Много ви молим – събирайте ни за молитва!

Сега в България има около 120 000 новородени християни. Тези данни са от „История на църквата“ на пастир Митев. Това прави около 2% от нашето поколение.

В Южна Корея, в Сеул са около 40%.В целия свят като цяло казват, че са 45 %, -защо тогава в България са само 2%?

Картината в България

2% светлина и 98% тъмнина. България прилича на една пшеничена нива с узрели класове. Класовете са накацани от рояци мухи, други рояци от скакалци ги ядат, а небето е почерняло от врани, така, че никаква светлина да не може да проникне през тях. Но все пак има светлина, дори само два процента. Тя свети тук-там както светят светулките, но почти нищо не успяват да осветят.

Какво осветява църквата в България?

Когато отидем в църквата има светлина. Това е добро като старт. Но ако тази светлина не започне бързо да се разраства може скоро да угасне. Има едни крушки, които са предназначени не да осветяват, а по-скоро да не пречат на спящите да спят. Обикновено тяхната жичка свети червено в някаква форма – на звездичка или сърце. Но те са сигнални крушки, колкото, ако някой възрастен или болен човек му се наложи да стане през нощта да знае къде е вратата или ключът за истинската крушка. Но само толкова. В този смисъл църквата дори себе си не успява да освети напълно. Голяма част от хората в Божието събрание нямат увереност в Бога, имат проблеми с плътта си или с умовете си.

А що се отнася до България. Църквата нищо не е успяла да освети – нито политиката, нито културата, нито бизнеса, нито съдебната власт, нито изпълнителната власт. Няма въздействие върху младото поколение, няма въздействие върху старото поколение.

От мнението й никой не се интересува. Никой не се страхува от Бога, дори и голяма част от вярващите. Корупция, престъпност, неморалност, магьосничество…Улиците са залети от неморални плакати и постери, телевизията и радиата бълват похот и фалшиви идоли. Дявола се чувства като на парад в България, прави каквото си иска.

Защо е така?

Според мен първата причина е неправилното разбиране на Божието учение за последните дни. Християните изпадат в страх и ужас от идването на антихрист. Очакват последните дни да са дни на отстъпление и на грях. Остават с впечатлението, че щом така е написано в Библията, то няма смисъл да се опитваме да променим нещо, че в този смисъл молитвите ни са напълно безсмислени. Защо да се молим след като каквото е писано ще стане.

Мисля че това е доста повърхностно изучаване на Словото относно това, което ни казва Бог в Словото за последните дни.

Последните дни.

Когато се върнем от Божието събрание и сме чули Божието слово от проповедника – как – всяко място на което стъпим ни е дадено да царуваме над него, как всяко нещо което поискаме от Бог го получаваме и как Този, Който е в нас е по-силен от този, който е в света, всичко е много добре и ние сме много окрилени. Но само до момента когато отворим Библиите си и прочетем нещо за последното време – „Евангелие от Матей“ 24 гл., – „Откровение на Йоан“. Тогава работата тръгва на зле. Изчезва радостта, изчезва надеждата, изчезва силата, остава само примирението и въоръжаването с мисълта, че ние ще сме Христови мъченици.

И това е Божие слово и онова, което сме чули в неделя сутрин също е Божие слово. Едното ни води в радост и сила, другото в кошмарни сънища.

И така Божието Слово ни предизвиква да се преборим с Него. Както Яков се бори с Бога, мисля, че и ние така трябва да се борим с Божието слово и да не го пуснем докато То не ни благослови.

И така стигнахме до последно време. Последното време е Божие. Последното време е времето на Църквата, апостолите живяха в Последното време.

Мисля си за милионите вярващи, които са очаквали последното време преди нас и са имали достъп до Библията, чели са за Последното време, за Голямата скръб за идването на антихрист и са треперили от страх. Имали са реални проблеми и борби в своя живот, в семействата си, в църквата си, а те са живели в страха от Последното време и от Голямата скръб. Защото са приемали, че последното време принадлежи на дявола, но това не е вярно, последното време е Божие време, Бог е на трона и Бог владее. Някой от тях навярно са преживявали нещастия, които са срутвали собственият им свят, и всъщност са преживели своята си Голяма скръб.

Опитах се да изследвам Данаил, там северният цар срещу южния цар и северният цар срещу южният цар и после наследникът на единия цар срещу другия цар и т.н. и накрая така и не ми стана ясно кой от двамата е победил.

И така има Писания, които все още не са ми ясни. Но има Писания, които са ми ясни и хвърлят достатъчно голяма светлина, за да мога да зная какво мога да очаквам от Нашия Бог.

Първо- Не е за нас да знаем Години и времена.

Второ- Исус Христос идва, още от времето на написването на посланието на Юда.

Трето. Господ ясно ни казва, че това ще бъде като в дните на Ной и Лот. А относно тези дни е казано :“Знае Господ как да избавя праведните.“

Дори само това третото ми е достатъчно, заедно със свидетелството на Божия Дух, за да не се страхувам от света, нито от онзи който е в света, за който е казано, че Господ го смазва под краката ни.

Четвърто-. Господ много ни обича. Много е интересно, че голяма част от Божите хора, когато са насаме със себе си, очакват от Бог повече лоши неща, и много малко добри. Това е отчайващ факт. Много български християни, когато са сами със себе си, очакват от Бога изпитания, трудности, нещастие, имат ясното усещане, че Бог е строг, огън който пояжда, Бог, Които някак си се наслаждава на нашите нещастия, на това че не сме семейни, на това, че не ни стигат парите, че все ни е сърдит, че не сме достатъчно святи и верни.

Обаче нашият опит с Бога, ни разкрива един друг Бог.

Преди години, в началото на моето новорождение, пушех. Един ден се молихме няколко християни. Аз свърших по-рано и седнах на една пейка. Докато чаках молитвата да свърши си мислех гузно, че ще трябва да си купя цигари. Когато молитвата свърши едно момиче каза: Бог ми говори. С ясен и нежен глас. Каза ми: „Защо не ми вярвате? Всичко съм направил за вас и всичко ще направя. Много ми е мъчно.“ Аз си мислех, че Господ ще ме заплаши с най-яростната си клетва, а Той казал: “Много ми е мъчно“ И тогава на часа отказах цигарите.

Божията любов. Няма християнско свидетелство, което да не свидетелства за висшата Божия любов и въпреки това, в нас спи „едно на ум“ и в определени моменти изкача и ни залива.

И така голяма част от християните не се борят с дявола, не местят планини, не защитават територията си, не разширяват царството, не затварят врати и не отварят врати, защото чакат антихриста.

Представям си някой вярващ човек през 1945 г. в България. Ако е бил на 40 години – в разцвета на силите си и си е помислил, че ето това е края, ето антихриста е комунистическата идеология, дошло е времето на „отстъплението“. Наблюдавал е как църквите се разгонват, проповедници отиват в затвора и там намират мъчения и смърт и си казва: Ами това е – то си е написано.“ И стои и стои и стои и минават година след година и минават година след година и комунизма си отива, а той вече е на 85 години, идва съживление, създават се хиляда нови църкви и си казва – Какво стана, то не било сега свършека, пропилях живота си и силата, която ни е дал Господ в това да чакам Антихриста.

Втора причина. Втората причина идва от първата. Именно липсата на вяра, че Господ наистина иска да събере жътвата, че Господ иска да огрее земята, че Господ иска хората да видят Неговата Светлина и Неговата Слава. И когато не вярваме, че Господ желае да Спасява, при все че се нарича Спасител, и че желае да осветява, при все че се нарича Светлина – ние просто не се молим за това, не се молим за истинско съживление.

Липса на разбиране – какво точно Господ прави на земята, за да се включа и аз в Неговото дело.

Да се научим от по- успелите от нас.

Пастор Йонги Чо, може би е най-успелия християнски водач от нашето поколение. В многото си книги и проповеди преведени на български език той споделя своя опит.

На първо място той и неговата църква са се посветили на едно непрекъсващо, а продължаващо до грабването съживление в Корея. Те вярват, че това е възможно.

Второ – единството на корейските църкви.

Трето – молитвеният им живот. Корейските християни всяка сутрин се молят от 5.00 до 7.00 часа, а всеки петък цяла нощ. И този молитвен живот и тази вяра Йонги Чо горещо препоръчва и горещо учи и другите вярващи да правят като тях.

В книгата „Молитвата – път към съживление“ той ни казва-“Неповторима особеност била пълната единодушност на всички работници на мисионерското поле в Корея. Един от най-важните значими аспекти на църквата в Корея е била тази, че всяка сутрин членовете се събирали заедно на молитва. През 1906 година съживлението избухнало… Не само в нашата църква, но и в повечето църкви в Корея молитвата започва всеки ден в 5.00 часа сутринта Ние редовно се молим в продължение на 2 часа. В петък прекарваме цяла нощ в молитва. В събота ние прекарваме дълго време в молитва за подготовка на неделните седем служби. Шокиран съм когато посещавам църкви, които имат обществени събрания преди неделните служби. Много повече може да бъде извършено, ако членовете дойдат и започнат да се молят преди служба. Затова святостта и мощното действие на Бога е в нашите служби. През 1983 година, ние имахме общо 120 000 нови новоповярвали. Защо толкова много се спасяват в нашата църква? Ние разбрахме важността на молитвата и поддържането й. Ако спрем да се молим съживлението ще спре. Ако продължим да се молим вярвам, че цяла Корея ще бъде спасена.

Аз вярвам, че същото съживление може да бъде преживяно във вашата църква. Няма място, където на Святия Дух да е трудно да работи.“

Защо ние не правим така?

Някой с чувство за черен хумор би казал -“Защото ние сме по-хитри.“

Тези книги са преведени на български език преди повече от 15 години, и за кратко са повлияли един или друг църковен водач, но така или иначе аз не зная да има църква в България с такъв молитвен живот. Понякога има една вечерна служба за молитва… Но ми се струва, че и това е рядкост. Също в някои църкви веднъж в годината – на Петдесятница има нощна молитва.

Понякога отговорът е – Ами защото те са корейци, те са азиатци имат по-различен манталитет от нас. Друг отговор е – Защото ние чакаме водителство от Святия Дух. Ако Господ ни каже да правим така, ще правим., ако не ни каже няма да правим. Господ е Бог на разнообразието.

Даване на отчет пред Господ Исус Христос.

В Божието Слово ясно е казано, че ще застанем да даваме отчет пред Господ, за това какви резултати сме постигнали. И ако се оправдаем с това, че не сме били водени от Святия Дух Господ лесно би ни нарекъл лицемери. Защо? Защото ако имаме нива, която нищо не ражда, а до нас има градина даваща изобилно плод и съседът ни ни каже – Ела да те науча как и ти да получиш такъв добър плод. – то ние бихме ли отговорили – Е, аз и семейството ми нямаме какво да ядем, но аз ще чакам водителство от Бога. Дори съседът ни де не ни открие тайната си ние бихме дали мило и драго, за да разберем тайната на неговия успех.

А що се отнася за това че не сме корейци, може да кажем, че и не сме африканци. Защото на конференция в Упсала през 1999. г пастор Улфред Лай от Кения свидетелства, че има църква от 25 000 християни, които всяка сутрин се молят от 4.00 до 6.00 и които всеки петък прекарват нощта в молитва.. Той свидетелства, че всяка седмица 700 човека предават сърцата си на Бога. И това, за район в Кения, в който мюсюлманите са мнозинство.

Идващото съживление

Въпреки това и християните в България, както и всички християни очакват нови съживителни и славни времена от Бога. Така, че съживлението идва. Въпросът е дали ще отмине след три, четири години и ще премине като летен дъждец или ще остане до грабването като постоянен и изобилен животворен дъжд.

Пастор Младен Младенов в книгата си „Епизод на вярата“, казва, че Господ му е говорил през 1992 г. на главната улица на град Пловдив и го е попитал: “Може ли цяла църква да служи на Господ?“, после: “А може ли цял град да служи на Господ?“ и после: “А може ли цяла държава да служи на Господ?“

Когато повярвах в Бога през 1991 г. бях студент в един млък град. Когато отидох за първи път в църквата – къща на която стаите на първия етаж бяха превърнати в един общ салон за около 60 човека – имаше около тридесет братя и сестри. Всяка неделя техният брой се увеличаваше и не след дълго трябваше да отиваме тридесет-четиридесет минути по-рано, за да можем да седнем. Бе пролет и на отворените прозорци се поставяха тонколони за хората които пълнеха двора. Не след дълго църквата нае една голяма зала в центъра и тя се изпълваше до краен предел, включително и балкона и правостоящи хора покрай стената.

След около четири години залата е била наполовина пълна, без хора на балкона. Мой приятел е преброил 60 човека от общо около 200 студента от нашата специалност.

Какво стана с нас, хората, които тогава повярвахме – първият който ни говори тогава пръв отпадна, след 10-15 години получил удар и след година преди да навърши 40 години почина. След няколко години и аз отпаднах. След като завърши духовната семинария една сестра сега едвам я кара. Едно момче се води безследно изчезнало след като попаднал в някаква секта. Едно семейство ту се събира ту се разделя. Друго семейство няма време за църква. Най-ревностния от нас живее в град в който няма църква. И така от всички нас никой не успя да се закрепи здраво в местна църква и там да триумфира и да побеждава с вяра.

Защо стана така?

Причината е че не се молихме така, както трябваше да се молим и че нямахме вяра в победата…

Сега има опасност да стане същото. Да изгубим жътвата, да не опазим Божия плод.

Какво да правим?

Йонги Чо и църквата му вярват и се молят. Също и братът от Кения. Ако приемем Йонги Чо за Божи човек и за Божи учител би трябвало да чуем сериозно думите му. Или по-добре да го обявим за лъжеучител.

Съживленията през 19 и 20 век.

Какъвто и материал да прочетем за съживленията ще прочетем, че църквите са се молили. Имало е молитвени стаи на разположение 24 часа. Дори молитвените събрания са били по-желателни и по-посещавани!

Сега в Българските църкви има огромен потенциал от Бога. Но ние повече сме учени как да побеждаваме в личните си битки, което е добро, но самата църква няма някаква ясно формулирана битка или битки, цел или цели, мишена или мишени. Въпреки че се събираме два пъти седмично за по два часа,през другото време сме на принципа: “и сам воина е воин и сам юнак на коня“ – всеки да постъпва според случая.

Ако всеки от нас има молитвен списък, то църквите нямат такъв. Не всички църковни водачи поставят и твърдо отстояват пред църквата някаква ясна молитвена мишена, като например – да се молим Господ да прибавя по 100 човека всяка седмица, да се молим за духовното израстване на църквата, да се молим за пълнотата на духовните дарби, да се молим за пълнотата на плодовете на Святия дух, против порнографията, против наркоманията, против хомосексуализма, да се молим за властимащите, да се молим за християнските водачи, за християнските семейства, да се молим за младото поколение – да се молим за или да се молим против…. Дори по време на избори църквата не се събира да се моли и дори всеки гласува както му хареса.

По този начин ние превръщаме вярата си в битка за нас си. И ключовете на Царството, властта да връзваме и разврзваме, да отключваме и заключваме, да искаме и да получаваме свеждаме само да нашите си проблеми.

Вярата ни и молитвата ни е ориентирана почти всецяло върху нас си и върху нашата църква.

Божието Слово и молитвата

В Словото има много примери и преки инструкции как да се молим. Моисей, на който трябваше да подпират ръцете, за да бъде жезълът вдигнат по време на битката. Молитвите на Данаил. Божието обещание, че един ще гони хиляда, а двама десет хиляди…

За един град са отговорни църквите в този град. От това би следвало, че самите църкви трябват да имат общи молитвени списъци. Иначе как ще надделеят. И какво по-хубаво от това църквите да имат общи дни и за молитва и да се събират заедно.

За една нация – отговорността носят всички църкви в държавата. От това следва, че всички църкви трябва да имат еднакви молитвени списъци, еднакви молитвени цели и еднакви молитвени мишени. И не само да ги имат, но и да постоянстват докато ги постигнат.

В това, в което сме учени да правим в личния си молитвен живот е необходимо да го показваме в молитвения живот на църквата.

В Божието Слово Господ Исус Христос само два пъти дава инструкция как да се молим. И основното съдържание е да прощаваме и да се молим дотогава докато получим. Абсолютно, неотклонно, неразсейващо се, методично, безкомпромисно искане, искане, искане – докато отговора дойде, докато стената падне и врагът отстъпи.

В църквата на един приятел имало сутрешни молитви. И той ми каза- Аз ставах рано и отивах да се моля преди работа, но в един момент си помислих, че само си губя времето, защото през повечето време дискутирахме разни духовни проблеми.

Не е достатъчно само да се събираме, но и да се молим.

Също Йонги Чо свидетелства, че първите години, когато е прекарвал нощите в молитва пред Бога в църквата е бил доста време самотен и като, че ли нищо не се е случвало, но ето че към него започвали да се присъединяват други вярващи. И когато църквата започнала да расте със стотици всяка седмица те не спрели, а продължили по същия път, който донесъл Божието благословение.

Молитвени събрания са се организирали и организират, но защото дълго време било сухо и са ги прекратявали. Но нали на точно обратното сме учени в личния си живот, сухо – несухо -викаш докато „Бог дойде.“

Господ Исус Христос казва, че предназначението на Божия Дом, какъвто сме ние е „да е молитвен дом за всичките народи.“

Църквата се роди, когато 120 човека прекарваха много дни в молитва заедно.

Молитвата“ Татко наш“, която Господ дава на учениците си е в множествено число.

Господ ни показва, колко е важно пред Него нашето единство като потвърждава, че където са събрани двама или трима /колко повече цялата църква/ и Той е между нас, както и че каквото и да се съгласят двама или трима /колко повече цялата църква/ ще ни го даде.

18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.

20 Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях.

Матей 18 гл.

В Новия Завет четем, че Петър и Йоан дали здраве на болния отивайки към храма в 9-тия час -часът на молитвата. Това не е било събота, неделя или друг ден от седмицата. Деветият час е бил час за молитва.

41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.

42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

45 и продаваха имота и вещите си и разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.

46 И всеки ден прекарваха заедно в храма и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и искреност,

47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.

1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,

2 някои носеха един човек, куц по рождение. Слагаха го всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

Когато църквата избира дякони Петър казва:

Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези. И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим на тази служба.

4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.

Когато Петър е арестуван Църквата се събира по домовете да се моли. Не всеки у тях си. А всички колкото могат повече заедно. И Господ изпрати ангел. Апостолите бяха научили църквата да се моли и затова, когато те имаха нужда от молитва я получиха. Апостол Павел непрекъснато напомня на църквите да се молят за него.

В България през 1949 г и през 1979 г. е имало пастирски процеси. Ние нямаме гаранции, че такива няма да има отново. Въпроса е, ако започне такова гонение какво ще прави църквата?

Един приятел си мислел, -“Ако бях вярващ през комунизма, щях да се моля, да постя, да се моля да постя, докато не паднеше този комунистически дух. “

Но сега не е по-различно. Комунистическият дух си е отишъл, но на неговото място са дошли други, не по-малко зли от него.

Съработници

Ние сме Съработници на Бога. Бог ще ни даде толкова, колкото ние дадем за Царството. Преди всичко Господ гледа на нас като на група, на живо тяло. Това, че Исус Навиев и Халев бяха верни, не ги избави от това да обикалят 40 години пустинята с всички, които съгрешаваха, въпреки че бяха добри войни.

Заключение

Сега в църквата ние получаваме много добро Слово. Има чудесни книги и проповеди на различни носители, имаме и Интернет. Но нямаме молитви. Всичко правим заедно, само не се събираме заедно да се молим. Това ми прилича на заповедите на Господ към Адам – да обработва градината и да я пази. В смисъл, че сега ние обработваме добре градината, но не я пазим. Поради това и не можем да опазим и повярвалите братя и сестри.

Чувал съм, че според свидетелствата за водно кръщение вярващите в църквата биха били с пъти повече. И къде са сега тези повярвали и кръстили се във вода хора, дори получили и духовно кръщение братя и сестри. Разпръснати, станали чужди на църквата и църквата станала чужда за тях.

2 % светлина и 98 % тъмнина. 2% строеж на църква, 98% Вавилонска кула. Солта, която не осолява бива хвърлена в краката на хората и те я тъпчат. Ние се намираме в голяма опасност и то опасност от Божието наказание – да бъдем хвърлени в краката на хората, за да бъдем тъпчени.

Веднъж един проповедник каза: „Когато в една държава има безработица престъпността нараства. Когато в църквата има безработни -греховете нарастват.“

В Божието Слово всичко е свързано, ако не служим на Бог и Неговото царство с всичко, така като Той дава всичко за нас няма да останем в Него.

Уилиам Кумуи е пастор на третата по големина църква в света в Нигерия. В проповедта си -“Тайната на църковния растеж“, той споделя-

(Деяния 2:42; 4:23-24; 6:4;12:12; Деяния 2:43; Марк 16:17-20; Евреи 2:3-4; Лука 7:16-17; Деяния 8:5-8)

На вярващите им е заповядано да се молят. Но по-горните пасажи говорят не за индивидуална, а за обща молитва. Ранната църква имаше молитвени събрания. Молещата се църква е внушителна в ръката на Бога. Ранната църква е молеща се, вярваща църква. Обещаните знамения и чудеса се виждаха в живота на църквата. С това Бог потвърждаваше Словото, което те проповядваха. Бог и днес все още отговаря на молитви и работи с вярващите църкви, както работеше с ранната църква.

И така братя, които сте поставени от Бога за водачи на Неговото домочадие -СЪБИРАЙТЕ НИ ЗА МОЛИТВА. Нека засвири тръбата. И ще се съберем повече отколкото сме очаквали и ще ставаме все повече, докато се събираме заедно за молитва. И ще имаме същите резултати, които имат братята и сестрите в Сеул.

Защото Господ казва -“Защо ме наричате Господи, Господи като не вършите това, което казвам“, по-същия начин ние често се хвалим с Йонги Чо и разказваме – Йонги Чо, това направил, Йонги Чо онова направил, но не правим както прави и учи той!

От Костадин Иванов

---

 

Срокът на извънредното положение да бъде удължен до 13 май

Въвежда се вечерен час от 21.00 до 05.00 часа в област Стара Загора и др. населени места

Полицаи ще следят вярващите пред храмовете на Великден – Тази година всички служби за Великден ще се изнасят пред храмовете, където МВР ще следи за спазването на дистанция между хората

„Свещениците ще призоват миряните да бъдат по-сдържани при посещение в храма и да изпълняват разпореждането“, каза още шефът на щаба.

По-късно премиерът Бойко Борисов благодари и на Светия Синод за разбирането и обяви, че митрополитите не само са „свети хора, но са и с огромна интелектуална енергия“. „Разбират всички правила, чисто медицински. Добре знаят приказката, че Господ помага, но в кошара не вкарва. Хем да си вървят религиозните празници и хората да могат да се помолят на Господ, но със стриктно спазване на всички хигиенни и карантинни условия. Ще изнесат свещниците отвън. Те самите ще проповядват отвън“, каза той.

Борисов добави, че МВР ще следи не само за разстоянието между хората, но и ще „контролира маските, дезинфекцията“ извън храновете. „Така че в условията на пандемия да може хората да се помолят на своя Господ. Може би и други вероизповедания ще поискат, но ще се движим по същия ред“, добави Борисов.

Заради срещата с Дончев и Мутафчийски митрополитите на Българската православна църква се събраха на извънредно заседание. След това Светият синод призова християните да останат по домовете си.
Синодът запознал вицепремиера и шефа на щаба с вече предприетите мерки, както и с новите решения, а те са следните:

1. Св. Синод благославя и подкрепя напълно усилията на държавните институции, насочени към запазване на живота и здравето на българския народ.

2. Св. Синод на БПЦ-БП, в съответствие с изискванията на държавните институции, призовава вярващите християни да останат по домовете си.

3. Всички храмове в диоцеза на БПЦ-БП остават отворени и в тях ще се извършват определените за св. Четиридесетница богослужения и молитвени последования.

4. Чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен. Свещенослужителите се задължават с особено внимание да преподават св. Причастие само на тези православни християни, които са се изповядали при тях и ги познават лично.

5. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за св. Причастие да бъдат причастявани със запасни св. Дарове, като за това се вземат съответните мерки от свещенослужителите, каквато е установената практика в Църквата.

6. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа лична хигиена, подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати, иконите да се забърсват, килими, пътеки и др. да бъдат отстранени от интериора на храмовете за по-лесна дезинфекция, местата за сядане да се дезинфекцират на няколко часа. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време.

7. Църковнослужителите да използват лични предпазни средства (маски, ръкавици и дезинфектанти).

8. Миряните, посещаващи храма, да ползват предпазни маски, както и да спазват регламентираното разстояние.

9. Свещениците, които имат и най-малки признаци на здравословно неразположение, да се въздържат от богослужения, за което да уведомят епархийския си митрополит.

10. Тайнствата св. Кръщение и св. Венчание да се извършват с ограничен брой хора, при пълно спазване на изискванията.

11. Опело на покойник да се извършва на открито, на гроба на покойника, при присъствието само на най-близките.

12. Св. Синод призовава клира и богохранимото паство да усилят своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

13. Св. Синод изразява благодарност и отправя молитви към всеподателя Бога за правителството, лекарите, медицинските сестри и работници, за всички останали обществени служители – полицаи, военни, служители в транспорта, магазинерите, всички, които се излагат на риск, за да може ежедневния живот да се съхрани в рамките на възможното.

---

Нарастващият натиск върху църквите в „толерантната“ зона на Индонезия предизвиква безпокойство

Две църкви в традиционно толерантна зона на Индонезия са изправени пред яростно съпротивление на техните строителни планове. Източници на Релийз Интернешънъл казват, че прицелът е върху християнската петдесятна църква „Емануил“ в Бантул, Джокякарта и баптистка църква в Семаранг. Съобщава се, че екстремистите са нахлули по време на служба в баптистката църква и заплашвали нейния пастор. Местните християни са загрижени, защото до скоро са се наслаждавали на религиозна свобода в този район на Централна Ява, близо до столицата Джакарта, според нашите контакти.

Молим ви, имайте в молитва тези две събрания, които са под натиск в Централна Ява.

И двете църкви заведоха случаите си пред съда. Баптистката църква вече беше започнала строителни работи след одобрение от местния кмет. Миналия месец християнската църква „Нов Завет“ в Централна Ява беше насилствено затворена след протести на ислямските духовни водачи и техните последователи.

Междувременно, четиричленно християнско семейство в Индонезия се наложи да избяга в различен район, след като техни роднини се ядосали и станали агресивни – защото са сменили религиозния си статус в личните си карти на „християнски“ след своето кръщение. Семейството е в сигурна къща и е подкрепено от местни християни.

* Молете се Бог да даде Своята мъдрост на водачите на църквите в Централна Ява, изправени пред опозиция, включително пасторът Тигор Юнус Ситор.
* Молете се за мир и непоколебима вяра за християнското семейство, избягало от дома си. Молете се особенно за травмираните им деца. Поискайте Бог да осигури работа и доход за тях.
* Молете се правителството и умерените мюсюлмани в Индонезия да застанат с християните срещу нетолерантността и гоненията в интереса на религиозната свобода.

(Източник: контакти на Релийз Интернешънъл)

НОВИ СВЕДЕНИЯ: Помолете се за нашия ирански брат Исмаил Магребинеджад, който току-що получи удължение с две години по присъда за принадлежност към „група, враждебна на режима“. На 65 години, с мюсюлмански произход, той получи тригодишна присъда за „обида на свещените ислямски вярвания“ през месец януари. Той беше арестуван в Шираз в началото на миналата година. Молете се обжалването му да бъде успешно. (Източник: Middle East Concern)

Имайте в молитва осемте християни в Индия, които бяха оправдани за „отвличане и насилствено вербуване“ на 59 деца – защото са ги придружили до християнски летен лагер в щата Махараштра. Това изпитание ги е оставило травмирани и им е струвало прехраната. Благодарете на Бога за оправданието им миналия месец и помолете Бог да възстанови всичко, което са загубили. (Изтоник: Morning Star News)

---

 

Да затвориш храмовете в дни на изпитание е катастрофа

Автор: Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия“

Не бива да забравяме, че служенето в тях е извор на упование и надежда. Да се забрани на свещениците да служат е като да се забрани на лекарите да лекуват.

Чувал съм от различни и много добри лекари следното наблюдение от професионалната им работа: има граници на науката и възможностите на медицината, отвъд които човешкото здраве или болест минават в други ръце. Независимо от усилията, които лекарят полага, има моменти, в които болестта не може да бъде овладяна. И обратното, без никакви основания за надежда пациенти оздравяват, след като са били отписани от медицината. И още – при еднакви случаи, симптоми и лечение – едни пациенти оздравяват, а други умират. Без видима логика и без научно обяснение. 

 

Едва ли има лекар по света, който може да каже, без да прилича на глупак, че владее напълно ситуацията с даден пациент, независимо дали става дума за леки или тежки случаи. Дори и при най-рутинните интервенции лекарите често казват следното:  „Операцията е напълно безопасна, но знаете, че винаги има дори и минимален риск”. Това „застраховане“ от тяхна страна не е защото са неуверени в професията си, а защото знаят от опит, че не всичко е в техните ръце.

 

По-прозорливите се досещат, че животът е тайна,

 

която си остава такава въпреки изключителния напредък на науката, свръхтехнологиите в медицината и „чудесата“, които тя прави в днешно време. Именно до тази тайна се е докоснало християнството, а от две хиляди години Православната църква е посветила ежедневното си служение на нея и Нейния Създател. Казвам православната, защото чрез своите богослужения и духовното наследството на Светите отци, свидетелствата на светците и подвижниците на вярата тя е пазител на двухилядолетния опит от срещата с раждането на Христос във Витлеем и Възкресението му 33 години по-късно. 

 

От тогава до днес нищо не се е променило вътре в тази църква, независимо от външните обстоятелства и житейски обрати. Православната църква нарича този опит Свещено предание и се отнася към него толкова благоговейно, колкото и към Свещеното писание – Библията. Христовото Рождество и Христовото Възкресение са исторически факти, а не красива митология. 

 

Факти, които променят човешката история завинаги 

 

и радикално, защото ѝ дават съвсем друг смисъл и цел, излизаща отвъд пределите на смъртта и преходния образ на този свят. Св. апостол Павел казва в своето послание до християните от гръцкия град Коринт: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1Кор.15:14), защото е искал да предпази християните от изкушението да гледат на Христовото възкресение като на символ. Като на красива измислица за утешение на бедните и онеправданите. Християнството се обръща еднакво силно както към вярата, така и към разума, защото се отнася сериозно към фактите на Христовото Рождество и Неговото Възкресение. Факти, които са променили живота както на простите рибари, корумпираните митничари или просветените фарисеи (какъвто е бил самият апостол Павел), така и на могъщи императори, владетели и народи, учени и писатели. 

 

Трудно е да си представим, че ап. Павел, бл. Августин, св. Патриарх Евтимий, Бах, Паскал или Достоевски, както и милиарди християни в последните 2000 години са глупави наивници, които повтарят като папагали красиви измислици. Християнството не е учение, идеология или система от морални предписания, а жив опит. 

 

Живот, който има досег с тайната на своя произход. 

 

Сам Иисус Христос е положил началото на днешната литургия по време на Тайната вечеря с причастието: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

 

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Мат. 26:26-28). Това правете за Мой спомен (1 Кор. 11:24). Това е центърът на литургията от тогава до днес. От две хиляди години християните се причастяват с Тялото и Кръвта Христови с надеждата за вечен живот, който им бе засвидетелстван от Този, който възкръсна от мъртвите. Това е реалност, независимо дали ни докосва или не, дали я разбираме или не. Християните знаят, че 

 

вирусът и болестите са само симптоми на смъртта, която Христос победи със своето Възкресение.

 

Причастявайки се, те се борят с надежда в сърцето си с причината, а не със следствието, което се опитват да лекуват лекарите. В този смисъл да се забрани на свещениците да служат и на християните да се причастяват и молят на Онзи, който ни е създал и Който победи смъртта, е същото като да се забрани на лекарите да лекуват. И едните, и другите вървят по различни пътища към една цел. Оставете Църквата да следва своя път, който за две хиляди години не е отвел никого в грешна посока. И бездруго съвсем скоро тя ще остане единственият ориентир в смутните и объркани времена, които предстоят. 

 

Впрочем православните пастири и свещеници непрестанно призовават за благоразумно поведение. Енориашите да се молят вкъщи, да не излизат, за да присъстват непременно на богослуженията в храма, да спазват предписанията на властите, необходимата дистанция и хигиена или да не пристъпват към Светата чаша, ако имат оскъдна вяра и се притесняват – никой няма да ги съди. Православната църква винаги е била внимателна към мярата на човека, без да забравя Божествения си произход. В нея няма и помен от магически реализъм, какъвто се опитват да й приписват, а само дълбок духовен опит, извиращ от Самия Извор на живота – Светата Троица. „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, покров ми е Дух Свети“, се казва в една молитва. Колко утешително звучи тя в днешните времена на всемирна тревога и страх от неизвестността!

 

Природата на днешния вирус, неговата непредвидимост и тоталната безпомощност, в която изпадна целият свят с цялата си напреднала наука, развити технологии, милиарди за здравеопазване, ваксини, лекарства и претенция за човешко могъщество, ни казват само едно – 

 

човекът сам по себе си е толкова немощен, 

 

че нечие кихване може да го заличи от лицето на земята. Дори и Меркел е под карантина. Да затвориш храмовете в дни на голямо изпитание е много по-голяма катастрофа от пораженията на болестта или тежката икономическа криза, която се задава. Мерзостта на запустението в буквален смисъл е зловещ знак. „И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Данаил (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си… защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде“ (Мат. 24:15-21). 

 

Отвореният храм, в който се служи, а не е превърнат в туристическа атракция или затворен до второ нареждане, е извор за упование и надежда. Добре е да не го забравяме. Особено в днешния ден на Благовещение – ден на голямата надежда, че ще дойде Онзи, в Когото няма болести и смърт. 

 

Статията е публикувана в последния брой на в. „Галерия“.

---

Д-р Росица Ангелова

На Николай Николов принадлежи идеята да се свика Учредителен събор през март 1928 г. в Бургас. Идеята произтича от апостолската практика на ранната Християнска църква, когато за ръководството и управлението на църквите се провеждат редовно годишни събори. Преди да свика събора Н. Николов организира в Русе предварителна среща, на която запознава съмишлениците си с идеята си да се организират петдесятните общества в България в Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство[1]….

На Учредителния конгрес, който се провежда  от 28 до 31 март 1928 г. в Бургас под ръководството на Николай Николов е учреден Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ). По време на работата му е изработен и приет устав на СЕПЦ. Подобен форум се провежда и през април с.г. в Русе. Представители в него имат само пет петдесятни новосформирани църкви. Това са:

1. Николай Николов, [бел. ред. Бургас]
2. Марта Николова, [бел. ред. Бургас]
3. Дидка Райнова, [бел. ред. Бургас]
4. Драги [Живота] Петрович, [бел. ред. Костенец]
5. Донка Кинарева, [бел. ред. Сливен]
6. Георги Чернев, [бел. ред. Бургас]
7. Сийка Дрянова, [бел. ред. Варна]
8. Пею Чифудов, [бел. ред. Русе]
9. Катя Делибашева, [бел. ред. Сливен]
10. Васил Цачев, [бел. ред. Русе]
11. Цвета и Лозанка Станчеви, [бел. ред. Варна]
12. Николай Ценков [бел. ред. Костенец]
13. Степан Степанов.[2] [бел. ред. Бургас]

На събора е изработено „Кратко вероучение и правилник”, с което трябва да се справят всички, за да има вътрешно единство във вярата, живота и дейността на църквата.[3] Учредителният събор избира и първите ръководни органи. Това са: Общ съюз и Изпълнителна комисия, начело с Николай Николов. Взето е решение всички църкви да се наричат с едно име – Евангелски петдесятни църкви. Конституира се ново изповедание  –  Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ).

Николай Николов е твърде млад и неговата младост не среща одобрение от всички  ранни евангелисти, които се съпротивляват на неговите идеи и методи. Неговата пневматологична доктрина, формирана под влияние на организиращата се харизматична деноминация Асамблеи на Бога се сблъсква с концепцията за неограниченото и неконтролируемо действие на Св. Дух. Въпреки това Николов поставя своята ерудиция и организационен талант в името на бъдещето на харизматизма.[4] /следва/

[1] Новозаветен Ямбол…, с. 43.

[2] Зарев, И. История на евангелските петдесятни църкви…, с.33; Новозаветен Ямбол…, с. 43.

[3] Марзанова, Сн. Петдесятничеството в България…, с. 20.

[4] Пеев, В. П-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ. – http://protestantstvo.com/read/3610; 21 май 2015 г.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ

 

---

 

 

---

Оръжието Active Denial System за разпръскване на тълпи ползва милиметрови вълни, също както и 5G

5G ще работи в милиметровия спектър от 24 до 90 гигахерца, а американската военна технология Active Denial System за разпръскване на тълпи работи с честота от 95 гигахерца. Нека уважаемите зрители и читатели си направят сметка какво е да си изложен на 24 гигахерца 24/7 и 365 дни в годината. Тук даже не става и на въпрос за огромната доза мръсно електричество, което ще се генерира от мощностите на предавателите, които ще бъдат разположени приблизително на всеки 150, 200 метра. Идеята на глобалния елит е да се приведе в телекомуникациите още една военна технология без каквото и да е съобразяване с живота на цялата биосфера.

---

 

 

---

 

Ген. Мутафчийски: Решението за затваряне на храмовете може да бъде само на Св. Синод

„Ние отправяме само вербални послания към Църквата, но решението може да бъде само на Св. Синод“, това каза ген. Мутафчийски на извънредния брифинг по-рано днес. 

Отговорът му бе провокиран от журналистически въпрос защо в България храмовете не се затварят. „На път сме да останем единствената държава в ЕС, където това се случва“, допълни въпроса си журналистът. Информацията обаче е малко по-различна, а именно, че в Гърция и Румъния храмовете не са затворени. В южната ни съседка богослуженията се извършват от свещеник и певец, те са отворени и за частни молитви. В Румъния пък проблемът бе решен със започването на отслужването на богослужения на открито.

По-рано днес в парламента депутатът Десислав Чуколов заяви: „Ние като православни християни на Празника на празниците, като отидем в Църквата какво? Някой полицай ще дойде и ще ни каже: айде ако обичате ходете си вкъщи и го проследете по телевизията. В трудните моменти хората се обръщат към религията, към вярата, независимо каква е тя. Те се обръщат към вярата си. Така 500 г. сме се запизили ако щете. Може ли храмовете да се сравнят с магазини… Не може по такъв начин да подхождаме към нещо толкова важно и толкова сериозно“, каза още той.

Припомняме, че през последните дни митрополити от Св. Синод и духовници в социалните мрежи призоваха възрастните хора да си стоят по домовете докато опасната зараза спре. От миналата неделя богослуженията се излъчват и на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook.

 

COVID-19 премести църквата във Фейсбук с НОВА Православна молитва срещу КОРОНАВИРУС

Господи, Боже наш, Който си богат в милостта и чрез Твоето мъдро грижовно предводителство, направляваш нашия живот, чуй нашата смирена молитва, приеми нашето покаяние за греховете, спри новата инфекциозна болест (новата епидемия), както спря наказанието на Твоя народ по времето на Св.цар Давид. Ти, Който си Лекар на нашите души и тела, дарувай изцеление на заболелите, изправи ги бързо от леглото на страданието, за да Те славят, Спасителю Милостиви, здравите покровителствай от всякаква болест. Благослови, укрепи и пази, Господи, с Твоята благодат, всички с човеколюбива и жертвена любов, опази болните в техните къщи и болници. Отдалечи цялата болест и страдание от народа и ни научи да ценим живота и здравето като Твои дарове. Дари ни, Боже, Твоя мир и изпълни нашите сърца с неотстъпна вяра в Твоята закрила, в надежда с Твоята помощ и в любов към Тебе и ближния. Защото Твои са помилването и нашето спасение, Боже наш, и на тебе слава отдаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки-веков.

Операция „коронавирус“: Страхът и умелата ръка на медиите вече контролират всички хора по света

В момента става понятен механизмът, алгоритъмът, по който държавите могат да бъдат заставяни да унищожат собствената си икономика, да отделят колосални суми от бюджета, да орязват права и свободи на хората, при това със съгласието на самите хора, и да приемат други „ненужни“ решения. И дори онези държавни ръководители, които осъзнават цялата нелогичност на случващото се, не могат да се противопоставят на общия тренд и са принудени да вършат същото като останалите. Нанася се съществен удар по Църквата. Вече е изнамерен начинът за прекратяване на дейността й: чрез налагане на карантина. При това забраната за извършване на богослужения и Тайнства се посреща с разбиране и даже с одобрение не само от нецърковни или малоцърковни хора, но дори и от църковни йерарси. Да повторим, смъртността от коронавируса е около 0,7%. А какво ще стане с Църквата, ако се появи вирус с ниво на смъртност от 50%, като еболата, например, която се предава чрез слюнка и срещу която, впрочем, и досега няма ефективна ваксина? Това значи ли да забравим изобщо за Причастието? Църквата може да преживее без храмове, без държавна регистрация и така нататък, но Тя не може да живее без отслужване на Божествена Литургия, без съединяване на вярващите с Бога. А именно това могат да й забранят. Днес това вече не звучи като неправдоподобна фантазия. В Светото писание е казано: „Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх“ (Пс. 13, 5).

Независимо колко дълго ще продължи пандемията от коронавирус и независимо колко хора ще погинат от тази болест, със сигурност може да се каже, че в света вече нищо няма да е същото. Какви промени ни очакват, кои са истинските причини за случващото се, от какво трябва да се страхуваме и с какво да се борим?

Следейки новините за разпространението на коронавируса, няма как да не ни споходи усещането за известна нереалност на случващото се. Държавите от Евросъюза, които доскоро се гордееха с премахването на границите, сега панически затварят границите помежду си. Затварят се ресторанти и кафенета, отменят се концерти, спортни състезания и даже богослужения. Влаковете спират, самолетите не летят. Замрял е общественият транспорт. Цели градове и региони са под карантина. Улиците пустеят, хората се страхуват да си подадат ръка.

Държавите приемат закони за наказателна отговорност при нарушаване на карантинния режим. Всички средства за масова информация не говорят за нищо друго, освен за коронавируса. На сто съобщения за броя на заболелите и починалите се пада едва едно за броя на оздравелите. Населението на планетата е сковано от страх. В посланието си до апостолите за последните времена, Господ казва: „тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят“ (Лк. 21, 26).

Силите небесни все още не са разклатени, но страхът вече се е вселил в душите на хората. Впрочем, много често не самите бедствия убиват човеците, колкото страхът, че могат да ни връхлетят. А страхът е най-ефикасният инструмент за манипулация на човешкото съзнание. И тъкмо този инструмент се изпробва днес по целия свят. И не само се изпробва. Под неговото въздействие вече се случват промени, чиито мащаби тепърва ще оценяваме. Коронавирусът не е уникално заболяване, нито по броя на заболелите, нито по скоростта на разпространението му, нито по нивото на смъртност. И в същото време никоя друга болест не е предизвиквала такива мерки и ограничения, каквито се предприемат сега.

Малко цифри. Най-често коронавирусът се сравнява с грипа. Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус заяви, че коронавирусът е три пъти по-смъртоносен от грипа. Това при условие, че според същия този чиновник, смъртните случаи от коронавирус съставляват 3,4%. В действителност процентното съотношение на заболелите спрямо починалите е много по-малко, защото леките форми на коронавируса просто не се проявяват и не се регистрират. Според различни оценки, безсимптомните носители на вируса са десетократно повече, отколкото тези с проявени симптоми на болестта, което значително намалява това съотношение. Най-достоверни са данните за броя на смъртните случаи в страните с най-голям обхват на тестовете за коронавирус. Като Южна Корея, например. Там смъртността е около 0,7%.

В абсолютни цифри, от грип всяка година умират до 700 хиляди души! Регистрираните смъртни случаи от коронавирус засега са не повече от 7 хиляди. По данни на министерството на здравеопазването на Украйна само в периода от 2 до 8 март, т.е. за 6 дни, са регистрирани 9 случая на починали от обикновен грип. Но никой не изглежда да се впечатлява от това. Не се спира метрото, не се забранява събирането на повече от 10 души на едно място. Още няколко цифри за инфекциозните заболявания, които и в този момент отнемат човешки животи:

– малария – 750 хиляди смъртни случаи годишно,

– хепатит В – около 1 млн.,

– туберкулоза – 1,1 млн,

– диария с различен произход – 2,2 млн,

– различни инфекциозни заболявания на белите дробове – 3,2 млн.

Общо от инфекциозни болести в света умират над 13 милиона души годишно. Много от тези болести се предават по същия начин, както и коронавирусът. Повтарям – 13 милиона души! Защо никой не говори за затваряне на граници, въвеждане на пълна карантина и прочие мерки, на каквито сме свидетели сега. Живеем с този факт и не се страхуваме. Но смъртно се боим от коронавируса, причинил смъртта на 7 хиляди души, на средна възраст (внимание!) 79,4 години.

За справка: средната продължителност на живота в света по данни на ООН е 67,2 години.

В Светото писание е казано: „Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх“ (Пс. 13, 5). Човешката природа е такава, че лесно може да бъде манипулирана и хората често се боят не от това, от което трябва. Онова, от което трябва да се страхуват, е съвсем друго: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10, 28).

Ние не се боим от Бога, не се боим да нарушаваме Неговите заповеди. А коронавирусът и въобще всички болести, както и самата смърт, са последствия от това нарушение. Тоест, ние всячески се борим с последствията, но не си мръдваме и пръста, за да се преборим с причината. Струва ни се, че всеки момент медицината ще се справи с този ужасен коронавирус, и всичко ще бъде наред. Да, тя сигурно ще се справи, но има върху какво да помислим.

Във всеки от нас живеят милиарди различни вируси и инфекции. Общото тегло на микробите, вирусите, бактериите, гъбичките и пр. в организма на възрастния човек съставляват около 2,5 кг. Колкото тежи и главният мозък, впрочем. Във всеки момент тези вируси и бактерии могат, по непонятни за нас причини, да се активизират и да убият човека. Всеки от нас. Във всеки момент в света може да избухне поредната епидемия от някоя нелечима болест: ебола, атипична пневмония, птичи грип, коронавирус и т.н.

Да не говорим за онкологичните заболявания: в човешкото тяло има трилиони клетки, но ракът се развива в резултат на злокачествени изменения само в една от тях. Кога смъртта ще споходи всеки от нас? От кого зависи?

„Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине…“ (Иов. 14, 1-5).

И най-важният въпрос: какво ни очаква? Всички религии, без изключение, под една или друга форма, съдържат в себе си учението, че човек ще бъде съден за земните си дела и в отвъдното ще наследи или блаженство, или вечни мъки. И даже най-закостенелите атеисти чувстват дълбоко в душата си, че за всичко има възмездие. Но ние не се боим нито от Бога, нито от Страшния съд. Боим се от коронавируса. Дори да приемем, че той е в състояние да унищожи милиони хора, нима се вслушваме в призивите за покаяние, което единствено може да предотврати „всякой гняв на този свят“?

В Светото Писание има свидетелство за това как покаянието може да възпре приближаващите бедствия: „И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена – и Ниневия ще бъде разрушена!“И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, – и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.“ (Ион. 3, 4-10).

Съвременният цивилизован човек днес просто ще се изсмее на това. Напразно. Както вече споменах, дори медицината да победи сегашния коронавирус, на негово място ще се появят десетки нови „коронавируси“. Впрочем, епидемиолозите в цял свят обръщат внимание на факта, че през последните десетилетия периодите между появата на смъртоносни епидемии се съкращават. И ако днес в цял свят се предприемат такива мерки срещу коронавируса, то какво ще бъде утре, когато ни връхлети следващият вирус? А той непременно ще ни връхлети.

По всичко личи, че основна причина за случващото се е това, че хората се боят не от това, от което трябва. И този неправилен страх, посят от умела ръка в медиите, дава колосални възможности за управление на всички хора на планетата, на всички държави, на всички икономически и социални сфери.

В тази планетарна „коронавирусна“ паника и суета така и не усетихме как ни бяха отнети или съществено ограничени основни човешки права и свободи:

– свободата на движение;

– свободата на събиранията;

– свободата да изповядваш своята вяра;

– свободата на предприемаческата дейност;

– правото на достъпно медицинско лечение и т.н.

Последната точка се нуждае от пояснение. Работата е там, че заради приема на болни от коронавируса, а в много страни заради евентуален прием на такива болни, рязко намалява възможността да получат своевременна помощ болните от други, не по-малко опасни заболявания.

Времето за появата на коронавируса също е избрано невъобразимо точно.

Последните няколко години практически всички водещи световни експерти предупреждават, че се задава нова икономическа и финансова криза, по-страшна и от тази от 2008 г. и съпоставима с Голямата депресия от 30-те години на XX век. И тъкмо в този момент се случи взривът на коронавируса и практически всички държави започнаха да предприемат мерки, които заплашват да убият и бездруго задъхващата се световна икономика. Както се казва, ако го нямаше коронавируса, щяха да го измислят. В света се очакват концептуални промени. Именно концептуални, а не разни дреболии като фалит на авиокомпании и срив на туристическия пазар.

Първо, повишаване на управляемостта на човешките общества.

Тестване на инструменти, с помощта на които държави и хора ще бъдат заставяни да вършат това, което не желаят и което нанася вреди на техните права и интереси. Ограничаване на тези права в името на широко рекламираното спасение от коронавируса. Днес все по-често чуваме политиците да обясняват, че всички мерки и ограничения се предприемат в името на спасяването на човешки животи. Зад тези думи се крие лицемерие: същите тези политици не предприемат практически никакви мерки за спасяването на хора, за милионите умиращи от други болести.

В момента става понятен механизмът, алгоритъмът, по който държавите могат да бъдат заставяни да унищожат собствената си икономика, да отделят колосални суми от бюджета, да орязват права и свободи на хората, при това със съгласието на самите хора, и да приемат други „ненужни“ решения. И дори онези държавни ръководители, които осъзнават цялата нелогичност на случващото се, не могат да се противопоставят на общия тренд и са принудени да вършат същото като останалите.

Второ, това е пореден етап в преразпределянето на световната собственост и концентрирането й в едни ръце.

На фона на пандемията от коронавируса и рухването на фондовите борси по света, Федералната резервна система на САЩ, която, да напомня, не е държавна, а частна организация, обяви, че незабавно ще емитира допълнителни, необезпечени с нищо, 700 млрд. долара, като в близките месеци тази сума може да достигне 3 трилиона долара. Тоест, вече се печатат не просто хартийки, а електронни цифри, с които се купуват обезценени активи. Всичко това за благозвучие се нарича политика на количествени смекчения.

Трето, нанася се съществен удар по Църквата и въобще по религиозните организации.

Вече е изнамерен начинът за прекратяване на дейността й: чрез налагане на карантина. При това забраната за извършване на богослужения и Тайнства се посреща с разбиране и даже с одобрение не само от нецърковни или малоцърковни хора, но дори и от църковни йерарси. Да повторим, смъртността от коронавируса е около 0,7%. А какво ще стане с Църквата, ако се появи вирус с ниво на смъртност от 50%, като еболата, например, която се предава чрез слюнка и срещу която, впрочем, и досега няма ефективна ваксина? Това значи ли да забравим изобщо за Причастието? Църквата може да преживее без храмове, без държавна регистрация и така нататък, но Тя не може да живее без отслужване на Божествена Литургия, без съединяване на вярващите с Бога. А именно това могат да й забранят. Днес това вече не звучи като неправдоподобна фантазия.

*   *   *

Ние, разбира се, не можем да отменим всички събития, които се случват и ще се случват в бъдеще. Но можем да разберем същността им и чрез това разбиране да намерим още по-силен повод за лично покаяние и укрепване на вярата си в Бога и Неговата Църква.

„Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка…“ „Отдръпни се, опази се от него самият ти — повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние!“, пише свети Игнатий Брянчанинов и тези думи няма да загубят своята актуалност во веки веков. Но най-подкрепящите слова ни е завещал сам Господ: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“. (Лк. 21, 28).

---

С ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ЗАКОН НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЙОРДАН ЦОНЕВ И ХАМДИ ХАМДИ ПРОМЕНЯТ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И ДАРЯВАТ НА МЮФТИЙСТВОТО 11 МИЛИОНА.

Между първо и второ четене на закона за извънредните мерки, където народното представителство трябва да реши всички житейски ситуации свързани с оцеляването на нацията чрез извънредните мерки ДПС отново се грижи за комфорта на Мустафа Хаджи и мюсюлманското изповедание

Чрез преходни и заключителни разпоредби в новия закон се правят три поправки, които дават възможност на Мюсюлманското изповедание да легитимира незаконнно получени през 2019 година 5 700 000 лв. , защото те са били предназначени не за Мюсюлманското изповедание, а за Мюсюлманското изповедание в Република България-Главно мюфтийство. Сега отново с преходни разпоредби се променя закона за вероизповеданията и дори закона за държавния бюджет като се вмъква Мюсюлманско изповедание.

Преди време и в двата закона народното представителство е гласувало текст за държавното финансиране на Мюсюлманското изповедание в Република България – Главно мюфтийство, което преди да влезе в сила закона подаде заявление за регистрация в СГС. Разликата между двете изповедания не се корени само в регистрацията, а във волята на народните представители и тази на Президента, които въпреки очевидната разлика във вече гласуваното законодателство направиха разликата с Мюсюлманско изповедание и това законодателство вече е действащо.

Народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид видяха извънредната ситуация и прокарват през задния вход в закона, мерки за обогатяването на мюсюлманско изповедание.

Вместо да внесат корекции засягащи цялото общество те се грижат за корекции на вече гласувано законодателство. Липсата на реална съпротива от страна на другите народни представители обаче е тревожен, защото горчивия вкус на договореност оставя след пълното безразличие дори на народни представители с явно противопоставими политки на тази на ДПС.

Да припомним, че през 2019 година Цветан Цветанов и народният представител Карадайъ внесоха закон за опрощаване дълговете на мюфтийството възлизащи на над 10 милиона лева към държавния бюджет, после закона претърпя трансформация от страна на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и тези суми бяха отложени с нарочен текст в закона за вероизповеданията, така и практически се стигна до блокиране на процедурата за принудително събиране предвидена в данъчните закони. В последствие министерството на финансите сезира Европейската комисия с питане дали тези мерки съставляват държавна помощ, още се очаква отговора.

В тази ситуация и в предвидената поправка във вече изминала своето действие преходна разпоредба на чл.19 от Закона за вероизповеданията, депутатите от ДПС санират наказателната отговорност на длъжностни лица, които вече са дали 5 700 000 лв,, което престъпление е длъжностно и наказателната му отговорност е до 10 години затвор. В тази връзка отговорност има министъра на финансите и директора на Дирекцията по вероизповедания.

Безпрецедентно е промяната на текст в закон, който вече е провел своето действие със задна дата.

Извънредните мерки за спасяването от престъпление на длъжностни лица и членовете на ръководството на изповеданието е трогателна и се равнява на стреса от коронавируса, но за пореден път народното представителство легитимира агресивното натрапване на връзката ДПС – Мюсюлманско изповедание и тяхната взаимна обреченост да се гаврят със законодателството в България. Демонстрацията на липса на всякакъв респект от закона и неговата пряка употреба за лично облагодетелстване е стряскащ и това се случва с мълчаливото съучастие на другите политически сили представени в българския парламент.

Вирусът причинил извънредните мерки отново донесе манна от финансова благодат над контролираното от ДПС мюфтийство, този път гласувано на тъмно, без мотиви с арогантността на неизбежност.

Николай Панков