Коронавирусът на празните философии (Колосяни 2:8-15)
Днес ще говорим за отношението ни като християни към човешките философии. Искам да започна с един виц за философа Декарт, известен с фразата „Мисля, следователно съществувам“. Декарт поканил приятелката си на ресторант за рождения ѝ ден. Келнерът донесъл менюто и тя поръчала най-скъпото ястие. Декарт казал, „Не мисля…“ и пуф, изчезнал.
Знаеш ли, че без значение дали обичаш дисциплината философия или не, ти се придържаш към дадена житейска философия? Под „философия“ имам предвид всяка система от възгледи и убеждения или светоглед.
Склонността на човека да философства има много превъплъщения. Тя се роди още в Едемската градина, когато змията дойде при Ева и я попита, „Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?“. После я излъга, че няма да умрат, ако ядат от дървото за познание на доброто и злото. Това беше коронният номер на Сатана. Вирусът на съмнението афектира Ева, тя бе запленена от тази нова философия, „и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той“ (Битие 3:6).
Оттогава досега човек не може да преболедува коронавируса на човешките философии, преследвани отделно от знанието за Бога. И този вирус е заразил дори църквата.
Текстът, който ще разгледаме днес говори за опасността да бъдем духовно заблудени и заразени с този коварен коронен дяволски вирус. Днес, както и в ранната църква, има всякакви мошеници. Един фермер имал коне, на които лигите непрекъснато течали. Той видял реклама в списание за фермери, която предлагала лек за това срещу 20 лева. Той сложил банкнота от 20 лв. в плик и го изпратил, като запитал за тайната. Получил малък плик с един лист хартия, на който било написано „Научете конете си да плюят“.
Тази история може да ни кара да се смеем, но не ни е до смях, когато виждаме колко сериозни са последствията от измамите в духовната област. Немалко деца на християни, които са израстнали в църква, отиват да учат и изоставят своята вяра, след като се сблъскват с влиянието на най-различни философии. Други попадат в секти и култове.
Днешният текст ни кара да се замислим над опасността, която тези философии представляват и ни напомня отново как можем да се предпазим от техния вирус. Нека прочетем:
Колосяни 2:8 „Внимавайте да не ви заплени някой с философията си, с празната си измама по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“
Дотук видяхме как апостол Павел напомни на колосяните какво е тяхното минало, настояще и бъдеще, разкри им в кого са повярвали и ги насърчи да израстват в Христос, като се вкореняват в молитва и Словото, надграждат над основата, продължават да учат и да изобилстват с благодарност. Тук той ги предупреждава, че могат да бъдат запленени от грешни философии.
Някой ще каже. „Е, какво толкова, нима една философия може да е толкова опасно нещо? Наистина, философия означава просто „любов към мъдростта“. Всички ние сме учили за Платон, Аристотел и Сократ, нима те ни пробутват грешни философии?“
Истината е, че има добри, но и лоши философии. Лошите са тези, които се опитват да отговорят на големите въпроси на живота отделно от Божието откровение.
Това е човешка мъдрост. В 1 Коринтяни Павел казва, че гърците се стремят към светска мъдрост и затова благата вест е глупост за тях (1:22-23). Част от гръцката гностическа философия, която беше достигнала и до Колос казваше, че духът е добър, но материята – зла. Поради това те гледаха на човешкото тяло като на нещо лошо.
И това водеше до извращения – или ставаха аскети и се самобичуваха, или се отдаваха на крайно развратен живот, тъй като в края на краищата, важен е духът и няма значение какво правиш с тялото си. Този дуализъм между тяло и дух пречеше на хората в църквата да разберат правилно личността на Исус. Ако плътта е зло, си казваха те, как тогава Бог беше станал човек?
Затова те добавяха към Писанията изискването за посвещаване в скрито познание, за да бъде човек спасен. Но проблемът според Павел беше, че тази философия, която е достигнала до тях е „празна“. С други думи, лишена е от съдържание, няма връзка с реалността. И второ, тези философии са „измамни“, те могат да заблудят хората.
Те могат да звучат научно и убедително, могат да имат много последователи, но не водят до никъде. Когато ги разгледаш подробно виждаш, че те са въздух под налягане.
Такава философия е комунизмът. Според Маркс комунизмът трябваше да премахне експлоатацията при капитализма. Но както беше казал някой, „При капитализма човек експлоатира човека. При комунизма е точно обратното!“
Най-добре е описал комунизма руският писател Фьодор Достоевски. В „Престъпление и наказание“ главният герой Разколников (името също има значение!) не вярва, че има разлика между добро и зло. Той се тревожи за съдбата на бедните, иска да изгради нова социална система, но за целта му трябват пари. И той убива една бедна старица, за да вземе пари и установи социалистическа държава. Казва, тя и без друго беше паразит…
Това е комунизмът. Убиваш един, за да помогнеш на хиляди други – проста аритметика. Никаква грижа за отделния човек. Така беше в Русия, България, Румъния, Полша… „Какво тук значи някаква си личност?“, както е казал поета-терорист Вапцаров.
За атеиста-комунист, човешката личност няма стойност. В плен на тази дяволска философия бяха стотици милиони. Но бедата е, че дори днес някои християни са заразени от вируса на комунизма – смятат, че той е добра идея, която видите ли, не била приложена както трябва.
Всъщност, тази теория е „празна измама“. Вече сто години тя поразява духовната имунна система на цели народи и още не е докрай отхвърлена.
След като показва че тези философии заблуждават с празната си измама, Павел изтъква, че те зависят от човешките предания или човешките традиции. Те са измислени от хора, намират последователи и започват да се предават от поколение на поколение. Предават се по въздушно-капков медиен път. Стават популярни и добиват толкова широка подкрепа, че никой не смее да се усъмни в тях.
Разбира се, има и добри, пробиблейски традиции.
Джеймс Пакър казва, „Всички християни са едновременно бенефициенти и жертви на традицията. Бенефициенти, когато приемат истина и мъдрост от Божията вярност в миналите поколения; жертви, когато приемат за дадени нещата, които трябва да бъдат поставени под въпрос и така разглеждат като Божествени абсолюти модели на вяра и поведение, които би трябвало да се възприемат като човешки, условни и относителни. Всички ние сме бенефициенти на добрите, мъдри и здрави традиции, и жертви на лошите, глупави и нездрави традиции.“
Марк 7:8-9 „Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци (глинени съдове) и на чаши; и много други неща правите]. 9 И каза им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
В църквата също има много човешки традиции. Днес вместо поклонение на истинския Бог, наблюдаваме поклонение на икони, мощи и свети места. От този опасен вирус боледува значителна част от нашето общество. Той се опитва да свали короната от Главата, Исус и да я постави на главата на … починали хора. Но тежка е Царската корона!
Друг пример за човешка традиция е една трайно установила се човешка заблуда – теорията за еволюцията. Тя не е доказана – напротив, днес дори се отхвърля от много учени, но продължава да се изучава като научна в училище и университета. Тази вирусна инфекция е добила размерите на пандемия. Но това е просто една удобна човешка философия. Ако сме еволюирали от планктона, значи няма Бог. Щом няма Бог, няма нужда да отговаряме пред Него за делата си.
Проблемът е, че човек е създаден, за да се покланя на Бога. И когато не се покланя на Твореца, започва да се покланя на нещо друго – например на природата. Така от една празна традиция се ражда друга.
Какво имам предвид? Днес говорим много за опазване на околната среда. Но тази иначе добра кауза през последните няколко десетилетия се превърна в идея фикс и идол за много хора. Дотам, че някои дори призовават да не раждаме деца, да не караме коли и да свием производството, за да намалим въглеродните емисии…
След кафевия вирус на нацизма и червения вирус на комунизма, сега над човечеството заплашително e надвиснал зеленият вирус на екологизма. За болните от този вирус короните на дърветата са по-важни от короната на техния Създател.
Вярващите в Колос трябваше да внимават да не се разболеят от измамни, празни философии и ап. Павел добавя – „по първоначалните учения на света“. Тук най-вероятно се имат предвид церемониалните закони на евреите (Гал. 4:8), защото малко по-нататък в посланието, Павел ще каже:
Колосяни 2:20 „Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете в света, се подчинявате на постановления, като: „Не се докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“…“
Тези заповеди на Закона са били нужни преди, но след Христа тяхното спазване би било глупаво. Защото когато Бог даваше Закона на Израел, те все още бяха като малко дете и се нуждаеха от този детеводител, закона. Но с идването на закона на благодатта тази нужда отпадна.
Представи си, че имаш син, който е на 21 години и му кажеш: „Сине, нека да ти покажа как трябва да се обличаш, да се храниш и да си миеш зъбите. И няма да излизаш на улицата без мене!“ Ако за едно дете е нужно да му казваш кога какво да яде и какво да облече, това не е нужно за зрелия човек.
Тези разпоредби може би изглеждат като мъдри и водещи до смирено служение (ст.23), но са безсилни да обуздаят плътските желания. Те могат да доведат само до легализъм. Ако си падаш по него, дали не е добре да се прегледаш за коронавируса на традиционализма?
Ето какво например може да се прочете на сайта „Съновник.бг“ за това защо се правят помени: „След смъртта на човек се правят помени. Смисълът на помените е да се осигури преминаването му от нашия свят в непознатия отвъден свят (?!). Помен се прави на третия ден след смъртта, на деветия, на двадесетия и на четиридесетия.
На много места е прието през първата седмица да се ходи всеки ден на гроба и да се прелива с вода и вино (друг езически обичай). На всеки помен на гроба задължително се носи и се раздават пита, жито, вино и ракия (?!). Смята се, че от тях умрелият човек може да яде и да пие. След като мине година от смъртта му, той започва да се храни от помените, които се правят за друг човек. На всеки помен гробът трябва да се прелее с вода и вино и на него да се остави съд с вода. Това е, за да не изгори душата от жажда…“
Както e казал Ян Хус, когато старица хвърлила съчки в огъня на кладата, на която трябвало да бъде изгорен, „Sancta Simplicitas! О, свещена простота!“
А какво да кажем за хвърлянето на кръста на Йордановден, връзването на мартеници за здраве, светената вода, отнасянето в дома за здраве на върбовите клонки на Цветница, ходене по врачки, четене на хороскопи, обичаи като кукерите и нестинарските танци, възраждане на обичаи на траките…
„Внимавайте да не ви заплени някой с философията си, с празната си измама по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“
Как да се предпазваме от коронавируса на човешките философии
По-нататък в текста Павел ни показва как да се излекуваме от вируса на тези празни философии:
Колосяни 2:9-10 „Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.“
Бог Отец обитава постоянно и в пълнота в Исус Христос. Исус Христос не е просто еманация на Бога, както са твърдяли гностиците. Той е 100 процента Бог. Христос е достатъчен. Нямаме нужда от друго откровение. Нямаме нужда от човешки философии. Павел казва, че ние ще сме свободни от тези заблуди, ако осъзнаваме, че имаме пълнота в него (ст.10).
Ако една чаша е пълна догоре, повече не може да наливаш. По същия начин, при нашето новорождение ние сме получили всичко, необходимо за спасението. Няма нужда от човешки философии, от нови опитности, от спазване на традиции или първоначални учения.
На кръста Исус каза, „Свърши се“. Той плати пълната цена за греховете. Неговото дело беше завършено докрай. Той ни е дал всичко, от което имаме нужда за живота и благочестието. Единственото нещо, което е необходимо за спасението е да се покаем и да приемем Христос. Само Христос ни дава имунитет срещу този вирус.
И след като казва на колосяните какво са получили, Павел им показва как това е станало.
Колосяни 2:11-12 „В Него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, а с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите“.
Една от заблудите в Колос беше, че вярващите трябва да се обрязват като евреите, за да бъдат спасени. Можете ли да си представите, някой да дойде в нашата църква и да ни каже, че трябва да се обрежем? „Добре дошли на всички. Днес ще имаме Ден за обрязване! За всички мъже и момчета от 5 г. нагоре. Този е денят, който Господ е създал; нека се радваме и се развеселим в Него…“
Но тук Павел ни казва, че само физическо обрязване е напразно. Външният ритуал не означаваше нищо без вътрешната реалност. С това Павел предизвикваше гностиците, които изискваха християните да следват и закона. Защото когато повярвахме, Христос обряза сърцето ни. Той отряза грешната природа и ни освободи от властта на греха. Вече не сме роби на греха!
Ние бяхме погребани с Него. Ние бяхме съединени с Христос в смъртта Му. Като се кръстихме, показахме че сме се погребали за греха и сме възкръснали с Него за нов живот. Вече не се нуждаем от легалистично спазване на закона, от външна обрядност, за да се преборим с вируса на греха. Христос е достатъчен!
Колосяни 2:14 „и като заличи противния ни в постановленията му закон, който ни беше враждебен, махна го и го прикова на кръста.“
Божието опрощение ни се дава в Христос. Често хората следват празни традиции, подлъгват се от лъжеучения и попадат в култове поради чувство за вина, защото не разбират, че Христос е достатъчен. Той заличи церемониалния закон с всички негови разпоредби!
В Стария завет когато човек заемал дълг, това било написвано на пергамент. Това бил т.н. „сертификат за дълг“. При изплащането на дълга пергамента лесно се измивал и надписа се заличавал. С тази илюстрация Павел ни казва, че на кръста Бог заличи нашия сертификат за дълг и нещо повече, Той заличи постановленията на закона. Той направи това, като прикова закона на кръста.
Изповядал ли си греха си пред Бога? Приел ли си неговата прошка? Няма по-голяма радост от тази да знаеш, че твоят грях, твоят егоизъм, всичките ти грешки и недостойни прояви са били простени! Те са приковани на кръста и вече не могат да те обвиняват!
И Исус ни казва: „Върви, но не съгрешавай вече! Не забравяй кой си. Ти си от избран род, царски свещеник, от свят народ, който Бог придоби, за да възвестява Своите превъзходства. Царете не се поддават на масови психози и натиска да следват празни човешки философии, зад които стоят злите сили. Ти си имунизиран от техния щам!
Колосяни 2:15 „И като обезоръжи началствата и властите, изложи ги на явен показ, възтържествувайки над тях чрез кръста.“
Това са тези демонични сили, които карат хората да мислят, говорят и вършат зло, които ги предизвикват да се хващат за гушата. Умирайки на кръста, Исус хвана за гушата тези сили, прикова ги и мина триумфално с тях, както римски генерал минава по улиците на Рим, оковал пленниците зад себе си.
Затова няма нужда да се поддаваме на човешки философии, учения и заблуди. Няма нужда да ставаме роби на зависимости и култове, защото на наша страна е Един, който е по-мощен от силите на Сатана.
Ако разбираме кои сме в Христос и какво имаме в Него, може да бъдем защитени от коронавируса на човешката философия. Тя има различни лица и е опасна, защото е измислена от хора, ражда празни традиции, може да доведе до извращения и дори до вечна смърт. Всъщност, това е начинът на Сатана да те отклони от истинско поклонение на Бога и да те доведе до духовна смърт.
Това на снимката е син рак. За да живее и да расте, синият рак трябва от време на време да хвърля черупката си и да направи нова, по-голяма. Но дотогава той е много уязвим. Но ако черупката му стане толкова силна и яка, че вече не може да се измъкне от нея, той умира в нея.
Безбожните философии и традиции са като тази черупка. В тях не можем да растем духовно, но те ни карат да се чувстваме сигурни. Тази фалшива сигурност е коронният номер на Сатана. Но когато зависиш изцяло от тях, когато не си готов да изхвърлиш лошите традиции, те се втвърдяват. Вирусът се разпространява. Това може да е фатално за живота ти.
Ние можем да се освободим от тези празни философии, защото сме повярвали в Исус Христос. И Христос е достатъчен. Сложиха Му корона от тръни, но тя се превърна в златна корона. Ако вярваш в Него, Той е обрязал сърцето ти, ти си съединен с Него в смъртта и новорождението си. Исус заличи твоя сертификат за дълг и възтържествува над силите на Сатана. Дал ти е да царуваш от името на Неговата корoна. Короната на Исус е твоят имунитет срещу коронавируса на всяка човешка философия. Амин!
Когато бубонната чума достига Витенберг през 1527, Матрин Лутер отказва да се покори и да напусне града. Вместо да предпази себе си, той остава да проповядва и да се грижи за болните. В резултат на това се разболява и умира дъщеря му Елизабет. Тежката загуба го кара да издаде трактат озаглавен: „Дали християните да бягат от смъртоносната чума“ (Ob man vor dem Sterben fliehen möge). В него Лутер описва истинските християни-протестанти така:
„Умираме на поста си! Докторът-християнин не изоставя болницата, управителят-християнин не изоставя региона си, пасторът-християнин не изоставя църквата си. Чумата не анулира нашите задължения: тя ги превръща в кръст на който трябва да бъдем готови да умрем!“
Повод е книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски. Виновниците: Османската империя, Граф Игнатиев, Иванчо Хаджи Пенчович“.
В книгата въз основа на богата документална база са анализирани и осветлени важни моменти от биографията на Левски с акцент на залавянето и убийството му. Разбити са някои от най-тежките митове в българската история, свързани със живота и революционната дейност на Апостола.
Първият от тях е митът за липсващата правна система на Османската империя. От 1858 година действа Имперският наказателен закон, който по дух е един от най-модерните в Европа и е повлиян от френския наказателен закон. Обаче Османската правна система остава нереформирана по европейски модел. Тя е много тромава и корумпирана. Запазени са големи възможности за политическа намеса в работата на съдилищата както от страна на правителството, така и на чуждите дипломати (посланици и консули). Системното неприлагане, неспазване и нарушаване на османските закони е големият проблем за османското правосъдие през XIX век. Точно такъв е случаят с „делото“ срещу Левски.
Вторият мит, който е разбит е за българският народ като колективен предател на Васил Левски. Този мит е създаден, поддържан и отгледан целенасочено в продължение на десетилетия. Пропагандирането му води до неговото дълбоко проникване в съзнанието на българите. Според този мит българите са нация от предатели, станали бездушни наблюдатели на залавянето, осъждането и убийството на Васил Левски?!
Митът за българите като нация от предатели обаче няма документална подкрепа. Лъжа е, че Левски не е бил спасен, защото българският народ не направил нищо, за да го освободи въпреки малобройната му охрана. Тази лъжа е създадена с точно определена цел, за да настрои българите едни срещу други, да ги принизи и унижи, като ги противопостави на техния национален герой Левски.
За краткото време, в което се е разбрало, че Левски е заловен има разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са могли да бъдат успешно осъществени. Трудно е било за краткото време от около един месец да се организира акция с успешен изход. А опитите за спасяване на Апостола по дипломатически път удрят на камък. Въобще българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.
Дебело трябва да се подчертае, че според свидетелства на съвременници на събитията охраната на Левски въобще не е била малка. Съратникът на Левски Христо Иванов-Големия говори за охрана от около 200 души конница в Търново. Захари Стоянов описва както охраната, така и маршрута на нейното движение. Според сведенията, които той е събрал и записал в биографията на Дякона турците успяват да формират цял въоръжен ескорт с численост 250 души, който конвоира Левски към София.
Специално внимание е отделено на двата неуспешни опита за спасяване на Левски, които обикновено се премълчават. В тези опити е заложена идеята за освобождението на Апостола чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. Опитът на д-р Рашко Петров да спаси Левски, търсейки както през 1863 година съдействието на руския вицеконсул в Пловдив българина Найден Геров се провалят. Причината е забраната на руския посланик в Цариград граф Н. Игнатиев на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен!
Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.
Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Става дума за акцията на пратеника на Търновския комитет в Сърбия, който през януари 1873 година пристига със специална мисия и жалба, която трябва да бъде предадена на консулите на великите сили. Търси се съдействието за тази акция и на старите сръбски приятели Любен Каравелов и Панайот Хитов. И двамата обаче нищо не предприемат. Остават изцяло пасивни в тази акция за спасяването на Левски.
През 1872 – 1873 година нито Сърбия, нито Русия нямат намерение да спасяват Апостола на българската свобода, разобличил и двете държави като врагове на българския народ. Затова Любен Каравелов и Панайот Хитов като зависими от Сърбия и Русия лица в българското освободително движение бездействат. Това е още един щрих към техния облик на дистанционно управлявани от външни сили български революционери.
Пастор Джай не е в състояние да ходи, след като екстремисти са се изреждали да го бият в жестоко нападение по-рано този месец. Нападателите му все още са на свобода, а той е обвинен в „принудително религиозно вербуване“.
Часове по-късно екстремистите предават пастор Джай на полицията, пребит и окървавен. Той е официално обвинен в подкуп за смяна на вярата, заедно с Нареш и няколко други християни. Пастор Джай е бил държан два дни след нападението, докато съдия не го е пуснал под гаранция.
Да помолим Бог да утеши пастор Джай, Нареш и тяхното църковно семейство.
Въпреки, че членовете на църквата са повдигнали обвинения срещу екстремистите, все още няма задържани. Нареш е изгонен от бизнес помещенията си и социално отхвърлен.
- Да се помолим за изцеление и справедливост за пастор Джай, Нареш и тяхната църква.
- Според местните християни екстремистките атаки в тази част на Хариана се случват в отговор на растежа на църквата. Да благодарим на Бога за този растеж и да се молим вярващите да не бъдат обвзети от страх.
- Да се помолим Бог да се погрижи за пастор Джай и неговите събратя християни. Както много вярващи в Индия, те работят ден за ден и се борят да свържат двата края.
Нови Сведения
Да се помолим за нашия ирански брат Исмаил Магребинеджад, който е осъден на три години в затвора за препращане на изпратено съобщение от мобилен телефон, което е било счетено за обида за иранските духовници. Той планира да обжалва, но все пак е изправен пред други две обвинения, свързани с църковните му дейности. Да се помолим и за безопасното завръщане на християнската студентка и активистка Фатме (Мария) Мохамади, на 21 години, която не е била виждан след ареста и в Техеран по време на протести заради инцидента с украинския пътнически самолет. Преди това е била в затвора заради църковните си дейности. Миналия месец нейният университет прекрати обучението й. Да помолим Бог да пази Фатме в безопасност и да му благодарим за храбростта и смелото свидетелство на Исмаил и Фатме.
## Иран: Арестувани са девет вярващи
*Източник: [The Voice of the Martyrs*](https://www.persecution.com/public/prayerupdateprint.aspx?prayerupdate_ID=Mzc%3D)
На 24 декември, служители по сигурността в Техеран са арестували 5 човека посетили богослужение в домашна църква, като тяхното местонахождение не е известно. Други 4 вярващи са били арестувани и бити в Карай на 31 декември. Служителите по сигурността са конфискували книги, дискове, компютри, и оборудване за сателитна телевизия от две домашни църкви, а албум със семейни снимки е бил иззет от вярващите в Карай. Вярващите в Иран често са в голям риск от гонения между Рождество Христово и Нова година. Признатите църкви в Иран са изправени пред голям натиск по-това време на годината. Властите налагат строги ограничения за достъпа до събранията и забраняват употребата на фарси, националния език, по време на църковните служби.
Молим се вярващите да бъдат насърчени във вярата и да знаят как да отговорят на всеки, който би ги разпитвал.
Иран: Християни са арестувани
Източник: Release International
Иранските власти са извършили голям брой арести на християни през вечерта на Рождество Христово и Нова година. Четирима християни са били арестувани в Карадж на 31 декември. Те са бити, конфискувана им е собственост, а след това са отведени. Имената им са Сара, Мустафа, Маджид и Джордж. Семействата им отишли до полицията и до затвора „Евин“ за да получат повече информация за тях, но били върнати. Преди това, на 24 декември, 5 други християни били арестувани в източен Техеран. Имената им са Фаегех, Мастанех, Амир-Хюсеин, Ахмад и г-н Хюсеини. Местоположението им е неизвестно.
* Да се молим за освобождаването на тези наши братя и сестри, както и за всички други затворени в Иран, Пакистан, Еритрея и Северна Корея.
Нови сведения:
Иранецът християнин Давуд Алиджани е бил освободен предсрочно от затвора в Ахваз в понеделник след излежани 257 дни в затвора. През декември, 2011 година, той е бил арестуван с още трима членове на църквата си. Те са били осъдени на една година затвор, поради отказа им от исляма, благовестването сред мюсюлмани и пропагандиране срещу ислямския режим. Двама от тях са били освободени миналата година, а един от тях, Шахназ, остава в затвора.
* Благодарим на Бога за освобождаването на брат Давуд и нека продължим да се молим брат Шахназ също да бъде освободен.
Благодарим толкова много за това, че се молихте за всички наши братя и сестри по света, които са платили висока цена за това, че следват Христос. Без значение дали са в затвор или се укриват, в страх или са на съд, ние знаем, че вашите молитви означават много за тях.
Ликуваме поради освобождаването на няколко известни Християнски затворници, включващи Асия Биби, на която е било позволено да напусне Пакистан през Май, и Ебрахим Фироузи, освободен от затвор в Иран през Октомври. Въпреки това, Ебрахим сега е във временно вътрешно изгнание, а много други Пакистански Християни остават зад решетки обвинени за богохулство, включително Зафар Бхатти.
Междувременно в Китай гоненията се разпространяват дори срещу официалнo одобрени от държавата църкви. Изглежда, че Пастор Уонг Йи и двама други членове на църквата „Ранен дъдж“( Early Rain Covenant Church) в Ченгду ще прекарат втора Коледа зад решетките, а Уйгурийския Християнин Алимджан(Алимуйианг) Имити посреща своята дванадесета Коледа в затвора в Синдзян.
В много нации, включително Сирия, Християните продължават да бъдат обект на насилие. Великденското самоубийствено бомбардиране срещу църкви в Шри Ланка взе повече от 320 жертви.
Нашето семейство в северна и централна Нигерия е все още под силен натиск, особено от Фулански бунтовници(Фулбе). Моля, изкажете молитва за Леа Шарибу, тийнейджърка, задържана от терористическата група Боко Харам от Февруари 2018, която отказва да изостави вярата си, дори това да коства свободата й, както и увеличаващият се брой други Християни, които биват задържани за откуп, особено в окръга Кадуна.
Надеждите за отслабване на гоненията в Еритрея след мирния й договор с Етиопия през 2018, угасват след масови арести на места като Асмара, особено около Деня на Независимостта. Арестите на Християни продължават и в Иран.
Затови ви молим да застанете с нас в молитва за мир, който да бъде с нашите преследвани братя и сестри тази Коледа – ние ще се молим за същото за вас и вашите семейства.
* Помолете Бог да защитава Своите хора когато те се събират да отпразнуват раждането на Исус през Коледния период.
* Помолете Бог да утеши затворниците заради вярата им и техните семейства, които са разделени тази Коледа.
* Благодарете на Бог за неизмеримо ценния Му дар към нас – Неговия син, Исус, и се молете Той да дава сила на Неговите хора и да ги благословя с мир. (Псалми 29;11)
Отмяна на новия Закон за социалните услуги поиска Светият синод на Българската православна църква.
Нормативният документ бе приет през пролетта, а една от целите, които си постави, бе в срок до 1 януари 2021 г да се закрият всички домове за деца, лишени от родителска грижа, и тези за медико-социални грижи. В свое становище от Синода са категорични, че деинституционализацията е процес с непредвидими последствия за българското общество, а новоприетият закон създава възможности и предпоставки за социално инженерство, което може да доведе до пълна подмяна на отношенията между родителите и децата и до трайното дестабилизиране на семейството.
Новата нормативна уредба е ясен сигнал за това, че чрез нея не се цели преодоляване на демографската криза чрез подпомагане на родителите в семейството за отглеждането и възпитанието на детето, категорична е Църквата ни.
Аргументите са – създава се опасност за множество български граждани във възможността неопределен брой правни субекти – частните доставчици на социални услуги, да проявяват субективно и ненаказуемо отношение при упражняване на дейността си. Причината е, че вече били приети правни норми с много общи и неясни понятия, които дават възможност за разширителното им и нееднозначно тълкуване. Такива са: „дете в риск“, „най-добър интерес на детето“, „закрила на детето“ имного други, посочват от Синода.
Оттам са убедени, че така наречените нови „семейни политики“, в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права, вече са придобили законов израз, който има противоконституционен характер.
От друга страна частните доставчици могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни, се допълва в становището, с уточнението, че ако социалните услуги ще се предоставят срещу такси, определени от тези доставчици, то е безспорно, че ще се преследват и икономически интереси.
В становището се засяга и въпросът със системата, която функционира в Норвегия. От Синода припомнят, че във връзка с прилагането на тази система има много висящи дела в Европейския съд по правата на човека срещу скандинавската страна.
Създаването на Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира частните доставчици и ще извършва контрол и мониторинг по отношение на предоставянето на социалните услуги, пък не дава достатъчни гаранции за ефективност на контрола, отчитайки нивото на корупция в държавата ни, допълва Българската православна църква.
В заключение се подчертава, че така разписаната процедура за реинтеграция не гарантира в достатъчна степен, че детето ще бъде върнато в биологичното му семейство, когато са налице условията за това. Поради зависимостта й от много субективни фактори, тя може да бъде дълъг и неефективен процес, който да доведе до прекъсване на връзката родител-дете.
Чрез някои от въпросните разпоредби по същество се отрича духовната връзка на детето с неговите родители, се казва в заключение в становището.
Пастор ‘Джабир’ (псевдоним) и неговото семейство, с което се срещнахме в скорошното ни пътуване до Източна Африка, едва избягаха след като жена му бе проследена до вкъщи от екстрмист.
Наложило им се е да се изнасят от дома си множество пъти, заради вярата на Джабир в Христос и опасността за живота им. Когато е повярвал, неговата предишна жена и деца са били отнети и на него му е било забранено да вижда своето по-голямо дете. Той отново се жени и сега има две деца, но те са непрекъснато в движение и това им се отразява зле, особено на жена му; тя се буди от най-малките шумове вечер.
Джабир е лидер на малка църква от около десет човека в неговата дневна и пътува за да служи на други християни.
Моля, помолете се Бог да утеши жена му и да я обнадежди. Тя ни каза, че би желала да напусне страната заради непрекъснатата заплаха и гонение.
Да прославим Бога за избавлението на пастор Джабир и семейството му
Да благодарим на Бог за тяхната църква, която расте
Да се помолим за закрилата на семейството му.
Семейството на пастора се издържа от транспортен бизнес. Да се помолим, че този доход ще бъде достатъчен да ги издържи.
Да се помолим, че Джабир, семейството и църквата му ще останат постоянни в търсенето на Божията любов и Неговото присъствие.
Нови сведения:
Съд в Индия се разпореди, че пет християни задържани за повече от десет години за убийството на индуски екстремистки лидер трябва да бъдат освободени под гаранция. Петте вярващи от Одиша били обвинени в убийството на Свами Лахманананда Сарасвати в Август 2008, въпреки факта че Маоисти са се признали за отговорни за смъртта. Двама други християни са били освободени под гаранция по-рано тази година. Местните християнски лидери отдавна поддържат версията, че християните са били натопени. Убийството подбуди анти-християнски нападения, които отнеха 120 живота и изселиха 55 000 вярващи. Да се помолим седемте християни да бъдат оправдани когато случая бъде повдигнат във Висшия Съд на Одиша.
Семейството на пастор непрекъснато сменя дома си за да избегне екстремисти
Пастор ‘Джабир’ (псевдоним) и неговото семейство, с което се срещнахме в скорошното ни пътуване до Източна Африка, едва избягаха след като жена му бе проследена до вкъщи от екстрмист.
Наложило им се е да се изнасят от дома си множество пъти, заради вярата на Джабир в Христос и опасността за живота им. Когато е повярвал, неговата предишна жена и деца са били отнети и на него му е било забранено да вижда своето по-голямо дете. Той отново се жени и сега има две деца, но те са непрекъснато в движение и това им се отразява зле, особено на жена му; тя се буди от най-малките шумове вечер.
Джабир е лидер на малка църква от около десет човека в неговата дневна и пътува за да служи на други християни.
- Молете се Бог да утеши жена му и да я обнадежди. Тя ни каза, че би желала да напусне страната заради непрекъснатата заплаха и гонение.
- Да прославим Бога за избавлението на пастор Джабир и семейството му
- Да благодарим на Бог за тяхната църква, която расте
- Да се помолим за закрилата на семейството му.
- Семейството на пастора се издържа от транспортен бизнес. Да се помолим, че този доход ще бъде достатъчен да ги издържи.
- Да се помолим, че Джабир, семейството и църквата му ще останат постоянни в търсенето на Божията любов и Неговото присъствие.
Нови сведения
Съд в Индия се разпореди, че пет християни задържани за повече от десет години за убийството на индуски екстремистки лидер трябва да бъдат освободени под гаранция. Петте вярващи от Одиша били обвинени в убийството на Свами Лахманананда Сарасвати в Август 2008, въпреки факта че Маоисти са се признали за отговорни за смъртта. Двама други християни са били освободени под гаранция по-рано тази година. Местните християнски лидери отдавна поддържат версията, че християните са били натопени. Убийството подбуди анти-християнски нападения, които отнеха 120 живота и изселиха 55 000 вярващи. Да се помолим седемте християни да бъдат оправдани когато случая бъде повдигнат във Висшия Съд на Одиша.