Оставането в Украйна или напускането на страната е решение, пред което стотици хиляди хора се сблъскват тези дни.
Таня Пинчук, водеща на християнската радиостанция Радио М, решава да остане в Киев и да помогне с каквото може. Тези дни тя споделя своя опит от инвазията в социалните мрежи.
След като прекарва няколко нощи в бомбоубежище, Таня продължава да помага за специфични нужди, като намиране на медицинска помощ за току-що родила жена, храна и подслон за тези, които остават бездомни поради атаките, или спешен транспорт за тези, които имат нужда от него.
Станцията, в която работи, е част от медийните партньори на Far East Broadcasting Company (FEBC), „междуконфесионално служение, чиято единствена цел е да сподели Добрата вест за Исус Христос на света чрез радио, интернет и нововъзникващи технологии“.
Медията потвърди, че всичките нейни служители са добре, въпреки че някои от тях живеят в конфликтни зони.
Радио М си сътрудничи с мрежа от центрове за спешни повиквания, като получава хиляди обаждания от хора, които искат молитва или подкрепа в различни ситуации.
Споделяме интервю за испанския новинарски уебсайт Protestante Digital.
Въпрос. Как се справяте предвид ситуацията в момента?
Таня: Продължавам да живея в Киев, въпреки че е много опасно. Организирам коли, храна, помощ за нуждаещи се и приятели от вкъщи, свързвам хората помежду си, тъй като нямаме възможност да се движим лесно из Киев.
В. Продължавате да излъчвате от Радио М, срещали ли сте опасност или заплахи за това?
Таня. Да, продължаваме да излъчваме от Черновци. Поддържаме връзка с нашите слушатели, молим се за тях, подкрепяме ги. Християнски консултанти на линията на доверие също работят за нас. Получаваме стотици обаждания, защото хората не могат да се справят с паниката, депресията и стреса.
В. Каква е вашата краткосрочна перспектива за войната?
Таня. Не знаем какво ще се случи след това, Киев издържа, но някои градове са напълно разрушени. Нашите хора и църкви са обединени, както никога досега.
В. Какъв според вас би бил най-подходящият начин за помощ от разстояние?
Таня: Най-важната помощ е молитвата и хората да не мълчат за това, което се случва с нас, а де знае по целия свят, за да се съберат средства и финанси.
В. Как бихме могли да се молим за вас?
Таня: Благодаря на Бога, че в нашия район няма стратегически съоръжения и тук е спокойно. Бог да ми даде мъдрост как да продължа напред. Имам нужда от мъдрост.
Източник: Protestante Digital
Photo Credit: Hanaya Naftali
Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Йоан 15:16
В Таджикистан живеел един мъж на име Сергей Бесараб. Той бил нарушител на закона, поради което излежавал присъда в местен затвор. В килията с него имало един християнин. Той му говорил за Господа, но без успех, затова християнинът решил да започне да се моли за него всеки ден. Сергей чувал молитвите му, но веднъж му заявил, че няма смисъл да се моли за него, тъй като той изобщо не възнамерявал да става християнин. Естествено това не обезсърчило християнина и накрая Бог му дал победа, като му подарил Сергей за брат в Христа.
Когато излязъл от затвора, Сергей и съпругата му отишли да живеят в едно малко градче на име Исфара, основно населено с мюсюлмани. Там той служил усърдно на Господа и поради благовестието и молитвите му, много мюсюлмани започнали да приемат Христос за Господ и Спасител, което довело до основаването на църква.
Един ден местният вестник повдигнал въпроса: „Какво трябва да се направи със Сергей Бесараб?“ Отговорът не закъснял. Малко след това Сергей Бесараб бил застрелян по време на обичайното си, вечерно лично общение и поклонение пред Бога от сина на местен ислямски водач. Убиецът бил заловен и изпратен в затвор, а когато научили всичко това, християните се застъпили в молитва да го изискат за спасение от Бога.
В отговор на молитвите им, Бог наредил така нещата, че престъпникът да попадне в килия с християнин, който чрез молитвите и свидетелстването си да го спечели за Христа. Същият този християнин бил плод на благовестието на Сергей в миналото.
Това е само едно от поредицата многобройни свидетелства за Божията благодат по лицето на Земята, но с него искам да ви предизвикам и насърча да не се отказвате да молитствате с усърдие за Божието дело според водителството на Бога в живота ви! Дори и да не видим плодовете на молитвите и благовестието си на тази земя, искрено се надявам да застанем до тях в небесното царство един ден.
За Бога спасението на души и духовното им укрепване и израстване е далеч по-важно от нашите често незначителни нужди. Божието сърце се удоволства, когато вижда хората Си да застават в пролома за делото Му. Цялото небе се радва, когато се покайва грешник на земята.
Убедена съм, че много служения на благовестители и мисионери по света не са толкова ефективни, колкото ни се иска, основно заради слабата молитвена подкрепа на подкрепящата ги църква. Когато срещнете, чуете или просто Бог ви вложи да се молите за нечие служение или определено място в света, насърчавам ви да бъдете усърдни и постоянни в застъпничеството си пред Бога.
Определете си някакво време за това на ден. Може първоначално да е само по 10 минути, а след това Бог да ви вложи повече. В църкви, в които съм присъствала на такъв вид застъпничество за Божието дело по света, съм установявала, че християните се молят много кратко и неопределено, може би, защото имат желанието, но не знаят как.
Търсете водителството на Светия Дух, който най-добре ще ви научи, защото Той знае всичко, но обръщайте внимание и на мисионерски известия, които достигат до нас, за да бъдете по-специфични и ефективни в молбите си.
Има места, където усърдната молитва е особено важна, особено там където демоничната активност е много наситена. Често увлечени в нашите си грижи и желания, ние не сме особено съпричастни на хората посветили се на активно благовестителско служение, а те обикновено са най-атакуваните.
Павел пише до ефесяните (6:18-20): „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичкитв светии, и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието, за което съм посланик в окови, да говоря за него смело , както подобава да говоря.“
На друго място той пише до коринтяните: “И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави; като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина“ (2 Кор. 1:10-11).
Следва продължение...
Християнската медия Faith Wire съобщава, че евангелски християнин е бил вързан от мюсюлмански роднини в Уганда по-рано този месец и заплашван, че ще бъде изгорен жив поради обвинения, че вярата му е „опозорила“ семейството му.
34-годишният Малингуму Брухан е бил бит и вързан на 6 февруари, след като е присъствал на погребение на дядо си. Той казва пред Morning Star News, медия, която следи за преследването на християните по света, че чичо му е дошъл при него след погребението заедно с други роднини, които са направили опит да го убият.
Брухан, който казва, че е оцелял при 11 опита за убийство, е спасен, след като приятел отива да го търси и го открива точно преди семейството му да го запали и изгори.
В основата на обвиненията, повдигнати от семейството на Брухан срещу него, е желанието и стремежът му да споделя вярата си и да дискутира въпроси относно Бога с мюсюлманите в неговата общност. Според чичо му, християнинът трябвало да „получи наказание от Аллах“. И това наказание трябвало да дойде под формата на изгаряне жив.
„Чичо ми ме обвини, че съм ги опозорил, като провеждам християнски евангелски събирания, срещи на открито и дебати с мюсюлмани“, казва Брухан. „Той ме обвини, че съм неверник, защото съм се обърнал към християнството и че Аллах ще ги възнагради с място в райската градина, ако ме убият.
За щастие приятел, който е приел християнството, е търсил Брухан, но му казали, че той не е у дома. Но когато приятелят забелязал, че една от обувките на Брухан е паднала и се намира наблизо, извън двора на къщата му, той събрал приятели, за да го намерят.
„Намериха ме зад къщата на около 100 метра, вързан и с дърва за огрев около мен“, каза Брухан пред Morning Star News. „Приятелите ми се опитаха да извикат полиция, което уплаши нападателите и те избягаха.
Брухан, който има щастието да е жив след поредния опит да бъде убит, е потърсил медицинска помощ и се е преместил на сигурно място, за да бъде защитен от нападателите. Той призовава християните по света да се молят за него, така че нараняванията му да заздравеят, за да може да се върне към служението си.
Уганда е християнска страна с мнозинство, която предоставя на своите граждани религиозна свобода, въпреки че през последните години имаше някои случаи, които отразяват изпитанието, преживяно от Брухан. Въпреки че населението съставлява 84% християни, някои региони на Уганда - особено в източната част на страната - са доминирани от мюсюлмани.
През 2017 г. организацията за наблюдение на преследванията Open Doors USA отбеляза, че поне един регион е станал „по същество самоуправляваща се шериатска територия“ поради децентрализираното правителство на Уганда.
„Напусналите исляма християни са изправени пред натиск от членове на семейството и тормоз в мюсюлманските общности“, отбелязва органът за наблюдение на преследването. „Няколко млади хора, които са приели християнството, са били жестоко пребити и наранени от родители или членове на общността. Евангелски пастири и църкви са атакувани, а някои новопокръстени са убити, след като са изповядали вярата си в Христос.”
Източник: Faith Wire
Марк 1:7 –“И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.”
І. СМИРЕНИЯТ ИЗБОР НА ИОАН КРЪСТИТЕЛ
Лука 1:80 –“А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”
Матей 19:29 –“И всеки, който е оставил къщи и братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.”
ІІ. СМИРЕНОТО ОБЛЕКЛО НА ИОАН КРЪСТИТЕЛ
Матей 3:4а –“А тоя Йоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си;…”
Матей 11:8 –“Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.”
ІІІ. СМИРЕНАТА ТРАПЕЗА (ХРАНА) НА ИОАН КРЪСТИТЕЛ
Матей 3:4б –“…а храната му беше акриди и див мед.”
Лука 1:13-17 –“Но ангелът му рече: Не бой се, Захарие; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и на непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.”
ІV. МЕСТОРАБОТАТА НА ИОАН КРЪСТИТЕЛ, ИЗРАЗ НА СМИРЕНИЕ
Матей 3:5-6 –“Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност, и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.”
1. Той нямаше офис
2. Той нямаше бюро
3. Той нямаше кола
4. Той нямаше телефон
5. Той нямаше секретар
6. Той имаше само Бога
“Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на силите.” (Захария 4:6б)
V. СМИРЕНАТА ИЗПОВЕД НА ИОАН КРЪСТИТЕЛ
Йоан 1:19-23 –“И, ето, свидетелството което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм. На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? Той рече: "Аз съм глас на едного, който вика в пустинята; Прав направете пътя за Господа!", както рече пророк Исая.”
Йоан 1:29-30 –“На утрешния ден Йоан вижда Исуса идещ към него, и казва: Ето Божият Агнец, който носи греха на света! Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.”
Йоан 3:28-29 –“Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.”
VI. ИОАН КРЪСТИТЕЛ – ПРИМЕР ЗА СМИРЕНИЕ
Образът на Йоан Кръстител е бил и ще бъде през вековете, най-добрият пример за подражание. Той ни показва как ние трябва да се обхождаме помежду си – с уважаваме, с почит и със смирение.
Матей 18:1-4 –“В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете, като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си, като това детенце, той е по-голям в небесното царство.”
Лука 19:2-4 –“И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.”
Чрез смирението си Йоан Кръстител издигна духовен пиедестал за служението на Божия Единороден Син
Йоан 3:22-31 –“След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше. Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха. Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница. И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването. И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам. Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.”
Из книгата "Практично Християнство "- П-р Д-р Ст.Банков – 2004
Част Пета - "Йоан Кръстител, според Светото писание"
БЕЛЕЗИТЕ ПО КОИТО ДА РАЗБЕРЕМ ДО КОЛКО ПОСТЪТ НИ Е УСПЕШЕН
Някой от древните отци на църквата подържат вярването, че първият грях на Адам и Ева не е сексуално прегрешение, а лакомията достигаща до чревоугодничество. Тяхното непреодолимо желание да опитват нови и нови храни ги довело до нарушаването на Божията заповед да не ядат от плода на Дървото на познанието. От състояние на СЪЗЕРЦАНИЕ на Божието творение, те предпочели да ВКУСЯТ и да имат собствено мнение за ЗАБРАНЕНИЯ ПЛОД. Ето защо първият сигнал, че практикуващите по правилен начин Християнски пост са достигнали до резултат от поста е – БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ХРАНА. Това състояние на БЕЗРАЗЛИЧИЕ обхваща все по-големи територии около постещите като се включват преодоляване на обиди, страхове, човешки амбиции, последствия от гордост, претенции, себемнение и много, много, други негативни състояния пречещи на християнина да води ПОБЕДОНОСЕН ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ. Когато усетите, че ПОХОТТА и ЖЕЛАНИЯТА са притихнали и сте обхванати от СЕКСУАЛНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, тогава сте се издигнали едно стъпало по-нагоре в ДУХОВНОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ. Следват състояния на ТИХА РАДОСТ и ДЪЛБОК ДУХОВЕН МИР. Тогава дните и нощите на постенето стават леки и приятни. Тялото се чисти от токсините, а душата от слабостите. ЛИЦЕТО СВЕТВА. Главоболието което е чест спътник на първите дни на пост – изчезва. Кръвното налягане се нормализира. Симптоми на болести от които страдате – изчезват. Обхваща ви лекота. Има и някои други външни симптоми, с които постещите трябва да се справят, а това е личната хигиена и особено устната кухина, която излъчва „ухание“ на ацетон което не се възприема охотно от околните. Трябва да решите и въпросите на хората около вас, които понякога са СЕРИОЗНО ШОКИРАНИ ОТ РЕШЕНИЕТО ВИ ДА НЕ ПРИЕМАТЕ ХРАНА. Решението е: УСАМОТЯВАНЕ, НО НЕПРЕМЕННО С ДУХОВЕН, ВАШ БЛИЗЪК НАСТАВНИК, КОЙТО ДА НАБЛЮДАВА ДУХОВНОТО И ТЕЛЕСНОТО ВИ ЗДРАВЕ. Гответе се да преживеете духовни опитности и водителства. И все пак, постът не се препоръчва на болни от тежки болести, диабетици, бременни, кърмещи и естествено слаби или току що преболедували както и деца не бива да постят. Тези, които имат ВОДИТЕЛСТВО ОТ БОГА, ЩЕ ПОСТЯТ И ЗА ТЯХ! И така приятели, на добър ви час във вземането на решение да започнете пост или да го продължите. п-р Павел Игнатов
Рано в неделя, на 26 септември 2021 г., дякон Силнър Лафай (на 60 г.) и съпругата му Мари Марта Лоран Лафай, която го придружавала, се готвели да влязат в Първа баптистка църква в Порт о Пренс, разположена на улица Реюнион близо до Националния дворец, за първата служба, когато били нападнати от тежко въоръжени лица.
В неуспешен опит да се противопостави на бандитите, които искали да отвлекат съпругата му, дякон Силнър Лафей бил прострелян на няколко места. Въоръжените мъже успели да избягат, отвличайки съпругата му.
Вътре в църквата нападението и стрелбата предизвикали паника сред вярващите. Много от тях припаднали, други се опитали да се скрият, а имало и такива, които се наранили по време на бягството си.
Дякон Лафай бил закаран в Общинската болница, но за съжаление, починал от нараняванията.
Реагирайки на тази убийствена атака, Службата за защита на гражданите (OPC), е "изразила възмущението и гнева си" от случилото се с молба, онези, които разполагат с власт, да направят равносметка на горчивия си провал по отношение на сигурността и защитата на живота на хората.
"След трагедията, станала в баптистката църква на улица Реюнион, считана за свято място и неприкосновено пространство, никое място не е защитено. Църкви, училища, университети, радио и телевизии, публични и частни офиси, магазини са изложени на яростта на въоръжени бандити, действащи безнаказано," се казва в изявление на ОРС.
Обърнете внимание, че това е втората атака на място за поклонение след отвличането на 6 души на 1 април тази година от Адвентистка църква в Карфур, Хаити.
Първа баптистка църква в столицата Порт о Пренс е основана през 1936 година и има историческо значение за Хаити.
Източник: WBA
Църквата на Шотландия може да се превърне в най-новата християнска деноминация в Обединеното кралство, която ще сключва еднополови бракове и ще провежда съответните венчавки.
Нов документ, представен на Общото събрание на Църквата на Шотландия през 2022 г., което се очаква да се проведе през май, показва, че мнозинството от презвитерите подкрепят разрешаването на еднополовите бракове.
Най-малко 29 презвитери вече са заявили, че гласуват за въвеждане на новия закон, докато 12 са казали, че са против.
П-р Шуна Дикс от презвитерията на Абърдийн и Шетланд е гласувала „за“. Тя заявява, че е доволна от подкрепата на своите колеги.
„Лично това е нещо, за което сме чакали твърде дълго, честно казано. Но аз се радвам, че ще мога да гласувам, за да отпразнуваме узаконяването на еднополовите бракове."
„Ще има хора от ЛГБТ общността, които ще се зарадват, защото най-накрая църквата, към която принадлежат, ще може да отпразнува любовта им в християнска церемония и това според мен е добра новина“, казва Дикс.
Съгласно предложеното законодателство от никое лице няма да се изисква да участва в подобна церемония или да участва в организирането на тържество по повод еднополов брак, освен ако изрично не желае да го направи.
Но за п-р Майк Гос, от презвитерията на Ангъс, който гласува против, дори с този „разрешителен“ подход, разделението в църквата ще продължи и той смята, че това ще засегне други области на църковния живот.
"В рамките на Шотландската църква все още има конфликти. Групата от хора, които са против, са наричани традиционалисти. Това сме хора, които изповядваме и подкрепяме принципите на Библията. Ние няма да си тръгнем и да се откажем. Ние ще продължим да отстояваме своите позиции."
„Предполагам, че ще продължаме да наблюдаваме конфликтни взаимоотношения между отделни конгрегации и различни църковни служители. Ние сме в средата на огромен процес на промяна. Той е наречен Процес на планиране на мисията на църквата. Процесът ще изисква много служители да работят заедно. Тази тема е още един ключ в този процес, който затруднява нашата съвместна работа“, продължава п-р Гос.
Окончателното гласуване ще се проведе в Общото събрание на Църквата на Шотландия следващия месец.