великобритания, която не финансира нито една църква.
Областен управител в Лаос разпорежда християнски семейства да напуснат село или да бъдат вкарани в затворa
Областен управител е дал на 20 християнски семейства един месец за да напуснат селото си в северен Лаос или да бъдат вкарани в затвор, след като заявил, че християнството е „чужда религия“.
Въпреки, че местните ръководители на църквата посочили, че християнството не е незаконно в Лаос, местният управител настоял, че няма да позволи вярващи в района. Крайният срок да напуснат ще изтече в средата на декември. Пред лицето на заплахата от лишаване от свобода, пет семейства са се отказали от вярата си, но близки на Barnabas Fund съобщават, че останалите се „държат твърдо“, добавяйки: „Основното, от което се нуждаем сега е молитва“.
Комунистическото правителство на Лаос налага строги ограничения върху религиозните организации, въпреки че будистите, които съставляват по-голямата част от населението, се радват на сравнителна религиозна свобода в някои части на страната. Местните служители обикновено са много подозрителни към християните, отчасти поради възприетата връзка със Запада.
- На първо място поддържаме, че в случая ще намерят приложение същите аргументи за отмяна на чл. 10 ЗВ /отм. – ДВ бр. 1992г. с РКС № 5/- Съгласно соченото решение на КС противозаконен е текст, съгласно който „свещенослужители и длъжностни лица в кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани…“
- Отделно от това, текстът е в пряко противоречие с правото на ЕС. Свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз и утвърдени от съдебната практика на Съда на ЕС, гарантират мобилността в ЕС. Правно основание- Член 26 (вътрешен пазар), членове 49—55 (установяване) и членове 56—62 (услуги) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)
- Не считаме, че систематичното му място е в Преходни и заключителни разпоредби. Ако ще има действие за напред, то мястото му е именно в чл. 20а.
Църквата в Шри Ланка е подложена на все повече насилие и дискриминация, тъй като влиянието на екстремизма расте.
Твърдолинейните будисти вече не са единствените, които преследват християните – индуски екстремисти, свързани с Индия, набират все по-голямо влияние. Молете се нашите братя и сестри в Шри Ланка да устоят и да уповават на Бога.
Големи тълпи и дори цели общности се мобилизират срещу църквата. Партньори на Release разказват, че тълпа от около 100 души от различни села е нападнала сградата на църква в Белиата, южна Шри Ланка, като е изисквала богослуженията да бъдат прекратени и е заплашвала да убие презвитера и семейството му. Полицията имала нужда от подкрепление, за да го отведе на безопасно място в полицейския участък. По-късно същата вечер домът му бил целен с камъни.
Три дни по-късно около 500 души, сред които и будистки монаси, организирали протест срещу църквата и настоявали презвитерът да напусне селото. Той и семейството му са поставени под полицейска охрана.
Партньори на Release разказват, че утвърдени в Индия екстремистки групи като РСС (Раштрия Суаямсевак Санг) вече разширяват обсега си и до Шри Ланка, особено в източните райони. Има сведения, че те провеждат срещи със живеещите в селата индуси, за да насърчават религиозната им омраза към християните и да ги подтикват към насилие.
* Молете Бог да закриля презвитера на църквата в Белиата и семейството му, и да ги увери в Своята вярност. Молете се Бог да укрепи Своите хора и да ги подкрепи “с праведната Си десница” (Исая 41:10).
* Молете се тези, които разпространяват нетърпимост и екстремизъм, да бъдат трогнати от свидетелството на християните в Шри Ланка и докоснати от Божията безусловна любов.
* Благодарете на Бог за това, че гоненията карат църквата да расте, и че много християни, преследвани заради вярата си, са “отвърнали на гонението с прошка”. Молете Бог да укрепи тези, които се чувстват обезсърчени, включително и тези, които са напуснали Шри Ланка.
Новини: Благодарете на Бог за освобождението на презвитер Андрю Брансън, на когото беше позволено да се върне в САЩ. Съдът в Турция го беше осъдил за “подпомагане на терористични организации”, но намали срока присъдата му на времето, което вече беше излежал в ареста, плюс още една година, която беше прекратена. Молете се църквите в Турция да продължават да свидетелстват за вярата си с дръзновеност, любов и благодат.
Продължавайте да се молите за ученичката Лия Шарибу, която нигерийските екстремисти от Боко Харам тържествено са обещали, че ще направят “робиня за цял живот”, заедно с работничката на УНИЦЕФ Алис Нгада, която също е християнка. Лия беше сред отвлечените над 100 момичета в Дапчи, щата Йобе, и само тя не беше освободена, защото отказа да се отрече от вярата си.