Хелън Берхане е затворена в метален контейнер за транспортиране за две години в собствената си страна Еритрея, заради споделянето на вярата си в Исус и за отказа й да се отрече от Него. Една история за това как тя е намерила сили в лицето на злото. Причината за нейното арестуване е, че е споделяла евангелието по улиците и на други места. Тя е била затворена с други хора в затвора Масава в метален контейнер с малък прозорец без достатъчно въздух, без санитеарен възел, където вечерта е много студено, а през деня много горещо. Изтезавана многократно, включително пред новите затворници за тяхното сплашване.
И въпреки всичко, Бог я пази за да споделя истината, какво се случва със затворниците в Еритрея. Молейки се ден и нощ, Божието присъствие и Неговата закрила са с нея всеки ден. Пеейки химни на Бога подобно на апостол Павел и Сила в затвора (Деяния 16:25), те се радват и хвалят Бога и му благодарят за живота, който им е дал. Тяхното желание е повече хора да се молят за Еритрея, за да се спре този вид насилие. Тя казва, че когато една част от тялото страда, цялото тяло страда.
„Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.“ (Евреи 13:3)
Депутатите от ЕП се присъединяват към религиозни лидери и преследвани християни срещу издевателствата по света и призовават за действия.
Християнството е най-многобройната религия в света, следва я ислямът. Но където християните са малцинство там те са най-преследваните в света. Забраняват им да изповядват вярата си, вкарват ги в затвора, прогонват ги. Ситуацията не е добре за християните никъде. Близкият Изток, Далечният Изток, Източна Африка. Проблемът не е само в мюсюлманския фундаментализъм.Важно е да се наблегне на диалога межди религиите. Така започна седмицата в Парламента с „Призив за действие“ с обединяване на християни да споделят своите нещастия. Християни като Хелън Берхане, избягали от Еритрея след няколко години затвор и мъчения в товарен контейнер. Християнка съм, обичам и мюсюлманите, но има граници. Трябва да сме силни в нашата вяра. Ако ни струва живота, да умрем, но идното поколение да защитим. Събитието беше във връзка с рамката за договора на ЕС за диалог на верите.Защитата не е за една или друга религия само. Тя е по равно за всички. И за християните.
Спешна нужда от молитва – сътрудници на Open Doors съобщават за нова атака в Северната част на Буркина Фасо.
Група християни току-що са се били събрали, за да споделят истории и събитията от деня, както често правят западноафриканските общности вечер, когато непознати влизат в селото им в северната част на Буркина Фасо. Преди да напуснат, въоръжените са убили четирима вярващи и са запалили магазина на един от християните, който екзекутирали.
Молят ни да се молим за този регион, който е видял толкова много кръвопролития.
A new Burkina Faso attack targets Christians and leaves four dead. Since February, 27 believers have been killed in the country’s north.
Затворен във Виетнам
Местоположение: Азия
Население: 90,549,390 (юли 2011)
Религии (%): будисти (52.5), нерелигиозни (23.3), християни (9.4), етнорелигиозни (8.9), други (5.9)
Президент: Нгуен Мин Триет
Форма на управление: Комунистически режим
Виетнам е една от малкото останали страни с комунистически режим. След извоюването на независимост от Франция през 1954 г., следва продължителна война за обединението на Северен и Южен Виетнам, която завършва през 1975 г. с установяването на комунистически режим.
Комунистическата партия поддържа върховен контрол над цялата държавна политика и управление, като правителството и военните са тясно свързани с партията. Твърдото авторитарно управление не търпи разногласие, особено от етническите или религиозни малцинства. В резултат на това нарушаването на човешките права продължава да нараства.
Въпреки че конституцията на Виетнам гарантира свободата на вероизповеданието, правителството продължава да ограничава организираните дейности на много религиозни групи. Разрешени са само контролираните от правителството религиозни организации. Южната Евангелска Църква на Виетнам и по-малката Северна Евангелска Църква на Виетнам са две от най-големите признати протестантски църкви. Нерегистрираните църкви и християните от етническите малцинства все още са подлагани на тормоз, дискриминация и понякога на открито гонение.
Можете да окуражите следния затворен за вярата си християнин:
Нгуен Ван Ли
На 19 февруари, 2007 г., Нгуен Ван Ли е бил арестуван в град Хюе, Виетнам за разпространение на материала „Опасни за държавата“. През март, той е осъден на 8 години затвор. Той е правил серия от изявления критикувайки конфискуването на църковни имоти от страна на правителството, липсата на обучение в семинарии и влиянието на държавата в доктрините на църквата. Той също е бил мощен застъпник за свободата на християните. На 15 март, 2010 г., Нгуен е освободен по медицински причини, след като на три пъти претърпява инвалидизиращи инсулти. Едва прекарал 16 месечно възстановяване, правителството изисква той отново да се върне в затвора за да изкара присъдата си. Сериозно болен и слаб, Нгуен отново е арестуван на 25 юли, 2011 г.
Prison address:
Nguyen Van Ly
Nam Ha Prison
Team 27
Ba Sao Village
Kim Bang District
Ha Nam Province
Vietnam
СИЕРА ЛЕОНЕ – 150 покръстени християни
Сътрудник на VOM съобщава, че 150 нови вярващи са били кръстени в село Каборех, като 80 от тях са бивши мюсюлмани. Нашите братя и сестри там са видели как много от техните бивши преследвачи са се обърнали към Христос. Измежду повярвалите са 4-ма старейшини на села, които преди са били мюсюлмани.
* Да се молим тези новоповярвали хора да продължат да уповават на Христос, въпреки натиска да се върнат към исляма. Да се молим Бог да опази нашите братя и сестри в Сиера Леоне.
СЕВЕРНА КОРЕЯ – Проект на VOM
352 000 благовестителски брошури ще бъдат спуснати по въздух на територията на Северна Корея. Миналата година властите в Северна Корея са казали на гражданите, че брошурите, които са дошли от Южна Корея, са били намазани с отрова. Преди две години те мобилизираха цялата армия, за да съберат брошури дошли от Китай.
* Да се молим тези брошури да попаднат в правилните ръце и много хора от Северна Корея да познаят Христос.
## Сирия: Майка и дъщеря гонени заради християнската си вяра
*Източници: VOM Canada, VOM USA, Release International*
Сирийска майка и нейната дъщеря са „под огън” поради тяхната нова християнска вяра. Преди 3 години, „Карима” научава за любовта на Исус и става посветен последовател на Христос. Като омъжена майка на 3 деца, тя се надява, че нейният съпруг „Исмаил”, мюсюлманин, може също да повярва. Вместо това, той става още по-отдаден на своята мюсюлманска вяра и се обучава за имам (ислямски духовен водач).
Исмаил забранил на Карима и техните дъщери, които също се обърнали към християнството, да четат Библията или да споделят вярата си с други. Преди около два месеца, той започва да бие Карима. За щастие, поради внезапно влошаване на здравето му, той е принуден да спре да ги малтретира.
Навсякъде из страната, други християни срещат противопоставяне от ислямистки радикални групи. Голяма част от северната част на страната е преминала под контрола на войнствени групи стремящи се да наложат строга ислямска идеология над района.
Да се молим Бог да закриля и пази Карима и нейните дъщери, като ги обгради с Неговото благоволение (Псалм 5:12). Нека също издигнем нейния син, който наскоро е започнал да ходи на църква. Нека неговата вяра расте и бъде дълбоко вкоренена. Да се молим Исмаил да се покае от неговото насилие към съпругата си и да признае своята нужда от Спасител, като се присъедини към своето семейство в поклонение на единния истински Бог. Нека също да се застъпим за всички вярващи в Сирия, да продължат да следват Исус каквото и да им струва това.
*Ако желаете да споделите вашите молитви за Карима и нейното семейство, можете да посетете молитвената стена на [Преследваната Църква](http://www.persecution.net/prayer-wall.htm).*
Светът би изглеждал коренно различен, ако нито един човек не бе искрен. Същото е валидно и за твоето покаяние, както и всяка твоя молитва. Всъщност, покаянието и молитвата са толкова различни когато не са искрени, че все едно никога не ги е имало. Няма престорено покаяние, няма и престорена молитва. Нека, обаче, обърнем внимание на искреното покаяние и искрената молитва. Псалм 51 е един от най-силните и изразителни текстове от библията на тази тема. Предисторията на този псалм можеш да прочетеш в детайли в книгата 2 Царе гл. 11 и 12. Накратко историята е следната: цар Давид се разхожда по покрива на къщата си и вижда една много красива жена, която се къпе – Витсавее, жената на Урия. Той изпраща слугите си да я доведат и преспива с нея. След това я изпраща обратно вкъщи. Витсавее скоро съобщава на Давид, че е забременяла. Той, в отговор на това, изпраща мъжа й – Урия на първа линия във водените битки и дава наставления да бъде оставен сам, за да бъде убит. След това Давид взема красивата жена за своя съпруга и тя му ражда син. “Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.” Господ изпраща пророк Натан, който разкрива сторения грях пред Давид. Виждайки го, той се покайва – псалм 51 е Давидовата молитва на покаяние. Първото нещо от този псалм, което прави впечатление е това как Давид признава греха си и се моли за Божието пречистване върху себе си. Много малко хора днес имат смелостта да признаят греховете си по такъв начин. Обществото и културата около нас постоянно налагат нови норми на толерантност, които премахват нуждата от прошка и покаяние. Пред Бог, обаче, тези норми не са валидни. В нашите взаимоотношения с Бог единствения начин за преодоляване на нашите грехове и неправилни избори е искрената молитва на покаяние. Колко силни в този момент са думите на Давид: “Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!” Божията милост и величие са безкрайни! “Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! Върни ми радостта от спасението Си и ме поддържай с дух свободен.” Така Давид продължава молитвата си. Тези думи показват не само колко много той желае Божието присъствие, но също така свидетелстват за неговата вяра в това, че Бог е способен да извърши всичко това. Още повече – Давид знае, че Бог няма да го остави. Потвърждението за това откриваме в стих 17: “Жертви, благоугодни на Бог, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.” Давид се моли с вяра именно, защото неговият дух и неговото сърце са съкрушени. Божието Слово, както и живота на всеки един вярващ са свидетелство за това, че Бог наистина няма да презре нашата искрена молитва на покаяние. Затова, моли се искрено! Моли се още сега, ако Святия Дух те води към молитва за покаяние за какъвто и да било грях от твоя живот! Дори и след всичко това молитвата на цар Давид не е приключила. Стихове 13-15 без съмнение поставят пред мен, пред теб, както и пред всеки друг вярващ въпроса “Защо се моля?” Молитвата на Давид не приключва с желанието за прошка. Нека и нашите молитви да не приключват там, а да продължават според водителството на Светия Дух и примера на цар Давид, който поставя живота си в ръцете на Бог, за да бъде използван като свидетелство. Все още не е време за “Амин!” Давид продължава с молитва за благословение над хората, чието доверие е предал чрез греха си като цар – стих 18. Не забравяй този толкова ясен пример за молитва. Нека псалм 51 постоянно ти напомня за това, че молитвата не действа като машина за напитки, в която пускаме стотинки и автоматично получаваме това, което сме си избрали. Нека молитвата ни да бъде искрена, жадуваща за изпълнението на Божията воля, и не на последно място – не за наша собствена угода, а за Божията слава. Освен това, молейки се за прошка и пречистване, не забравяй да се молиш и за хората, които по един или друг начин също са усетили последствията от твоя грях. Защото няма грях, който да се отразява само на този, който го извършва. “Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг!”
Нека се молим за затворените в Иран новоповярвали християни, както и за ускоряващата се вълна на масово обръщане към християнството в Иран.
–
Служители по сигурността от иранското министерство на разузнаването нахлуват в домовете на осем иранци, приели християнството на 1 юли, в южния град Бушер, след което затварят всеки един в изолация.
Служителите на разузнаването „щурмуваха домовете на християните в координирана операция около 9 часа сутринта“, конфискувайки Библии, християнска литература, дървени кръстове и снимки, на които носят християнски символи, заедно с лаптопи, телефони, и различни лични карти, банкови карти и други лични вещи, съобщават от Article 18.
„Съобщава се, че в Иран се увеличава християнството, заедно с други неислямски религии“, заявява Алиреза Надер, главен изпълнителен директор на Нов Иран, организация за научни изследвания и застъпничество, базирана във Вашингтон.
The arrest of the eight Christians was first reported on Friday by Article 18, an organization that promotes religious freedom and supports Iran’s repressed Christians.
Постоянствайте в молитвата!
В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на господа; радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата; помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие (Римляни 12:11-12). Писмото на апостол Павел до църквата в Рим от средата на 1-ви век сл.Хр. много често бива ограничено до едно умело учение по систематично богословие. Това е и причината, поради която голяма част от днешните читатели на това послание пропускат да видят и приемат практическите наставления, които съставляват този текст. Все пак, посланието на апостола е писмо от загрижен духовен баща до неговите деца във вярата. След като той пояснява на братята и сестрите си от църквата в Рим от какво се състои християнската вяра, той не забравя да им напомни и как да покажат тази вяра чрез живота си. Цялата глава 12 от посланието, както и следващите глави, е описание на това как трябва да изглежда живота на вярващия. Преди да продължиш, прочети цялата глава 12. Не е за учудване, че в средата на цялото това описание срещаме фразата “постоянствайте в молитвата.” Вече многократно сме обръщали внимание на сериозното отношение на апостола към молитвата. В повечето библии към тази фраза е прибавена препратка към други два пасажа, които потвърждават поучението на апостол Павел. Първият пасаж се намира в Лука 18:1-8, където Исус поучава учениците си относно постоянството в молитва чрез притча за една вдовица, която не спира да се обръща към съдия, който макар и без страх от Бог и незачитайки хората, в крайна сметка обръща внимание на вдовицата и й отдава правото, за което тя не спира да се обръща към него. В притчата съдията отговаря на постоянната молба на вдовицата, защото тя не спира да му досажда. Бог, обаче, не отговаря на молитвите ти, защото не спираш да му досаждаш, а защото твоето постоянство е израз на вярата и доверието ти в Него. Вторият пасаж е от първото послание на апостола до солунците, гл.5 стих 17, който гласи: “Непрестанно се молете.” Този пасаж също е част от цяла глава изпълнена с инструкции за християнски живот угоден на Бог. Въпреки че църквата в Солун е засвидетелствала своята вяра по един много силен начин (виж 1 Солунци 1:7-10), апостол Павел знае колко е важна постоянната молитва и не пропуска да им го напомни. Настоящото размишление има за цел да напомни и на теб за силата и важността на постоянната молитва. Ако си прочел/а предишните размишления, то вече ти е ясно, че молитвата е много повече от деклариране на нашите искания пред Бог. Всъщност, собствените ни искания съвсем не са в основата на молитвата, такава каквато Бог иска тя да бъде. Молитвата е основният начин за комуникация между нас и Бог. И както всяка комуникация между две личности е от критично значение за взаимоотношенията между тях, така и молитвата определя дали ние имаме някакви взаимоотношения с Бог. Нека вземем за пример част от ежедневието на много млади хора. Всеки студент, който учи и живее в град различен от този, където са родителите му е получил поне веднъж (но в повечето случаи получава редовно) колет от родителите си. Дали този колет е поискан специално или не – той е прекрасен пример за Божиите благословения в живота на вярващия. Обикновено получателя на колета се обажда на родителите си, за да им благодари, така както и ти и аз благодарим на Бог в молитва. Това, обаче, не означава, че студента от нашия пример поддържа връзка със семейството си само след като получи колет! Напротив – всеки отговорен син или дъщеря се обръща към родителите си редовно, за да сподели с тях как се развива живота му/й (като символ на благодарност, но в много по-голяма степен от любов към родителите си); за да сподели своя нужда; за да попита как се чувстват родителите му/й; за да продължи взаимоотношенията си с хората, които обича. По подобен начин Божието Слово ни призовава да се обръщаме към Бог постоянно. Не само когато имаме нужда. Не само когато сме радостни. Не само когато сме наранени. Не само когато имаме свободно време. Не само… Сега ти можеш да довършиш последното изречение с причините, които ти намираш понякога (или често), за да “се извиниш” от молитва. Моли се искрено и постоянно, и ще бъдеш свидетел на това как вярата ти в Бог ще надмине и най-смелите ти очаквания. Винаги отделяй време за разговор с Бог (което означава, че често ще трябва просто да слушаш!) и ще чувстваш Божието присъствие с теб във всеки един момент и на всяко едно място. Постоянствай в молитвата!
Саша Земляной, Костя Монич, Андрей Маняхин и Юра Будюков. Днес бяха произнесени тежки присъди от Московски съд за въдворяване в Трудово-изправителна колония, продължител на ГУЛАГ от съветската епока.
Четиримата са евангелски християни и са организатори в продължение на години на рехабилитационният център „Възстановяване“, който оказва подкрепа на хора с нарко и алкохолна зависимост.
За годините на съществуване на центъра е оказана помощ на повече от 200 човека като ефективността на помощта е много висока. По време на делото стотици хора, на които осъдените са помогнали организират митинг пред сградата на съда, много от тях са и свидетели на самото дело. Втората снимка е от благодарственото писмо, която управата на района в който действа центъра го удостоява за дейността му.
Обвинението по което са осъдени е за „отвличане“, като четирима младежи лекувани по различно време в центъра „свидетелстват“, че са въдворени и държани там принудително. Майката на един от „потършевшите“ – Денис Васютков свидетелства, че след едногодишния си престой в центъра синът ѝ е е бил съвършено изчистен, а след „съдействието“ на „правоохранителните органи“ по време на процеса изпада във видима абстиненция. Други двама от „отвлечените“ – Захаров и Салков , докато трае процесът на свой ред получават осъдителни присъди за разпространение на наркотици и кражби.
В хода на процеса са представени снимки от видеоналблюдение как по време на „отвличането“ „потърпевшите се разхождат с други младежи от рехабилитационния център из Москва, а един от тях дори участва в екологичен митинг.
Знам, че звучи невероятно, самият аз четох доста , докато валидирам информацията. Но когато се съберат в едно системата , установена от Путинския режим, засегнати интереси на наркомафията в един московски квартал, Християнска общност, която правителството се стреми да ограничи, както и неясна законова база, се получава такъв резултат.
Просто в днешна Русия, независимо с какво се занимаваш, в момент в който решат да се разправят с теб по някаква причина, мярката на затворническия ти костюм е вече взета.
На Пакистанският пастор Зафар Бхати за седми пореден път му е отложено разглеждането на жалбата му по обвинения в богохулство, тъй като председателят на съда трябва да отиде на почивка.
Моля, молете се за Зафар – той е прекарал седем години в затвора и е в лошо здраве.
Следващото му изслушване е насрочено за 12 септември 2019 г.