През месец август 1969 г. семейството ни пътуваше за църквата, в която бяхме назначени за работници. Бог изпълняваше думите Си и ние се вълнувахме от това, което предстоеше. Бяхме толкова млади, а църквата се състоеше от възрастни хора. Първата ни работа беше да поведем църквата към молитва – продължителна молитва от два часа всеки ден, заедно. И Бог ни даде успех. За няколко месеца съживлението зачука в сърцата на хората. Молихме се за всеки поотделно да преживее Бога и да постоянства да Го преживява. От най-възрастния до децата Господ се явяваше и раздвижваше къпалнята. Заедно с това започна проявление на дарбите на Светия Дух. Имаше изгонване на демони, покаяния на невярващи и кръщение в Светия Дух. Много силно пророчество, което се изпълняваше бързо и църквата поглъщаше от атмосферата на Божия Дух. Бяхме насърчени да предизвикаме града със служба на изцеление. Подготвяхме службата с едномесечен пост. В назначения ден Бог се обади чрез едно момиче, че ще бъде с нас. Така че треперенето да на се изложим си отиде.
Започнахме службата в неделя вечер и църквата беше пълна. Отпред излязоха 9 човека със сериозни заболявания. След молитвата на цялата църква деветимата си потеглиха съвършено здрави плюс една сестра, която е стояла на стола си в църквата. Страдала от гангрена в коляното и ѝ предстояла операция. Стояща на стола си усещала Божието присъствие и в един миг сграбчила крака си и го поставила на пътеката на залата. Казала: „Исусе, когато минеш през тази пътека да изцелиш деветимата, ще се спънеш в този крак и ще го изцелиш“. Така и се случи. Тя беше изцелена.
На една неделна служба бе доведен човек от лудницата гр. Раднево – доста тежък случай на лудост. По време на молитвата той излезе на пътеката и се строполи на пода. Когато стигнах go него, той се гърчеше на различни части и посоки. Може би молитвата на църквата трая 20 минути. Изведнъж тялото му започна да се успокоява, той се повдигна и застана на колене, вдигна ръцете си нагоре и започна да благодари и да слави Бога. Всичкото минало беше дотук. След минути ние стояхме на столовете един до друг и разговаряхме смислено и спокойно. Десет години след това бях в град Д. в една от групите християни. Един човек стоеше пред масата в стаята и проповядваше евангелието. Беше ми познато лицето на този човек, но не можех да си припомня откъде го познавам. Когато свърши събранието, човекът дойде до мен и ме попита: „Брат Младене, познаваш ли ме?“ Казах: „Не мога да се сетя“. Той продължи: „Помниш ли човека от Раднево? Това съм аз.“ Десет години свободен и служител на евангелието.
През това време Бог изливаше пророчески дар на няколко души в църквата. Един брат дойде при мен и пророкува за това, което предстои в бъдещето ми: „Видях те пред една скала; държиш кремък и го движиш върху скалата. След кремъка оставаха бледи следи“. Тогава братът дошъл при мен и поискал кремъка да продължи да го движи върху канарата. Аз съм се отстранил и той продължил със същите бледи следи. Изведнъж съм се появил и съм поискал кремъка. Започнал съм да движа кремъка на едно и също място, докато се чува гръм и скалата се разцепва. Горният слой се свлича и отдолу се вижда материал, от който може да се извая фигура. Изваял съм една жена в тракийска носия, която оживява и тръгва след мен. Разбрахме, че ще бъда отстранен от църквата и после пак ще се върна в служение. Това се изпълни, както беше пророкувано. След много години правата ми бяха върнати и отново поех църква.
Веднъж, докато служех, видях Исус пред мене. Той държеше нещо в ръцете Си, след това го скри зад гърба Си. Той каза: „Това, което виждаш да става тук в църквата, е само мострата. Ако минеш през всичко, през което ще те преведа, мострата ще бъде твоя“. Бог държеше вярата ми в напрежение и в очакване на бъдещите събития.
Много хора в страната се заинтересуваха какво става в гр. К. Те идваха от различни градове и села и ставаха духовни пирове в Светия Дух. Той предизвикваше покаяние отново и отново в общението ни. Нуждата от пост и по-дълбока молитва засягаше все повече хора. Идваха на групи и заставахме заедно в пост със седмици. Отиваха си обновени и благословени, и заредени с Божията сила. Беше особено Божие време за нас. В едно такова събиране, няколко дни и нощи заедно, една майка доведе дъщеря си. Майката плачеше, а дъщеря ѝ пищеше от болки в главата – остър менингит. Започнахме молитва – усърдна, сърдечна – всеки се молеше като за себе си. След няколко минути момичето се успокои, а до него майката сияеше от щастие. Бог току-що свърши делото. Бог взе славата Си и се възвеличи нависоко.
Един брат ни съобщи за своята майка, която бе изписана от болницата да умре в къщи. Братът помоли да се застъпим в молитва за нея. Беше възрастна жена и лежеше на легло. Молихме се и Бог ни подбуди да отидем у тях за молитва заедно с нея. Докато отивахме към тях, около 7 човека, Бог ни даде стратегията. Както при Давид Бог искаше той и войниците му да чакат пред черничевата гора. Когато чуят шум от маршируване по дърветата, тогава да влязат в сражение с филистимската армия. Бог искаше да повтори историята на Давид и при нас. Пристигайки в стаята на болната жена, ние застанахме и зачакахме Бога. След известно време на чакане Светият Дух слезе много силно върху една сестра. В стаята зашумя. Чувайки това, като по даден сигнал ние станахме и положихме ръце върху болната, после заповядахме: „Стани и ходи в името на Исус!“ Жената се повдигна и седна в леглото, после направи усилие и прехвърли единия си крак от леглото на пода, после другия и се изправи до леглото си. Помолихме я да ни изпрати до пътната врата. Тя тръгна след нас и ни изпрати до вратата. Беше съвършено изцелена и живя много години след това.
За една година властите ни наблюдаваха, но не предприемаха някакви мерки. След свършване срока на жителството за 1 година, поисках още една. От този момент започна гонението. Бях извикан от окръжния началник, там ме чакаше представител на Държавна Сигурност. Предложи ми да работя за тях, като докладвам, дори ако един човек от града влезе за първи път в църква – адреса му и къде работи. След отказа ми МВР се намеси с цялата си активност. Много често ме арестуваха и ме водеха до този или онзи началник. Така имах възможност да свидетелствам на високопоставените хора в града – включително на прокурора.
След един арест при началника на окръжно МВР, докато чаках пред вратата му, по коридора дойде един полковник до мен и ме попита: „Защо си тук?“ Казах му: „Заради евангелието съм в този град“. В това време дойде друг, после друг и една тълпа от началници ме заобиколи в коридора. Полковникът задаваше въпроси, аз отговарях, а хората слушаха. „Къде е този Исус? Познаваш ли Го?“, викаше полковникът.“Да!“, отговарях. „Преди половин час бяхме заедно с Него и Той ми каза как ще приключи днешният разпит“. Хората слушаха, защото под мундирите имаше души, нуждаещи се да чуят истината за истинския Бог. Изведнъж полковникът разбра какво става в коридора на атеистичното заведение – евангелизация, стисна под мишница папката, която носеше и замина в една посока, после и другите, и тогава вратата на началника се отвори и влязох при него.
От същото управление бях извикан при началник паспортно бюро, където бях посрещнат с вдигнат стол за нанасяне на побой. Аз знаех, че ще имам думата след него. Той вика, крещя, заканва се. Накрая седна зад бюрото си и ме попита тихо и любопитно: „Ти как си повярвал в Бога?“ Беше моят ред да свидетелствам за моя Господ. Когато свърших, той произнесе още по-тихо: „Това не бях слушал от никого досега“. Съжалявам, че повече не го видях. След няколко дена го донесоха мъртъв. Някакъв скоротечен рак го ликвидира. Ако се е покаял, това ще го науча, когато отида в небето. Но след този случай страх нападна града. От институция на институция бях предаван, за да получа последното предупреждение да напусна града. Аз опонирах, че това е незаконно. Казвах им: „Узаконете го с уволнението ми от работа, обосновете се с конституцията“.
Един от големите началници каза: „Днес следобед до 16 часа, ако не напуснеш града, ще те натоварим на милиционерския джип и ще те закараме в МВР Пловдив“. На уреченото време аз бях в църква и се молех, децата бяха около мен. Точно в 16 часа джипът дойде, отведоха ме при виковете на децата: „Къде водите татко ни? Пуснете го! Къде водите татко?“ Една сестра помогна, като ги прибра в къщата, където живеехме. При тръгване от прозореца на джипа видях жена ми. Току-що я бяха уволнили от работа. Тя работеше в аптека. Само си махнахме с ръце.
Заведоха ме на автогарата, съдействаха да си купя билет за Пловдив и ме конвоираха на тротоара, докато потегли автобусът. Това беше най-хубавото пътуване в моя живот. Автобусът беше претъпкан, човек до човек. Преса! Това общество живееше в преса, като тази, и не я съзнаваше. Мислех си, какво ще бъде отсега нататък, мислех за моя Бог. Неговата позиция сега. Изведнъж някой дойде много близо до духа ми и правеше опит да влезе. Усетих един голям Бог да се вмъква в едно малко сърце. Аз потънах в такова присъствие, каквото не бях изживявал до този момент и едно страхотно щастие, което ме заля. Не исках да свърши пътуването ми. Аз и Исус пътувахме колкото духовно, толкова и физически заедно. Това беше такава реалност: „Христос живее в мене“ (Галатяни 2:2). Преживях го. Разбрах го.
За около две седмици аз обикалях от град на град по църквите и разнасях моето послание за изпълване на светилниците със Светия Дух, защото Исус идва. В един град – гр. Р. – тъкмо щях да проповядвам, пристигна председателят на съюза ни и ми каза да се прибера в църквата си. Нещата щели да се оправят. Пристигнах в града в неделя сутрин, беше Възкресение Христово. Църквата пееше на сутрешната служба песента „Жив е! Жив е! Смъртта Той победи!“ Измарширувах по пътеката до амвона. Хората скочиха. Едни се радваха, други плачеха, а аз прегръщах семейството си. За няколко месеца имаше спокойствие, след което започнаха отново да говорят за напущането ни на града и църквата.
Един ден бях изведен от дома ни от човек от Държавна Сигурност. Докато ме водеше към центъра на управлението, той ми каза: „Сега отиваш при най-големия човек в окръга“. Аз бях любопитен кой е той. Озовахме се в управлението на Държавна Сигурност при неговия началник, полковник М. При него имаше още един шеф, предполагам от София. Това беше най-яростният противник на вярата в Бога. На моето споменаване на името Бог той избухна и ми даде срок от 24 часа да напусна града. И така, заедно със семейството си през лятото на 1971 г. ние се озовахме в Пловдив. Там бях незабавно арестуван и изгонен, заедно със семейството си и от Пловдив. Няколко месеца ние се скитахме заедно с двете си деца от място на място. Обаче беше чудно, че в който дом ни приемаха, настъпваше съживление. Виждахме хора да приемат Христос без да ги убеждаваме и Бог изцеляваше пред очите ни хора от болестите им.
През септември 1971 г. ни приеха отново в града. Децата трябваше да започнат училище. Една сутрин бях повикан в милицията. Служител ме поведе във вътрешните коридори на сградата в една зала, където ме очакваха тлъсти биячи – трима-четирима на брой. Сложиха ме в центъра на един стол и единият от тях подпря с едната си ръка брадата ми, а с другата замахна да ми нанесе удар. Бях изпълнен с Духа. В мен вреше. Извиках: „Кръвта на Исус върху тебе, Сатана“. Биячът свали ръцете си и ги обърна. Отново вдигна ръка да ми нанесе удар; и отново същият изблик на Светия Дух. Мъжът свали отново ръцете си от мен и започна да отстъпва назад, докато се отпусна във фотьойла си. Останалите ме изгониха да си отивам. Усещах силата на Христовата кръв в защита от силата на кучетата, които ме бяха заобиколили.
Да не пиша подробно за новото ми устройване на работа, когато подлагаха всеки кандидат на щателна проверка за убежденията му, а аз имах доста дебело досие. Бях воден къде точно ще намеря работа с всички подробности по назначаването ми. Така започнах работа, за да издържам семейството си – със светска работа.
Ескалация на насилието над християни в Египет
Християните в Египет са изправени пред повишени нива на преследване по време на религиозния празник Рамадан. За последните 2 месеца има информация за поне 2 убийства на християни.
Мъжът, който уби коптския свещеник Арсаниус Уадид, беше осъден на смърт на 18 май. Само няколко дни преди това човекът, който застреля Рани Раафат, наскоро излезе в социалните мрежи, за да се похвали с действията си.
Отец Уадид беше намушкан на александрийска улица на 7 април. Убиецът на Уадид, Неру Абдел-Монейм Тауфик, беше незабавно заловен и предаден в психиатрична болница поради спекулации за психичното му здраве. По-късно е установено, че мъжът преди това е бил член на екстремистка групировка. Съдът го призна за виновен в предумишлено убийство, а психологическата оценка го определи като „отговорен за действията си“. Случаят на Неру е отнесен на мюфтията за одобрение. Съдебното заседание е насрочено за 11 юни.
При друг жесток инцидент срещу християни Рани Раафат беше прострелян 22 пъти и убит в края на април от четирима неидентифицирани маскирани мъже. Фейсал Абдул Насър публикува видео на 13 май, където твърди, че е един от убийците. Насър коментира, че е мотивиран не защото познава лично християнина, а защото е „верен на Аллах“.
Копие на видеото от Coptic Solidarity показва, че убиецът е казал: „Радвам се, че го убих“. Той продължава: „Аз съм ревностен и се жертвам за исляма. Нямам проблем да се предам на полицията. Това е държавен въпрос: Не е позволено християнин да се свързва с мюсюлманка. Никой не ме подтикваше към това, само сърцето ми – защото съм лоялен на Аллах.”
Два дни след пускането на видеото, Насър все още не е бил арестуван от полицията. Съобщава се, че властите разследват инцидента в продължение на няколко седмици без успех.
International Christian Concern
Франклин Греъм с призив към Русия и Украйна
След информация за убийството на над 1300 цивилни при инвазията на Русия в Украйна, евангелизаторът Франклин Греъм призовава руския президент Владимир Путин и украинския президент Владимир Зеленски да се споразумеят за прекратяване на огъня през 10-те дни на Великденските празници.
„Писах до… Путин и до… Зеленски с молба за прекратяване на огъня от 15 до 24 април“, написа във Фейсбук в четвъртък Греъм, който оглавява международната хуманитарна организация Samaritan’s Purse и Евангелистката асоциация на Били Греъм.
„Споделих им, че ще призова църквите в Украйна, Русия и по целия свят да се обединят в молитва през тези 10 дни“, написа Греъм, който наскоро посети Украйна. „Нека смирено се обединим пред Царя на царете и Господа на господарите, Княза на мира, за да поискаме Неговата помощ и милост.”
Греъм написа, че се надява, че ако успеят да се съгласят на 10-дневно прекратяване на огъня, тогава „може би ще спрат да се бият за две седмици“.
„Ако спрат за две седмици, може би ще спрат за един месец“, добави той. „Ако спрат за един месец, може би ще спрат завинаги. Трябва да се започне отнякъде.“
Откакто Русия започна инвазията си на 24 февруари, най-малко 1325 цивилни са убити и 2017 ранени според съботната актуализация, публикувана от ООН. Сред убитите са 120 деца. От началото на инвазията повече от 10 милиона души в Украйна са били принудени да напуснат домовете си.
Греъм, син на легендарния евангелист Били Греъм, каза, че смъртоносният конфликт е „причинено от човека бедствие, историческа хуманитарна криза. Той вярва, че „Бог е единственото решение“.
В интервю за Christian Post миналия месец Греъм обсъди усилията на Samaritan’s Purse да служи, за да помогне на украинците, бягащи от регионите на страната си, заради нахлуването на Русия в Западна Украйна.
Организацията е създала полева болница в Западна Украйна. Базираната в Северна Каролина благотворителна организация управлява медицински клиники и разпространява помощни артикули чрез 3000 църковни партньори в Украйна и Молдова. Благотворителната организация е направила пет въздушни превоза, доставяйки повече от 185 тона помощи от 4 март до момента.
„Има хора, които са диабетици, има хора със сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, всички тези проблеми са просто ежедневие за хиляди хора“, каза Греъм. „На всичкото отгоре има много хора, които… са били ранени… поради обстрела.“
Сред медицинските клиники, създадени от Samaritan’s Purse, е и 24-часова клиника на гара в Лвов и друга на автогара в града. Трета клиника се намира в Черновци в Югозападна Украйна.
Samaritan’s Purse има над 150 служители в региона и лекува над 100 пациенти на ден. Организацията е приела повече от 2400 пациенти във всичките си медицински сайтове към миналата седмица.
Организацията планира да създаде втора полева болница за спешна помощ близо до фронтовата линия на конфликта.
Греъм беше обект на проверка в медиите за предишните си срещи с руски религиозни и правителствени лидери.
Източник: Christian Post
Убиването на християни в Нигерия премина в друга фаза
Шестима християни са убити в първата терористична атака от този вид в североизточния нигерийски щат Тараба. След експлозия шестима вярващи бяха убити, а повече от дузина други бяха ранени в магазин на християни. На 19-ти април „Ислямска държава на Западна Африка“ [прекръстената групировка „Боко Харам“], признавайки за детонирането на експлозива на „събиране на друговерците християни“. Седмица по-късно фуланските бойци атакуваха четири християнски села в северния щат Кадуна, убивайки 18 християни и изгаряйки 92 къщи. В Кадуна се виждат зверски преследвания срещу християни в последните седмици.
Подкрепа на вярващите в Египет
Около 240 църкви и места за поклонение в Египет получиха легален статус миналия месец. Това решение на правителствения комитет прави 2401 броя на получилите легален статус от началото на мандата през 2017 г. Няколко дни по-късно девет коптски вярващи бяха освободени от затвора, след като бяха арестувани през януари.
* Молете се за мнозината християни, ранени или загубили близка в щатите Кадуна, Тараба и в целия северен район, след като нигерийското правителство продължава да се проваля в това да пази своя собствен народ. Молете се вярващите да останат силни в Господа, отговаряйки с любов към гонителите и проливането на кръв да спре.
* Благодарете на Бог за това, че има повече свобода за християните в Египет – на църкви им се дава легален статус, а вярващи са освободени от затвора.
Предлагат награда, за да открият убиеца на евангелски пастир
Служители на реда в Далас, Тексас, разследват убийството на местен пастир, докато семейството му е в шок от загубата и търси отговори за преждевременната му смърт.
38-годишният Карл Артър Холинс-младши е застрелян и убит от неизвестен заподозрян на 7 април в Южен Далас, съобщава полицията в Далас. Когато служителите пристигнали на мястото на инцидента, те открили Холинс да лежи на улицата с огнестрелна рана.
Екип на пожарно-спасителната служба на Далас го откарала по спешност в местна болница, където е обявен за мъртъв.
Полицията не разкрива мотив за стрелбата, нито описание на заподозрения.
Холинс, който е ръкоположен пастир, е проповядвал по улиците в Южен Далас и дори е имал служение в затвора, съобщава телевизионният канал KDFW-TV. Работил е и като охранител.
Подробностите около случая са малко. Семейството на Холинс е съобщило на полицията, че Карл си е взел почивка от работа вечерта, когато е бил убит.
„Страхотен Божий човек. Той беше чудесен Божий човек. Той ме научи какво трябва да прави един мъж за една жена и как трябва да се грижи за семейството си“, казва майка му Тами Джоунс пред KDFW.
„Брат ми не доживя до 40 години. Това е опустошително и все още не мога да повярвам, че се случва с мен“, казва сестра му Кристъл Холинс. „Не мога да си позволя да скърбя, защото трябва да бъда силна заради майка си.“
Полицията в Далас моли обществеността за съдействие по този случай. Всеки, който има информация, трябва да се свърже с отдела за убийства на полицейското управление в Далас.
Организацията Crime Stoppers предлага до 5000 долара за информация, която да доведе до арест и присъда за убиеца по този случай.
Източник: Christian Post
Съживление в затвора
Стотици затворнички наскоро предадоха живота си на Исус Христос и веднага бяха кръстени в изправителен център в Денвър, Колорадо.
Както съобщава CBN News, 265 жени са изповядали вяра и впоследствие са били кръстени в изправителния дом в Денвър. Службата за кръщение се провела от затворническо служение, наречено God Behind Bars (Бог зад решетките), което си партнира с църквите, за да достигне до изгубените души.
„265 затворници се кръстиха в нашия изправителен дом в Денвър. Много от жените предадоха живота си на Исус и бяха кръстени на място! Свидетели сме на СЪЖИВЛЕНИЕ ЗАД РЕШЕТИТЕ!!
Служението сред затворничките за първи път стартира своето богослужение в поправителен дом в Невада през 2009 г.
Джейк Бодейн, основател и главен изпълнителен директор на God Behind Bars, обяснява, че по време на богослужението затворниците започнали да „прииждат в стаята за проповеди“ и да се покланят на Господ.
„Нашият екип започна да мечтае какво ще стане, ако успеем да възпроизведем това в 5000 затвора по целия свят“, казва Бодейн.
След това провеждат друго богослужение със затворници в Оклахома, където според съобщенията 90 процента от хората в затвора са присъствали. От този момент нататък християнското служенуе God Behind Bars се разпространява в Съединените щати.
„Успяхме да стартираме подобно служение в затворите в Аляска, Колорадо, Флорида и Тексас“, обясни Бодин. „Надзирателите започнаха да ни казват, че културата в затвора се променя всеки ден, че мъжете и жените в затвора подобряват възгледите си за собствената си стойност. Наблюдаваме как затворниците и семействата се възстановяват за първи път. Най-често срещаното нещо, което нашият екип чува, е, че за този един час затворниците не са се чувствали като в затвора.“
God Behind Bars също си партнира с християнската група за поклонение Maverick City Music и певеца Кърк Франклин, които заедно с хор от затворници, организират поклонение на живо в изправително заведение в Южна Флорида.
„Това беше първият път, когато някои затворници чуха името на Исус. В този затвор видяхме стотици затворници да предават живота си на Исус през последните два месеца.“
Източник: CBN News
Photo: God Behind Bars – Facebook
Бог търси застъпници за делото Си
Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Йоан 15:16
В Таджикистан живеел един мъж на име Сергей Бесараб. Той бил нарушител на закона, поради което излежавал присъда в местен затвор. В килията с него имало един християнин. Той му говорил за Господа, но без успех, затова християнинът решил да започне да се моли за него всеки ден. Сергей чувал молитвите му, но веднъж му заявил, че няма смисъл да се моли за него, тъй като той изобщо не възнамерявал да става християнин. Естествено това не обезсърчило християнина и накрая Бог му дал победа, като му подарил Сергей за брат в Христа.
Когато излязъл от затвора, Сергей и съпругата му отишли да живеят в едно малко градче на име Исфара, основно населено с мюсюлмани. Там той служил усърдно на Господа и поради благовестието и молитвите му, много мюсюлмани започнали да приемат Христос за Господ и Спасител, което довело до основаването на църква.
Един ден местният вестник повдигнал въпроса: „Какво трябва да се направи със Сергей Бесараб?“ Отговорът не закъснял. Малко след това Сергей Бесараб бил застрелян по време на обичайното си, вечерно лично общение и поклонение пред Бога от сина на местен ислямски водач. Убиецът бил заловен и изпратен в затвор, а когато научили всичко това, християните се застъпили в молитва да го изискат за спасение от Бога.
В отговор на молитвите им, Бог наредил така нещата, че престъпникът да попадне в килия с християнин, който чрез молитвите и свидетелстването си да го спечели за Христа. Същият този християнин бил плод на благовестието на Сергей в миналото.
Това е само едно от поредицата многобройни свидетелства за Божията благодат по лицето на Земята, но с него искам да ви предизвикам и насърча да не се отказвате да молитствате с усърдие за Божието дело според водителството на Бога в живота ви! Дори и да не видим плодовете на молитвите и благовестието си на тази земя, искрено се надявам да застанем до тях в небесното царство един ден.
За Бога спасението на души и духовното им укрепване и израстване е далеч по-важно от нашите често незначителни нужди. Божието сърце се удоволства, когато вижда хората Си да застават в пролома за делото Му. Цялото небе се радва, когато се покайва грешник на земята.
Убедена съм, че много служения на благовестители и мисионери по света не са толкова ефективни, колкото ни се иска, основно заради слабата молитвена подкрепа на подкрепящата ги църква. Когато срещнете, чуете или просто Бог ви вложи да се молите за нечие служение или определено място в света, насърчавам ви да бъдете усърдни и постоянни в застъпничеството си пред Бога.
Определете си някакво време за това на ден. Може първоначално да е само по 10 минути, а след това Бог да ви вложи повече. В църкви, в които съм присъствала на такъв вид застъпничество за Божието дело по света, съм установявала, че християните се молят много кратко и неопределено, може би, защото имат желанието, но не знаят как.
Търсете водителството на Светия Дух, който най-добре ще ви научи, защото Той знае всичко, но обръщайте внимание и на мисионерски известия, които достигат до нас, за да бъдете по-специфични и ефективни в молбите си.
Има места, където усърдната молитва е особено важна, особено там където демоничната активност е много наситена. Често увлечени в нашите си грижи и желания, ние не сме особено съпричастни на хората посветили се на активно благовестителско служение, а те обикновено са най-атакуваните.
Павел пише до ефесяните (6:18-20): „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичкитв светии, и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието, за което съм посланик в окови, да говоря за него смело , както подобава да говоря.“
На друго място той пише до коринтяните: “И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави; като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина“ (2 Кор. 1:10-11).
Следва продължение…
Християнин запален в Уганда след 11 опита да бъде убит
Християнската медия Faith Wire съобщава, че евангелски християнин е бил вързан от мюсюлмански роднини в Уганда по-рано този месец и заплашван, че ще бъде изгорен жив поради обвинения, че вярата му е „опозорила“ семейството му.
34-годишният Малингуму Брухан е бил бит и вързан на 6 февруари, след като е присъствал на погребение на дядо си. Той казва пред Morning Star News, медия, която следи за преследването на християните по света, че чичо му е дошъл при него след погребението заедно с други роднини, които са направили опит да го убият.
Брухан, който казва, че е оцелял при 11 опита за убийство, е спасен, след като приятел отива да го търси и го открива точно преди семейството му да го запали и изгори.
В основата на обвиненията, повдигнати от семейството на Брухан срещу него, е желанието и стремежът му да споделя вярата си и да дискутира въпроси относно Бога с мюсюлманите в неговата общност. Според чичо му, християнинът трябвало да „получи наказание от Аллах“. И това наказание трябвало да дойде под формата на изгаряне жив.
„Чичо ми ме обвини, че съм ги опозорил, като провеждам християнски евангелски събирания, срещи на открито и дебати с мюсюлмани“, казва Брухан. „Той ме обвини, че съм неверник, защото съм се обърнал към християнството и че Аллах ще ги възнагради с място в райската градина, ако ме убият.
За щастие приятел, който е приел християнството, е търсил Брухан, но му казали, че той не е у дома. Но когато приятелят забелязал, че една от обувките на Брухан е паднала и се намира наблизо, извън двора на къщата му, той събрал приятели, за да го намерят.
„Намериха ме зад къщата на около 100 метра, вързан и с дърва за огрев около мен“, каза Брухан пред Morning Star News. „Приятелите ми се опитаха да извикат полиция, което уплаши нападателите и те избягаха.
Брухан, който има щастието да е жив след поредния опит да бъде убит, е потърсил медицинска помощ и се е преместил на сигурно място, за да бъде защитен от нападателите. Той призовава християните по света да се молят за него, така че нараняванията му да заздравеят, за да може да се върне към служението си.
Уганда е християнска страна с мнозинство, която предоставя на своите граждани религиозна свобода, въпреки че през последните години имаше някои случаи, които отразяват изпитанието, преживяно от Брухан. Въпреки че населението съставлява 84% християни, някои региони на Уганда – особено в източната част на страната – са доминирани от мюсюлмани.
През 2017 г. организацията за наблюдение на преследванията Open Doors USA отбеляза, че поне един регион е станал „по същество самоуправляваща се шериатска територия“ поради децентрализираното правителство на Уганда.
„Напусналите исляма християни са изправени пред натиск от членове на семейството и тормоз в мюсюлманските общности“, отбелязва органът за наблюдение на преследването. „Няколко млади хора, които са приели християнството, са били жестоко пребити и наранени от родители или членове на общността. Евангелски пастири и църкви са атакувани, а някои новопокръстени са убити, след като са изповядали вярата си в Христос.”