Християнин е застрелян от мюсюлмани в Пакистан
Молим ви, молете се за семейството на баща на четири деца, който беше убит от мюсюлмански съседи в Пакистан.
Маршал Масих се противопоставил на тормоза на християни в района на Лахор, където живееше.
Четирима въоръжени мюсюлмани нахлули в дома му в ранните часове миналата седмица (7-13 юли). Те за кратко държали Маршал и семейството му опрени до дулата на оръжията им, преди да го застрелят 16 пъти в присъствието на съпругата и малките му деца, според „Morning Star News“.
Съседи, които били събудени от писъци, помогнали на семейството му да го откарат в болница, но по-късно той починал. Той беше на 29 години.
Преди това Маршал е подал жалба в полицията срещу нападателите си за стрелба от въздуха и тормоз над християнки. Неговата сестра, Гоши Якуб, каза след нападението: „Мюсюлманите бяха обидени, че християнин е заел позиция срещу техните престъпни дейности и като го убиха хладнокръвно, те показаха, че животът ни няма значение.“
Един от партньорите на „Release International“ в Пакистан каза: „Тези случаи и този вид отношение към християните се превърнаха в ежедневие.“
МОЛИТВЕНИ НУЖДИ:
* За семейството на Маршал да познаят благодатта на Господ, докато скърбят за смъртта му.
* За християнските общности в Пакистан, които живеят с продължаващо потисничество и страх.
* За властите в Пакистан да могат ефективно да защитят християнските малцинства.
(Източник: Christian Daily International – Morning Star News)
Християнските Свещени Писания имат една особена характеристика - те многократно представят по различен начин структурата на сътворения свят - видим и невидим. Те всъщност наистина приличат на наръчник на Производителя, но не в повърхностния смисъл на това обяснение. Устройството на света за първи път бива описано още в първите глави на Битие. И от този момент нататък текстовете на различните книги намират дълбоко смислени начини да покажат същото устройство от различни перспективи. Както казва Сам Христос: Kойто има уши да слуша, да слуша. Или, който има искрено любопитство да разбира - желанието му за знание определено ще бъде удовлетворено.
Последователността на сътворението и устройството на Едемската градина изобразяват наличие на паралелна ценностна йерархия между небето и земята. Понеже тази част от библейския разказ е позната, ще разгледаме същата структура, показана в ключови пасажи по-нататък.
Ако в първите глави на Битие се представя макрокартината на създаването на човечеството, следващите глави и книги на Петокнижието показват почти същото в по-малък мащаб. Наблюдаваме подобие на сътворение - този път на един специално избран народ, който получава втори шанс да последва първоначалните предписания за цялото човечество.
Една от основите, на които този нов народ трябваше да изгради своята ценностна система, се намира в книгата Изход 20 глава и книгата Второзаконие 5 глава.
Правилата като структура на реалността
Така популярните Десет Божии заповеди идват след драматичното извеждане на Израилевите племена от робство. Историята с бедствията в Египет приличат на епично „разрушаване“ и ново „създаване“ на света. Така Декалогът започва с изявлението, че Бога, от Когото слиза, има силата да създава и освобождава. И не само - това е Богът, Който цени свободата повече, отколкото предполагаме. Но за разлика от откраднатата „свобода“ в Едемската градина, която се оказа тежко робство, свободата, която Яхве предлага, започва с правилното ни подравняване в реалността - с осъзнаване и признаване на Неговото върховенство: „Аз съм Яхве, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.“
А върховенството на Създателя не допуска фалшиви узурпатори: „Да нямаш други богове освен Мене.“
Забележете, че дори в описанието на фалшивите богове/кумири Писанието показва йерархичност на ценностите: „Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш;“
Следващата права, по която човечеството трябва да настрои себе си на правилната честота, говори за напълно опорочено отношение спрямо Върховното Божество - Не издигай с лоша умисъл (напразно) името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който злоупотребява с Името Му. Вероятно злоупотребата с Божието име е най-сигурният и бърз начин да осъдиш себе си завинаги и безвъзвратно. Първият злоупотребил по този начин срещнахме в Едемската градина. Той предложи на човеците да вкусят фалшивата свобода.
Следващите препоръки показват на новородения Израилев народ как практически да изгражда правилно отношение към Бога. Или как да Му се покланя с правилна подредба на ценностите. А ценностите се измерват с отделеното внимание. Това, което човек цени, е това, което печели най-голямото внимание. Нещо като корелацията между сърцето на човека и съкровището му.
„Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ, твоят Бог, ти заповяда. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог;“
Ето, че отново ни се напомня за сътворението и неговата подредба. Народът, който следва завет, сключен със Създателя, трябва да ориентира празниците си към Него - като време за изграждане на техните взаимоотношения, като време за освещаване, като време за рестарт, като време за благородство, израстване и изграждане на вътрешно достойнство - както за вътрешните хора, така и за чужденеца, така и за добитъка и за цялата земя. Процесът на освещаване е цикличен, постоянен и започва от вътрешността на сърцето и обхваща дома, града и така до краищата на света…
Следват още по-конкретни механизми на свят живот отвътре навън: Да почиташ баща си и майка си - семейството си, предците си, ближните си. Да пазиш свещеността и неприкосновеността на живота - в буквален физиологичен смисъл и в пълния дълбок смисъл на достойнството и ценността на самия живот - да не изкривяваш себе си и живота на близките ти чрез лъжи, кражби, измами, пожелаване на чуждото.
Молитвата като жизнена схема
В шестата глава на Матей имаме запис на няколко ключови Христови поучения, които кореспондират с Декалога като описание на устройството на сътворението. По своята същност, това, което наричаме Господната молитва, описва същата подредба на ценности и внимание.
Христос описва молитвата като средство за подравняване. И подобно на Декалога, започва с признаването на върховенството на Създателя, Който е и наш Баща.
„А вие се молете така:
Отче наш, Който си на небесата,
да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля
както на небето, така и на земята;“
Не можем да пропуснем препоръката за правилното издигане на Божието име. Неговото царство и Неговата воля нямат нищо общо с хора, които злоупотребяват с Името Му.
Не можем да пропуснем подчертаването на необходимостта от синхрон между Небето и Земята. И това, че Земята е тази, към която моделът на подредба слиза от Небето. Точно обратното на стремежите по времето на Вавилонската кула.
Следва осъзнаването на нашата свобода като пълната зависимост от добронамерен и всемогъщ Баща: „Дай ни днес ежедневния хляб;“
Както и осъзнаването на собствената ни природа, необходимостта от прошка и ново подравняване с върховното Добро: „и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“
Христос дава още няколко обяснения, които разгръщат по-голяма яснота върху кратичкия текст на Молитвата. Сякаш самата Молитва е семенце, което трябва да вникне дълбоко, да порасне, да даде плод:
„Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете.“
„Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено; не се безпокойте за утре.“ – или как да не пожелаваш чужди и ненужни неща и как да не кроиш планове за лъжи и кражби.
„Събирайте съкровища на небето“ – или как да насочваш вниманието си (поклонението си) не към някакво бледо подобие на небе, не към образи на нещо от земята или под земята.
„Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко друго ще ви се прибави“ - или как да освещаваш живота си по модела на Съботата.
Любовта като небесен еталон
В Първото послание към Коринтяните апостол Павел пише на хора, които са приели върховенството на Създателя, сключили са нов завет с Него като Спасител и Господ и се очаква да следват небесните пътища или структури. И все пак той им напомня как изглежда подравняването с Небето:
„Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“ (3:10-11)
„вие сте Христови, а Христос – Божий“ (3:23)
„ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), то за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. (8:5-6)
„Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия.“ (10:24)
По някакъв гениален начин и апостолът подрежда своето послание с няколко ключови стълба, които в същността си много приличат на Декалога и Словата на Исус.
И следва прословутата глава за любовта. Странно но ето, че тя започва с нещо, което много прилича на примери с напразно издигане на Божието име - на злоупотреба с него:
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.“
Но ето как изглежда Божественият замисъл. Как изглежда Върховното добро. Ето какво представлява Божието сърце, което трябва да бъде нашият еталон за живот. Ето как се събират съкровища на небето и се изгражда Божието царство на земята:
Любовта дълго търпи и е милостива,
любовта не завижда,
любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи,
не търси своето,
не се раздразнява,
не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада.
Няма нужда да правя повече паралели. Това е характерът на Христос. Това е животът на Богочовека Христос, Който изпълни изцяло Закона. Същият закон, който слезе от Небето като семе към земята. Също както Божият син слезе като семе на земята и даде вечен плод.
Като следваме Христос, Той расте в нас, Царството Му тук расте, на небесата се събират вечни съкровища, а сътворението се връща към първоначалния добър замисъл – онази небесна структура и подредба, от която някога се отдалечихме.
2 Тимотей 2:1-4 –„Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ. Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си, и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.“
В унисон с темата на проповедта, ние пеем стара евангелска песен, която ни напомня още в самото начало за четири много важни неща:
1. „Борба непрестанна е тоз наш живот
2. Против Сатана и плътта и греха
3. Но ние сме войници
4. Ще ги победим…“
ü На първо място песента ни напомня за – непрестанната борба
ü На второ място – за характера на нашата духовна борба
ü На трето място ни напомня – кои сме ние
ü На четвърто място ни насърчава за изхода от духовната война -
„Ще ги победим“!
І. ДУХОВНИЯТ ВРАГ НА БОЖИЯ ВОИН, ИЛИ ХАРАКТЕРЪТ НА ДУХОВНАТА ВОЙНА
1. На първо място – враг на човека е Сатана
ü Това най-добре виждаме чрез книгата Йов
Йов 1:8-11 –„После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.“
2. На второ място – враг на човека е неговата плът
Римляни 7:23-24 –„но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“
3. На трето място – нашата борба е срещу греха
1 Коринтяни 15:56 –„Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;“ Римляни 7:17 –„Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.“ 1 Йоан 1:8 –„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.“
ІІ. СПАСЕНИЕТО НА ДОБРИЯ ВОИН
1 Йоан 1:8-10 –„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“
1. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас
2. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда
3. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“
ІІІ. ПРИЗВАНИЕТО НА ДОБРИЯ ВОИН
Филипяни 1:29 –„защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;“
ІV. ОРЪЖИЕТО В ДУХОВНАТА БОРБА НА ДОБРИЯ ВОИН
Ефесяни 6:10-18 –„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,“
V. БОЖИЯТ СЪВЕТ КЪМ ДОБРИЯ ВОИН
2 Тимотей 2:1-4 –„Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса. И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат. Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов. Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“
1. Предай нататък! – по примера на щафетното надбягване
2. Съучаствай в страданията!
Характерът на многоразличните страдания А. Те могат да бъдат физически Б. Те могат да бъдат душевни В. Те могат да бъдат икономически Г. Те могат да бъдат финансови Д. Те могат да бъдат морални и пр.
3. Не се вплитай!
2 Тимотей 2:4-8 –„Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно. Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко. Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;“
А. Примерът с добрия спортист Б. Не се вплитай - примерът с добрия войник В. Не се вплитай – примерът с добрия земеделец
4. Помни!
ü Помни! - Не предлагай Хляба на живота, ако първо ти самият не си го ял
ü Помни! - Не предлагай Живата вода на жадния , ако ти самият не си я пил
ü Помни! – Не предлагай Светлината на живота, ако твоето сърце не е осветено от нея
ü Помни! Не предлагай лекарствата от Божията Аптека, ако самият ти не си опитал лечебната им сила!
Според годишния доклад на международния Папски фонд за помощ на църквата в нужда през 2023 г. благодетели са дарили 143,7 милиона евро в подкрепа на християните по света. Финансирани са 5573 проектa в 138 държави. Прочети всичко
Християните в Либия молят вярващите по света за застъпническа молитва, докато се борят да запазят достъпа до своята Обединена църква (Unity Church) в Триполи, Либия, Северна Африка.
Църквата е създадена от емигранти християни през 1962 г. и е една от петте деноминации, признати от правителството.
Когато помещенията им са отнети от бившия режим на Кадафи през 70-те години на миналия век, ръководството на църквата наема сграда от правителството върху земя, която е била отчуждена от други собственици.
Повече от 50 години църквата и три други протестантски мултинационални деноминации използват тази сграда.
Правителствена комисия от 2011 г. връща много отчуждени имоти на първоначалните им собственици, като сградата, използвана от Union Church, е върната на наследниците на първоначалния собственик.
През декември 2020 г. те подават молба за изгонване на членовете църквата, като съдът разпорежда изгонването след изслушване на 15 февруари 2022 г.
Unity Church се опитва да постигне споразумение с новите собственици да продължат да наемат сградата за една година и след това да я купят.
Те са събрали пари за първоначална вноска, но срещат трудности при прехвърлянето на средствата в банката на собствениците.
Те обжалват присъдата, за да спечелят време за разрешаване на банковите проблеми.
Unity Church отправя призив за молитва за членовете и ръководството на различните конгрегации, използващи сградата, за да познаят Божия мир и водителството на Светия Дух.
Нека се молим правителството на Либия да предостави на Unity Church съществуваща празна сграда, която да се използва за поклонение (както се случва, когато сградата им е конфискувана през 70-те години)
Също така Господ да даде възможност на църквата да закупи подходяща църковна сграда (или съществуващата, или друга сграда).
Източник: Premier Christian News
ПОСВЕЩЕНИЕ
Посвещавам тази книга на моя Господ и Спасител Исус Христос, в знак на благодарност за верността, всеотдайността и любовта Му към Неговата Църква.
Озаглавявам настоящата книга “Звукът на Старата камбана”, защото желая, чрез нея да възпомена сърдечния зов на Христос чрез Словото Божие; зов, отправен към Неговата Църква, като предупреждение за предстоящите събития, белези на последното време.
“И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си. Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.” (2Петрово 3:17-18)
П-р д-р Стефан Банков
ВЪВЕДЕНИЕ
Желая да въведа читателите към настоящата книга, чрез думите на Словото Божие, записани от Евангелист Йоана в Книгата Откровение: “Ето стоя на вратата и хлопам” (3 гл.ст.20а)За мен това Слово не е обикновен израз, а е силен Камбанен звън - Звукът на Старата Камбана - Библията.
Многообразни са сравненията, които са използвани, за да бъде описана различната роля на Словото Божие в живота на човека. Някъде срещаме Божието Слово описано, като “светилник на нозете и виделина на пътеката”. На друго място в Писанията, Словото (което се отъждествява с Христос) е определено, като Пътят, Истината и Животът. На трето място е представена способността на Словото Божие да подслажда живота на човека – “по-сладко от мед и от капките на медена пита”. Всеки един от нас би могъл да прибави и своето лично определение за Божието Слово, чрез отговор на въпроса: Какво място заема и каква роля изпълнява Божието Слово в моя живот?
След повече от петдесет и пет години в служба на Бога, години през които Словото Божие беше неразделна част от живота ми, моята лична равносметка е следната: През всичките тези години Божиите истини, отразени в Неговото Слово са били, и още представляват за мен: Звукът на Старата Камбана.
Преди много години посетих голям модерен град. На неговия площад видях нещо, което определено не беше в синхрон със заобикалящата го среда. На върха на неугледна триъгълна пирамида, изградена от вековни дървета, имаше окачена много стара плесенясала камбана. Гледката беше странна. Композицията се открояваше от луксозната съвременна обстановка.
Потърсих помощ за разяснение от лицето, което ме придружаваше. Събеседникът ми с нескриващо въодушевление ми отговори следното:”За всеки посетител, който не е гражданин на този град и не е запознат с неговата история, тази камбана няма никаква стойност. Но за жителите на този град камбаната представлява изключителна ценност. Тя стои на това място повече от 150 години и се отъждествява с историята на града. В древността, когато не е имало още радиоуредби, вестници, списания и каквито и да е средства за масова информация, управата на града е общувала с населението единствено чрез нея. Всеки звук, който е произвеждал тази стара камбана е означавал нещо. Жителите на града безпогрешно разпознавали различните звуци на старата камбана и само от звука можели да определят кой бие камбаната, какво е точното послание и за кого е предназначено то. Така и до най-отдалечените квартали достигали, по най-бързия и сигурен начин, съобщенията за всички многообразни събития в града - сватби, погребения, кръщенета, литургии, празници, сборове и пр.. Камбаната била най-значима във време на различни тревожни ситуации, защото своевременно предупреждавала населението за надвисналите опасности. Например - по време на война, пожар или на природни бедствия, чрез звука на камбаната, по най-бързия начин се мобилизирали хората, за да могат да избегнат грозящата ги опасност. Точно това представлява Библията (Словото Божие) за всички хора по лицето на земята! Повече от две хиляди години тази Стара Камбана (Библията) бие и чрез Святия Божий Дух оповестява на земните жители Небесното Послание за безграничната Божия любов, изразена в Божия спасителен план. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:” (Йоана 3:16) Повече от две хиляди години тази Камбана бие еднакво за всички хора по лицето на земята - без избор на възраст, раса, пол, социално положение и пр. Тя еднакво служи на малки и големи, на учени и прости, на бедни и богати, на бели и черни. Христос, чрез звука на Старата Камбана (Словото Божие)- води, наставлява, мобилизира, насърчава, предупреждава и предпазва от зло всички, които могат не само да чуват звука на Камбаната, но и да се вслушват в Нейните Послания. “Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите.” (Откровението на Йоана 2:11а)
Чрез настоящата книга желая да дам само един пример за разчитане Посланията на Старата Камбана, оповестяваща белезите на последното време, чрез разглеждането на двадесет и четвъртата глава от Евангелието на Матея. Нека във всеки миг от нашия живот да се вслушваме с уважение и с респект в звука на Старата Камбана, и да не пренебрегваме Посланията на Бога, отправени до нас чрез нея! И “Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина... и ще ви извести за идните неща. ” (Йоан 16:13) АМИН!
От автора: П-р д-р Стефан Банков