Молитвени нужди (Септември 2020)

Молитвени нужди (Септември 2020)

>Папата ще бъде възприеман повече като политически, а не като духовен водач на това обединение. По тази причина протестантските водачи на това движение от своя страна ще искат отстъпки от Рим и ще ги получат. От водачите на това движение няма да се изисква да почитат папата като Свят Баща на непогрешима и първа в йерархията църква, но само като политически водач, без да се приема, че е приемник на Петър. ~Дейвид Уилкерсън

Библейските християни от най-дълбока древност са заявявали, че католическата църква е вавилонската блудница, а папата е Антихристът от Откровение. Още в 900 г. Тергандус, епископ на Тревен, нарича папата антихирст, а римската църква Вавилон. Валдензите от XIIв потвърждават, че Aнтихристът е предсказаният убиец на светиите, който вече се е появил в истинския си характер и седи сцарско величие в града със седем хълма. Без никакво колебание хора реформатори като Уиклиф, Хус, Тиндейл, Лутер, Меланхтон, Калвин, Джон Нокс, Цвингли и Джон Уесли са заявявали, че папството е предсказаният от Билията Антихрист. В България, както се казва в поговорката, протестантите станаха по-големи католици от папата, а православния патриарх по-протестант от самите протестанти.

Ян ХУС: ПАПАТА НЕ Е ГЛАВА НА ЦЪРКВАТА, ИСУС Е ГЛАВАТА. Църквата е невидимо общество, съставено от души, чиято глава е единствено Христос и те нямата нужда от папската институция, основана от Антихриста. Папата е невеж и корумпиран от алчност и жажда за власт. Да се поклониш на папата е бунт срещу Христос!

Мартин Лутер: Убеден съм, че дори лично Христос да претендира за водачество на Църквата, без съмнение папата ще го разпъне отново. Затова сме уверени, че папският престол е престол на ватиканския Антихрист. Аз ще съм лоялен към Папата, колкото съм лоялен към Антихриста. Ние имаме убеждението, че папството е седалище на истинския и реален антихрист… лично аз заявявам, че не дължа на папата никакво друго послушание освен това към антихриста…

Изучавайки Солунците, Даниил и Откровение, Мартин Лутер продължава: Ужасно е да наблюдаваш как човекът, представящ се за Христов заместник, демонстрира разкош, какъвто никой император не може да постигне. Наричат папата Господ на света, но самият Христос казва:

„Моето царството не е от този свят”. Възможно ли е господството на един заместник да е по-голямо от това на неговия Началник? На практика съм. затиснат в ъгъла и вече не бих могъл да се усъмня, че папата е наистина антихристът (…) защото всичко съответства толкова точно на неговия начин на живот, на неговите действия, думи и заповеди. Ние не сме първите, според чието тълкуване папството е царството на антихриста. Джон Първей още през 1390г. вярно и истинно заявява, че папата е „антихристът.” По-рано казах, че папата е наместник на Христос. Сега аз твърдя, че той е опонентите на нашия Господ и Дяволския апостол.“

Жан Калвин: Данаил и Павел пророкуваха че Антихристът ще седне в Божия храм а ние виждаме, че това прави папата. Някои смятат, че е прекалено да наричаме папата Антихрист, но в живота на вярващите водещо е Евангелието, а не обредните молитви на папата. Затова наричаме римския понтиф Антихрист – Мирът не се постига чрез жертването на истината.

Джон Нокс: Папата е антихрист и тиранин узурпирал Църквата. Затова папата трябва да бъде признат за самия антихрист.

Уилям Тиндейл в трактата си „Практиката на прелатите” уеднаквява католическата църква с блудницата от Откровение 17 гл.

Улрих Цвингли е още по-радикален както в учение така и в неговото практическото приложение. В своите 67 постулата на вяра, той отрича:

  • приматството на папата и неговата антхристка същност
  • правото на свещениците да прощават грехове,
  • и отличителното облекло на духовниците

Уестминстърска изповед на вярата декларира: Единствен Господ Исус Христос е глава на Църквата Римският Папа не може в никакъв смисъл да изпълнява тази роля. Но е човек, антихрист обявил се за Бог.

Джон Уесли: Името на звяра е това, което той носи през цялото време, а именно папа… Папата е беспорно звяра, човека на греха, сина на погубление и антихрист. Той противоречи на императора като свой суверен и се превъзнася над Бога, заповядва на ангелите, подчинява царе, изисква най-височайше поклонение не просто като глас Божи, а като сам бог. Което личи и от титлите му пресвят господар, светейш отец с които седи интрониран в храма Божий спомената в Откровение 11 – и с това деклариращ себе си бог и изискващ за себе си права и привилегии, които принадлежат на сам Бог.

Причината за това драстично протестантско отхвърляне на всички папи са твърденията на римокатолическите понтифи, че са богове тук на земята:

Римският Папа е съдия на всички хора и не е подсъдим пред никого. Ние обявяваме , заявяваме и провъзгласяваме : за всеки човек е необходимо да бъде поданик на Римският Папа, за да може да получи спасение, защото това което бе изговорено  за Христос , че на Него ще се подчини всяко коляно, в същата сила и смисъл важи за мен Аз имам авторитета на Царя на Царете . Аз съм всичко и над всичко, така че сам Бог и аз , заместникът на Бога, имаме една консистория, и аз съм способен да върша всичко, което Бог може да извърши.

Папски едикт Унам Санктам от Папа Бонифаций 8-ми (The Bull Unam Sanctam, Pope Boniface VIII)

Папата и Бог са едно и също, така той има цялата власт и сила, както на Небето така и на Земята.

Папа Пий V-ти, Бъркли,  гл.27, стр.218. ( Pope Pius V, Barclay, Chapter XXVII, p. 218 – Cities Petrus Bertanous)

Папата не е просто представител на Исус Христос на Земята, но той самият е Исус Христос, скрит зад одеждите на плътта.

Catholic National July 1895

Католическа Енциклопедия т.12, Статия Папата на стр. 265: Този съдебен авторитет включва силата само папата да може да прощава грехове

Сам Бог е задължен да се подчини на преценката на папата, дали да прости или да не прости греховете на покаялия се. (Liguori, Duties and Dignities of the Priest, p.27)

ОЩЕ по ТЕМАТА:

  1. РЕФОРМАТОРИТЕ
  2. 95-те Тезиса на д-р Мартин Лутер
  3. КОЙ подмени 95-те Тезиса на Реформацията?
  4. “Реформатори” без 95-те тезиси
  5. Практично богословие без принципност

 


 Въпреки че Германия е родното място на Мартин Лутер и протестантската реформация, от средата на 20-ти век страната е претърпяла драматична промяна. Спада при протестантите е по-голям от този сред католиците. През последните 60 години хората самоопределилите се като протестанти са спаднали с 30%, а католиците със 7%. Междувременно нараства делът на религиозно несвързаните, които представляват 30% от германците през 2010 г., за сравнение с 1950 г., когато дела на религиозно неопределените хора е бил по-малко от 4%. Неотдавнашно проучване показва, че делът на мюсюлманите в Германия нараства, поради голямата имиграция.

Въпреки че Германия е родното място на Мартин Лутер и протестантската реформация, от средата на 20-ти век страната е претърпяла драматична промяна. Спада при протес….

 


 Решението на Руанда да затвори повече от 700 църкви в столицата, поради безопасността, хигиената и шумовите нарушения на сградите, предизвиква обвинения, че правителството на президента Пол Кагаме потъпква религиозната свобода.

Във вторник (6 март) полицията задържа шестима пастори, обвинявайки ги в конспирация, за опита им да съберат и други духовници за да се противопоставят на заповедите на правителството за затваряне на църквите. Анастасе Шяка, председател на Правителствения съвет на Руанда, който е наредил закриването, е заявил, че действието е за „почитане на Бога“.

„Това означава, че ако сме християни, местата където се покланяме, трябва да отговарят на стандарти, показващи уважение към Бога“, каза Шяка пред „Ню Таймс“, англоезичен всекидневник издаван в Руанда. Повечето от 714те затворени обекта са малки Петдесятни църкви, подобни на тези, които се умножиха в Африка през последните десетилетия.

Лутеранският епископ Еварист Бугабо заяви, че заповедта за затваряне „не е насочена към определена деноминация“. „Това е въпрос на хигиена и сигурност за членовете на църквата“, каза той. „Докато църквите са се размножавали прекалено бързо в Руанда, тези, които са изпълнили изискванията, са безопасни“. Има повече от 1300 църкви в Кигали, столицата на Руанда, град с близо 1,2 милиона души.

”Тези сондажa ли дават вода на хората?” заявява Кагаме в широко цитирана критика за броя на църквите в града.

„Не мисля, че имаме толкова много сондажи. Имаме ли дори толкова много фабрики? Това е бъркотия“, добави той в изказването си по време на национално лидерско събрание миналата седмица. Дейвид Химбара, адвокат от Руанда в областта на международното развитие, базиран в Канада, нарече фалшиви оправданията на правителството за затваряне на църквите и заяви, че „истинската причина … е страх и параноя“.

„Кагаме строго контролира медиите, политическите партии и гражданското общество като цяло“, пише Химбара. „Църквите са представлявали последното свободно от контрол място. Кагаме знае това. Местното общество от църкви е било от малкото места, на които са смеели да си мечтаят и да говорят за промяна“. Химбара твърди, че проблемите с хигиената са широко разпространени в Кигали, където няма канализационна система или пречиствателна станция. Последният случай на дом за поклонение, който се е срутил в града е отпреди десетилетие, когато една католическа църква се е разпаднала на земята, докато се е строяла, убивайки двама души и ранявайки 14. 


  


  


  


 ves_100

Весела Илиева е бакалавър (B.A.) по евангелско богословие и магистър (M.A.) по политология, масови комуникации & PR и педагогика. Докторант и научен работник в Института за изследване на геноцид и ксенофобия, Бремен, Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска история, медиен и политически PR-консултант, журналист в различни медии. Гл. редактор на Point-Of-View, ръководи проекта PRO Civil Society.

e.info: Очерта се интересна политическа седмица в България? Бихте ли коментирали причините за създадената обстановка в политическата сфера?
Тя е продължение на започналите вече събития през изминалата и ще е една от най-интересните на годината. Това, което ще се случи през идните дни, ще очертае в известен смисъл трасето, по което ще преминат президентските избори, а и изхода им, твърде вероятно. Казусите Първанов, Сакскобургготски, Филчев, въпросите за отваряне досиетата и архивите на ДС, борбата с корупцията, мафията и задкулисния КДС генералитет ще са водещи теми. И ще се стигне до отговори под натиска на ЕС. Не е възможно повече връщане назад. Политическите процеси, които ще предизвикат реформи в страната – през фокуса на присъединяването в ЕС на 1 януари 2007 – са необратими. След 17 години се стигна до „point of no return“. Създадената обстановка рефлектира това състояние – от една страна има нужда от прозрачност в политическата система, от правов ред, който да е валиден за всички, и от яснота относно миналото на тоталитаризма. От друга страна – ретроградните сили на закулисния генералитет на КДС се борят за сфери на влияние и запазване статуса, който са имали до сега. Други са готови да се разделят с т.нар. необходими марионетки. Т.е., ако досега Филчев е бил, по израза на Ленин, “необходимият луд за поддържане на статуквото”, то той е вече излишен. Сакскобургготски е също излишен, защото изпълни целта си. Първанов се дистанцира твърде много за представите на генералитета – имаме позициите му относно НАТО, а и президентът Буш не крие симпатиите си към него. Имаме откритото желание на президента за влизането ни в ЕС и присъединяване към европейската левица – Първанов разчиташе, че там ще е по-сигурен.Той побърза да предотврати събитията, като сам признае, че e “Гоце”, но се опита да тушира ефекта от това саморазкритие доста несръчно. Така той е неудобен за политическите си родители и за избирателите си от твърдия електорат. За БСП може да се окаже излишен като кандидат. Интересно е, че има две централни лица, които за момента остават извън събитията – Доган с агентурното си минало и обръчите от фирми. И Бойко Борисов, който е непредвидим и сравнително автономен.

Интересно е и какво ще предприеме главният прокурор Борис Велчев. И разбира се, каква роля ще избере Румен Петков. Ще видим и дали десницата ще е в състояние да се консолидира около една удачна и консенсусна фигура за кандидат-президент. Дали ще е в състояние да проумее плюсовете за себе си от създадената политическа ситуация и да подходи стратегически, за да извлече максимално дивиденти за предстоящите избори. Тя има пълната подкрепа на ЕНП, което е голямо преимущество. Но резултатите зависят от лидерите й, ако те не преодолеят междуличностните си проблеми ще е трудно..

e.info: Какво е мнението ви за сваления имунитет на депутата Сидеров?
Не е ясно защо е свален имунитетът му, какво е престъплението от “общ характер”. Волен Сидеров беше нужна фигура за парламентарните избори през юни миналата година.Той и Атака изпълниха целта си всъщност.

Свалянето на имунитета му може да се разгледа през три призми. Първо – усилие да се погледне политически адекватно на проблемите, които той и Атака успяха да инструментализират в националистическа артикулация. Защото тези проблеми са действително налични в българското общество. Второ – усилие да се погледне сериозно на генезиса на Атака и при наличие на “престъпление от общ характер”, което ще трябва да се обясни какво е, да се подходи с демократични и юридически средства към оборване на явлението Атака. Трето – предизвикване изваждането му от политическия живот с легитимни средства, макaр и без легитимен актуален повод. При това положение ще означава, че има натиск на левите сили, предизвикали генезиса на Атака, защото Сидеров вече не им е нужен, дори е вреден – ще отвлече гласове, от които левицата има нужда.
Разбира се, точно сега се аргументира с гласове в парламента на ЕС срещу Атака. Интересно е, обаче, че това са гласове на твърдите марксисти – от блока на зелените, където всъщност европейските марксисти от 80-те насам са подслонени. Този факт налага да се замислим повече, кой иска всъщност точно сега, без ясен повод, разглеждане казуса Сидеров и с каква цел? Съществува опасност от хероизирането на Сидеров – ако прокуратурата не може да се обоснове конкретно за какво ще бъде разследван, както се очертава между другото, то рейтингът му ще се увеличи. И тук възниква допълнителен въпрос – а дали не се цели точно това и кой го цели?

e.info: Не трябва ли депутатският имунитет да бъде неприкосновен или това е по-различен случай?
Не. Депутатите са също граждани, равни и отговорни пред закона, както онези, които са им поверили интересите си чрез гласовете си. От депутатите се изисква работа и резултати в полза на гласувалите за тях – онези, които са им делегирали правомощия. По принцип малко са демократичните държави, в които депутатите имат изобщо имунитет по смисъла на този, който се гарантира в България. Това е една съществена част от проблема с корупцията в политическата власт. Депутатският имунитет трябва да отпадне.

e.info: Следва случаят Филчев. Какво е вашето мнение за неговата роля и изхода от създалата се ситуация около него?
Той се движи от месеци като амфибиум из българската действителност – беше пратен превантивно като посланик в Казахстан, за да избегне юридическите последици на злоупотребите с функциите му на главен прокурор. Същевременно бе обявен сензационно за национално издирван, следствие на многократните му откази да се яви като свидетел по дело, което – и тук е иронията – е завел всъщност сам заради „аферата Бръмбаргейт“ (намерените подслушвателни устройства в дома му).

Съдбата му се влоши от допълнителния факт, че наред с вулгарното и агресивно поведение към политици, юристи и журналисти, и злоупотребите със служебния си статус, той е напуснал и неправомерно посланическия си пост в Казахстан, за да се завърне тайно в България. Както между другото я и напусна. И при този казус е интересно наистина кой ще надделее – генералитетът на КДС или онези политически фигури вляво, които все пак се опитват да се приспособят към новите условия, определяни от ЕС, за да оцелеят в тях.
Казусите Филчев, Сидеров, Първанов и Сакскобургготски са предизвикателство най-вече пред Борис Велчев. Считам, че ще има премерване на силите вляво сега чрез тези четири казуса – между леви реформатори (или квази реформатори) и хардлайнерите на генералитета от КДС-структурите.

e.info: А новата афера около Симеон Сакскобургготски? Истински ли са обвиненията против него или са изфабрикувани?
Алберто Януци, съдия следователят, водил разпитите на Виктор Емануил в Потенца, е заявил вчера, че Симеон официално е разследван и има специално обвинение, което е свързано с него и което е много сериозно. Очакванията са срещу Сакскобургготски да бъде заведено дело, той вече е наел италиански адвокат. Борис Велчев съобщи вчера, че е във връзка с шефа на италианската антимафия, а докладът за аферата около Софийската педиатрична болница, който е бил готов от парламентарната комисия още миналата година и даден на бившия прокурор Филчев, но е останал в чекмеджето му, сега вече е отворен. А по настояване на опозиционната ни демократична десница докладът ще е на вниманието и на специална комисия в ЕС. Оказва се, че пристигналата документация “Савоя” до външно министерство от Италия не е предадена на главния прокурор от МВнР, а е попаднала в НДСВ. Кому служи това е въпросът и как е възможно, документ от 2000 страници, изискан от главния прокурор, да бъде предаден предварително на партия?

e.info: Г-н Сакскобургготски все говореше за „нов морал в политиката.” Има ли въобще морал в българския политически живот?
Симеон Сакскобургготски е популист, при това лесно предвидим. Ако демократичната ни десница не бе в криза, а гражданското общество в зародиш, той никога не би влязъл в българската политика. При това условие, разбира се, и други не биха влезли. Той бе такъв, когато дойде през ранната пролет на 2001 със заявката си за българската политика, той е такъв и сега, очертава се, че и така ще си отиде, защото не дава признаци за покаяние. Това, което го отличава като личност, не само него, разбира се, е прегоряла съвест.
Моралът е лична категория. Тя не може и не трябва да се политизира. Политическият живот ще бъде морален, колкото по-голямо е числото политици, които притежават личностна и гражданска етика, която да ръководи личния им морал. Но няма легитимна категория политически морал по принцип. Има личен морал. Но – има правен кодекс, пред който гражданите – политици или не – са равни и еднакво задължени, има политически нормативен контекст, който в демокрациите налага и изисква прозрачност на политическите процеси. И не на последно място – всяка партия има своя идейна платформа, с която определя и задължава работещите за нея – политиците, поели отговорността да представляват гражданите, които са й гласували доверието си. И разбира се – имаме гражданският и медиен контрол. Последните са две много важни функции в реалните демокрации.

e.info: Православната църква не е коментирала нито едно от горните събития. Какъв трябва да бъде църковният коментар на всички тези политически събития?
Църквата като институция е разделена от политическата власт и като такава тя не трябва да се намесва пряко с цел влияние. Тя може да критикува политически, социални и партийно-кадрови кризи от своята собствена перспектива, без да се политизира. Нейните членове, разбира се, имат пълните права като граждани да оказват пряко влияние –и гражданинът християнин не може да бъде обвинен, че не респектира границите, положени от секуларизма между политическата власт и Църквата като институция. Защото той е християнин по личен избор, но по конституционно право е гражданин и като такъв не само има право да се намесва в политическите процеси, но е и длъжен по смисъла на гражданския контрол в демокрациите да го прави, да ги коригира и трансформира.

e.info: А има ли църквата капацитет да промени политическия живот в България и как може да го направи?
Църквата пряко институционално не. Но колкото повече християни осъзнаят гражданските си задължения и не се изолират от политическите процеси, толкова по-добре. Изолационизмът е изключително вредно явление. В крайна сметка кому е нужен шиникът, който стои под леглото, а не запален вечер на прозореца или пред вратата? Така не само домът ни ще бъде осветен и разпознаваем, а и минаващите покрай осветеното място ще имат възможност, чрез отразената светлина да се ориентират по пътя си през нощта.

e.info: Възможен ли е в България президент протестант?
Да, защото вероизповеданието не е условие за длъжността на президента. То е въпрос на личен избор. Но в настоящия момент това няма да бъде възможно по конюнктурни причини. Все още за изборите у нас нечистоплътно се инструментализират теми. Комунистическата пропаганда през изминалите 45 години диктатура и първото десетилетие на прехода пося горчиви семена на индоктринация срещу протестантизма. И радикалните православни настроения ще се използват както от крайно леви, така и от крайно десни сили при един кандидат за президент протестант в настоящия момент. Това са опасенията. От политическите сили, които биха го излъчили, се изисква много добре изработена стратегия и чувствителност за обществените настроения, способност да се предвиждат и дори навигират, за да се избегнат колизии и негативни резултати.
Благоразумно е да се предложи на първо време за вице-президент кандидат протестант при кандидат за президент прогресивен православен християнин. Това ще направи обществения дискурс възможен, ще се преодолеят бариери в обществените нагласи. След 5 години, когато България е част от обединена Европа, която е преобладаващо протестантска, когато българското протестантство е влязло в историческите си традиции без комплекси и напусне изолационизма си, тогава ще има по-добри условия за един кандидат-президент протестант. 


 

Какво казва Библията за танците? Могат ли християните да танцуват?

Библията не дава специални указания за танците. Може да бъде полезно да посочим някои примери на добри и лоши танци и после да споменем някои библейски принципи, върху които да построим стандартите за танци. Изход 32:6, 19-25—това е разочароващата част от историята на Израил. Докато Мойсей бил на планината да говори с Бог, израилтяните си построили идол. Покланяйки му се, те започнали да танцуват. Това завършило във „веселба“ (стих 6) и „разюзданост“ (стих 25 казва „съблечени“ в някои преводи). В този случай танците довели до крайно греховна дейност. В Изход 15:20 Мариам танцувала да отпразнува победата, която е донесла Божията сила при Червено море. 2 Царе 6:12-16—Давид „танцувал пред Господа“ да отпразнува връщането в Ерусалим на Ковчега на Завета.

Всеки пример на танци, които не са считани за греховни, се явявал при поклонение или хваление на Бог. Ето още някои принципи, които трябва да се имат предвид при разглеждането на танците: Еклесиаст 3:4—има време за танцуване (и съответно неподходящо време за танцуване ). Псалом 149:3; 150:4— и двата пасажа споменават, че можем да хвалим или да се покланяме на Бог чрез танци. 1 Коринтяни 6:19-20— нашите тела принадлежат на Бог и те са храмът на Светия Дух. Така че всяко нещо, което правим, трябва да Го почита.

Следователно танците, които привличат вниманието към теб или към твоето тяло, биха били греховни. В 1 Коринтяни 7:1-3 авторът казва: „Добре е човек да не се докосва до жена“. Павел признава, че мъжете имат много силен полов нагон, който е лесно да се предизвика. Поради това много стилове на танци по двойки извън брака могат да бъдат много изкушаващи, особено за мъжа. „Избягвай младежките страсти“ (2 Тимотей 2:22). Всеки танц, който подбужда греховни желания в нас или в другите, е греховен. Матей 18:6— да правиш нещо, което може да накара някой друг да се препъне в грях, е абсолютно неоправдано. В тази категория попада и танцуването по начин, който би накарал някой друг да се съблазни. 1 Солунци 5:22— това е полезен принцип, ако не сме сигурни дали конкретната танцувална ситуация е приемлива: „Избягвайте всеки вид грях“. Ако дори само изглежда, че може да бъде греховно, не го правете.

Накрая,нес има много танци, които са неприемлими за вярващите, които би трябвало да се стремят да прославят Бог с живота и телата си. Въпреки че Библията признава, че можем да танцуваме по начин, който не изкушава другите, не се изкушавайте, днес много танци от дискотеките и фолклора са принесени в църквите като танци за “БОГ“ което е чужд огън на Божия олтар!Такива танци не водят към свято поклонение и с движение на телата ти, а напротив предизвикват сексуални предизвикателства,за истинските християни е ясно че Бог го няма ,че това не е посветено на Него,а на чуствени плътски усещания!!Това важи особедно за младите,които освен всичко са облечени като за дискотека,за интимна среща с приятел,а не за поклонение пред БОГ!! Внимавайте, пазете се от съблазните на света, !!И ПОКЛАНЯЙТЕ НА БОГА САМО ПО ОПИСАН В БИБЛИЯТА НАЧИН,С ДУХ И ИСТИНА,С СЪРЦЕ СМИРЕНО И СЪКРУШЕНО!!

 


 Арестуваният пастир Анатолий отива на съд за водене на „незаконно поклонение“!

Съдът в т.нар. Луганска народна република не можа да обвини 82 годишен пастор. На 21 март се проведе поредното дело срещу пастор Анатолий Толстенко, на което съдията не можа да издаде обвинителен акт, като приключи делото поради липса на състав на престъпление.

Пастор Анатолий бе обвинен в нелегално провеждане на богослужения и съхраняване на религиозна литература, което властите в републиката считат за екстремистка дейност.

Членовете на църквата се страхуват, но все пак продължават да се събират за молитва и четене на Свещеното Писание, като сменят времето и мястото на всяко събрание. Те са благодарни за молитвите за тях и вярват, че съдебното решение идва поради Божията намеса и милост към тях.

Провеждането на молитвени събрания в подобни на луганската република държави и региони винаги може да бъде забранено и да се счете за криминално деяние, което пък кара вярващите да преминат към полулегално провеждане на събранията.

Да продължаваме да се молим за братята и сестрите ни, които живеят в условията на фронтова линия!

Молим ви, молете се за нашите братя и сестри в Украйна, докато те ще могат да се събират.
Баптистките ръководители казват, че спазват забраната, защото се страхуват, че службите им ще бъдат нападнати или те ще бъдат арестувани. Други църкви също са затворени и някои пастори са напуснали региона. Местните християни вярват, че са под наблюдение. Вече някои баптистки ръководители са били обект на преследване. Пастир Анатолий изправен пред съда за водене на „незаконно поклонение“, след като бунтовническите бойци нахлули миналия месец в църквата „Път на спасението“ в Луганск. Бойци казват, че са открили забранена „екстремистка“ литература в църквата – местните християни казват, че е била подхвърлена.

Поддържаните от Русия бунтовници контролират около една трета от украйнската област Луганск и около половината от съседния Донецк.

* Помолете Бог да даде мъдрост и сила на църковните ръководители в Луганската област.
* Молете се християните в района да намерят алтернативни начини да се срещнат и да имат общение.
* Благодарете на Бога, че управлението на този регион – и на целия свят – е на Неговите рамене и че „във всичко Бог съдейства за доброто на онези, които Го обичат“ (Римляни 8:28).

(Източник: Форум 18)