Папа Франциск изпрати съболезнователна телеграма, в която предлага своята утеха и молитви след силното земетресение в централна Япония, което уби най-малко 48 души.
Прочети всичко
Ръководител на християнска благотворителна организация в Англия призовава църквите да инвестират повече в работата с младежта, за да се справят с насилието сред тийнейджърите.
Иън Соарс, който е главен изпълнителен директор на колежа, носещ името на Спърджън, отправи призив след като 16-годишно момче беше намушкано с нож и почина в Лондон в навечерието на Нова година. Хари Питман, ученик в католическото училище „Св. Томас Мор” в северен Лондон, е починал, докато гледал фойерверките в Примроуз Хил.
16-годишно момче е разпитано по подозрение за убийството му.
Иън Соарс коментира: „Ужасно е да виждаме такива новинарски заглавия. Това не е нещо, което се случва всеки ден, но се случва твърде често. То е отчайващо тъжно. Сърцето ми скърби за Хари и семейството му. Току-що прочетох, че майка му не иска да извади вечерята му от фурната. Каква сърцераздирателна загуба.”
16 тийнейджъри са били убити в Лондон през 2023 г., като 14 от тези смъртни случаи се дължат на намушкване.
Колежът „Спърджънс” работи с млади нарушители, за да помогне за предотвратяване на повторни престъпления и управлява проект за намеса, наречен Boys2Men. Той има за цел да ангажира младите хора да променят живота си, като ги насърчава да разсъждават върху действията си, както и за решението да упражнят насилие и последствията от него.
Иън Соарс казва, че църквите са отговорни да помогнат на младите хора, за да им повлияят да стоят далеч от насилието.
Той пояснява:
„Един от най-големите спонсори на младежки служители в Обединеното кралство е християнската църква. Бих призовал християнските лидери да застанат зад младежките работници, защото това са хората на първа линия. Те са в състояние да въздействат, защото са ментори, които учат младите момчета и момичета как да станат отговорни възрастни. Църквите използват примера на Добрия самарянин, за когото разказва Исус и лекуват раните на това общество. Така че нека да не инвестираме в сгради, а в хора, които биха помогнали, за да излекуват раните на нашето общество.”
Premier Christian News
„Блажен оня човек, който се бои винаги, a който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.”
(Притчи 28:14)
Когато се боим винаги от Бога, това е един начин, да се изразим екзистенциално, миг след миг да пребъдваме в Божието присъствие. Това означава съзнателно да мислим за Бога във всяка част от своето ежедневие. Никога да не се разгневяваме на някой човек без да си спомним, че Бог е там и ни наблюдава. Това е Богът, Който е слязъл от небето на земята, за да ни прости, който прощава на враговете си от кръста. В зависимост от това до каква степен съзнателно помним тази истина, ние ще запазите сърцето си меко към тези, които са ни онеправдали, без да се закоравяваме.
Господ Исус Христос може да е имал тази истина предвид, когато е разказвал притчата за Безмилостния слуга (Матей 18:21-35). Слугата, който дължал на господаря си огромна сума бил опростен, но когато срещнал друг слуга, който му дължал малко пари, се показал груб и жесток. Пропускът да простите на другите, които са ви онеправдали показва, че сте забравили колко много е било простено на вас и колко е струвало това на Исус Христос (Филипяни 2:6-8).
Как можете днес да се обучавате да практикувате Божието присъствие?
Молитва:
Господи, невъзможно е да съществува по-практична духовна дисциплина от това да Те държим пред себе си, винаги да осъзнаваме Твоето присъствие (Псалм 16:8). Във всеки разговор, действие и събитие нека да Те помним. Това е пътят на истинската мъдрост. Амин.
Превод: Радостин Марчев
Евангелското послание за бебето в ясла стои срещу дори най-добрите езически империи, приканвайки ни да размишляваме върху радикалното и пълно предефиниране на истината, мира, силата и славата.
По времето, когато Исус се родил, Август вече управлявал в продължение на четвърт век. Велик император, той царувал от Гибралтар до Ерусалим и от Британия до Черно море и успял да направил това, което никой не бил правил в продължение на 200 години: донесъл мир на огромната Римска империя. Но това бил мир, който имал цена – цена, която трябвало да се плаща в брой от поданиците на тази империя.
Август „носел мир дотогава, докато това съвпадало с интересите на империята и с мита за личната му слава,” пише Арналдо Момиглиано. Накратко: цялата амбициозна структура на човешката империя била едно царство на абсолютна власт, носещо слава на човека на върха и мир на онези, върху които почивало неговото благоволение.
Припомнете си евангелието на Лука 2:1 и гледайте какво се случва сега. Този човек, този цар, този абсолютен монарх, вдига малкия си пръст в Рим и на 1500 мили разстояние, в една неизвестна провинция, млада двойка предприема опасно пътуване, в резултат на което се ражда едно дете в един малък град и това се оказва споменато в едно древно еврейско пророчество за идването на Месията. И при това раждане ангелите пеят за слава и мир.
Кое е реалността и кое е пародията?
Тук ние трябва да направим пауза, понеже пасажът от Михей 5, който Лука цели да ни напомни, е толкова добре познат и толкова малко споменаван: “Но ти Витлеем Ефратов, макар да си малък сред юдовите началства – от теб ще произлезе Един, Който ще управлява Израел” (Михей 5:2).
Този пасаж е прекъсван 1 или 2 стиха по-рано, когато се чете публично. Ст. 4 представя един проект, който би трябвало да смути Август: “И той (идващият цар) ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господна (на Яхве), чрез великото име на Господа (Яхве) своя Бог; И те ще се настанят; Защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.” Но следващият стих продължава: “И той ще бъде човек на мир.”
Как ще бъде установен този мир? Идващият цар, роден във Витлеем Юдейски, ще освободи своите люде от ръката на чуждите императори. В дните на Михей това била Асирия; но читателите на Лука биха прехвърлили значението върху Рим и Лука се надява следващите поколения да бъдат също толкова способни да адаптират това за собствените си обстоятелства.
Ирод бил обезпокоен от това, което му казали мъдреците. Ако някой беше казал на Август какво ангелите са казали на овчарите той също би се обезпокоил.
Изведнъж сцената на Лука престава да бъде романтична пасторална идилия със селски овчари отдаващи почит на невръстния цар. Тя става едно ясно твърдение за две царства определени да се сблъскат, царства, които предлагат радикално различни дефиниции на това какво представляват мира и силата и славата.
Ето го старият цар на Рим, който навършва 60 в годината, в която Исус се ражда: вероятно той представлява най-доброто, което езическите империи могат да предложат. Най-малкото той знаел, че мирът и стабилността са нещо добро; за съжаление той трябвало да убие много хора, за да ги донесе и да убие още много, за да ги запази. За съжаление също неговият истински интерес целял собствената му слава. Още преди смъртта му мнозина от поданиците му започнали да го смятат за бог.
Тук за разлика от него е малкият Цар във Витлеем, роден с цена, определена за главата си. Той представлява опасната алтернатива, възможността за една различна империя, една различна сила, различна слава, различен мир. Двамата стоят един срещу друг.
Империята на Август прилича на добре затворена стая през нощта: лампите са подредени красиво, те осветяват хубави тапети, но те не могат да победят светлината навън. Царството на Исус е подобно на утринната звезда, показваща, че е време да загасим лампите, да дръпнем завесите и да приветстваме новият ден, който настъпва. Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!
Вие виждате двете империи, застанали една срещу друга в края на евангелието на Йоан, когато Пилат задава на Исус два въпроса: „Не знаеш ли, че аз имам силата да те убия?“ и „Какво е истина?“ Това е езикът на царството, на силата и славата, които светът познава.
Забележете, че двата въпроса се допълват един друг. За да може да каже: Подкрепи царството ми или ще те убия, езическата империя има нужда да каже, че няма такова нещо като истина. И ако някой не само казва, но и живее истината езическата империя няма друга алтернатива освен да го убие.
Исус отговаря като тихо припомня на Пилат, че цялата сила идва отгоре и като приема задачата да бъде истината – да живее наистина Божията любов за спасението на света.
Посланието на Лука за бебето в яслата застава срещу дори най-добрата езическа империя, приканвайки ни да мислим за радикалното и пълно предефиниране на истината, мира и преди всичко на царството, силата и славата. Исус е дошъл като Исус от Витлеем, царят на мира; и Ерусалим отказва Неговия път на мира, избирайки вместо това пътя на меча, който, както Исус казва на Петър, може да има само един резултат. Исус като възрастен живее посланието, което ангелите са пели при раждането Му; но, когато идва при своите, своите Му не Го приемат.
Отново, излиза заповед от цезаря, която има забележителен ефект на 1500 мили разстояние; царят бунтовник да бъде разпънат. Ако пуснеш този човек, казват първосвещениците на Пилат, не си приятел на цезаря.
Това тогава е начинът, по който се сбъдва древното пророчество, когато славата на Господа ще се открие и всяка плът ще я види: един млад евреин, яздещ към планината на маслините в сълзи, изгонващ търговците от храма и умиращ по заповед на царството на цезаря.
И още веднъж Лука иска ние да разберем, ангелите пеят, че Бог е прославен и че мирът все пак е бил постигнат. Това е крайното предефинирaне на царството, силата и славата. Планът на цезаря за собствената му слава е преобърнат от Бога в установяване на истинското царство.
Ако Исус е истинският цар на целия свят, чието царство предефинира силата и славата, така че сега те могат да бъдат видени в една ясла, на кръста и в градината, тогава да се молим: “Да дойде Твоето царство” от Господната молитва означава да искаме това царство, тази сила и тази слава да бъдат видени от целия свят.
Не е достатъчно – макар че това е ключово за начало – да преклоним собствения си живот на Божието алтернативно видение за царството; ние трябва да се молим и да работим това видение да стане реалност, като конфронтираме владетелите на този свят с твърденията на техния законен Цар.
Ние не можем да се молим с Господната молитва и да се съгласяваме със силата и славата на царството на цезаря. Ако църквата не е готова да замени царствата на света с Божието царство, единственото честно нещо би било тя да се откаже да се моли с Господната молитва.
Превод: Радостин Марчев
Хиляди хора взеха участие в Национален ден на молитва за Украйна.
Събитието се проведе в църквата “Холхофа“ в град Лвов и около 3000 души присъстваха лично на събитието. Над 20 000 са гледали предаването онлайн.
Молитвената среща е организирана от Вадим Преображенски и неговия екип от Мисията на Евровизия в Европа, в сътрудничество с Украинския петдесятен църковен съюз и други деноминации.
Вадим, който е официален представител на мисията на Евровизия в Киев, казва следното за събитието:
„За да укрепим нашата вяра като християни, организирахме обединена молитва за Украйна. Това само по себе си беше малка победа за Украйна, защото въпреки войната нашите военни успяха да гарантират безопасността на всички участници. Така че молитвената среща не се проведе онлайн, а присъствено.
„Хората се събраха и бяхме в безопасност, с добра противовъздушна отбрана, но все пак имаха възможност да обединим молитвите си, да послужим, за да покажем, че сме верни и каквото и да ни очаква в бъдеще, ще го приемем с достойнство и чест.
„Но ние все още насърчаваме света да подкрепи Украйна, защото следващата година, всички ние вярваме, ще бъде победоносна за нас. Знаем, че пълната победа е възможна само като отговор от Господа, затова призоваваме Господ да се намеси.
„Молим Бога да пази нашите защитници, които с огромна храброст всеки ден се опитват да възстановят нашия суверенитет и териториална цялост. Разбира се, ние молим Господ Сам да се намеси, защото знаем, че Той е всемогъщ и всички наши надежди са в неговите ръце.
Изминаха почти две години, откакто Русия нахлу в Украйна, но през последните няколко дни имаше неуспехи за президента Зеленски, след като не успя да осигури допълнително финансиране от ЕС и САЩ.
Украинската армия трябва да мобилизира допълнителни 500 000 войници за контранастъплението срещу Русия.
Premier Christian News
Хиляди хора взеха участие в Национален ден на молитва за Украйна.
Събитието се проведе в църквата “Холхофа“ в град Лвов и около 3000 души присъстваха лично на събитието. Над 20 000 са гледали предаването онлайн.
Молитвената среща е организирана от Вадим Преображенски и неговия екип от Мисията на Евровизия в Европа, в сътрудничество с Украинския петдесятен църковен съюз и други деноминации.
Вадим, който е официален представител на мисията на Евровизия в Киев, казва следното за събитието:
„За да укрепим нашата вяра като християни, организирахме обединена молитва за Украйна. Това само по себе си беше малка победа за Украйна, защото въпреки войната нашите военни успяха да гарантират безопасността на всички участници. Така че молитвената среща не се проведе онлайн, а присъствено.
„Хората се събраха и бяхме в безопасност, с добра противовъздушна отбрана, но все пак имаха възможност да обединим молитвите си, да послужим, за да покажем, че сме верни и каквото и да ни очаква в бъдеще, ще го приемем с достойнство и чест.
„Но ние все още насърчаваме света да подкрепи Украйна, защото следващата година, всички ние вярваме, ще бъде победоносна за нас. Знаем, че пълната победа е възможна само като отговор от Господа, затова призоваваме Господ да се намеси.
„Молим Бога да пази нашите защитници, които с огромна храброст всеки ден се опитват да възстановят нашия суверенитет и териториална цялост. Разбира се, ние молим Господ Сам да се намеси, защото знаем, че Той е всемогъщ и всички наши надежди са в неговите ръце.
Изминаха почти две години, откакто Русия нахлу в Украйна, но през последните няколко дни имаше неуспехи за президента Зеленски, след като не успя да осигури допълнително финансиране от ЕС и САЩ.
Украинската армия трябва да мобилизира допълнителни 500 000 войници за контранастъплението срещу Русия.
Premier Christian News
След катехезисната беседа на общата аудиенция, която се проведе в зала „Павел VI“, папа Франциск отново отправи мисъл към онези, които страдат поради конфликтите, засягащи различни региони по света и повтори: единствените, които печелят, са производителите на оръжия. „Да се борим срещу обществото на отхвърляне“ е призивът към фондацията „Telethon“ в Мексико Прочети всичко
Днес рядко срещаме хора, които имат вътрешен мир. Повечето са заети и неспокойни, стресирани и преуморени в ежедневието, погълнати от работа и ангажименти.
А Божието Слово обещава в Притчи 1:27: Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат, а в Притчи 1:33 четем: Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, и ще бъде спокоен без да се бои от зло.
Исая 9:6 е пророчество за раждането на Месия 700 г. преди то да се случи: „Управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”
При рождението на Исус, ангели се явиха на овчарите и казаха: Лука 2:14 „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“
Преди Исус да се възнесе обратно на небето, Той каза: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“ Йоан 14:27
Свидетели сме на хора, търсещи мир и спокойствие в бутилката, хапчето, дрогата, храната, пазаруването. А колко мирни договори в историята са били нарушени?
В Библията думата „мир“ се споменава в 790 стиха. Те се свеждат до три категории.
Вечен мир – това е мир с Бога.
Вътрешен мир – мир със себе си.
Външен мир – мир с другите хора.
Мир с Бога – вечният или духовният мир.
Исус дойде, за да възстанови мира между човеците и Бога. Този мир се отразява във всяка област на човешкото съществуване.
Павел пише в Римляни 5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“
Мирът с Бога идва само „чрез нашия Господ Исус Христос.“ Мирът с Бога идва, когато повярваме в Княза на мира и Го приемем за наш Спасител и Господ.
Мирът с Бога идва поради това, което Исус е направил на кръста, а не поради нещо, което ние вършим. Не може да получим мир с Бога, като се опитваме да сме добри, или като спазваме традиции.
Вътрешен мир – мир със себе си – емоционалният мир.
В Библията този мир е наречен „мирът на Бога“.
Давид, обкръжен от неприятелите си, написа в Псалом 4:8 „Спокойно лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.”
(Нов превод от оригиналните езици)
Когато имам мир С Бога, получавам мира НА Бога в мен.
Апостол Павел съветва в Колосяни 3:15: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.“
Вътрешният мир е мирът в твоето сърце.
Думата в Библията за мир е „шалом“ и означава – добруване, щастие, хармония, покой. Има мир за всеки от твоите проблеми.
На тези със съкрушено сърце Бог дава мир на утеха.
На обърканите Бог дава мир чрез напътствие.
На съгрешилите Бог дава мир чрез прошка.
Мирът с Бога води до мира НА Бога в нашите емоции.
Външен мир – мир с другите хора
Това е мирът във взаимоотношенията с другите
На фасадата на Народното събрание е написано „Съединението прави силата“. Но как да постигнем това единство, когато всеки държи на мнението си и обществото ни става все по-разнопосочно?
Единственият начин да имаме мир един с друг е като сме свързани в единство чрез мира на Бога.
В Ефесяни 2:14-16 Павел, който нарече себе си апостол сред езичниците, пише: Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, т. е. закона със заповедите Му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
Тези три вида мир започват с Исус и се надграждат един друг.
Когато имам мир с Бога, получавам мира на Бога, тогава започвам да приемам себе си и мога да живея в мир с другите.
Но как Князът на мира идва при теб в твоята житейска буря?
• Светият Дух идва с момент на просветление за твоята ситуация.
• Преживяваш промяна в светогледа и започваш да виждаш нещата по различен начин.
• Започваш да виждаш Бога такъв, какъвто наистина е. Поглеждаш на себе си с нови очи, такъв какъвто си, а не такъв, какъвто мислиш, че си.
• Започваш да виждаш другите хора по друг начин.
• Проблемите ти се изясняват. Миналото, настоящето, бъдещето, изведнъж ти се виждат по нов начин.
• Когато допуснеш мира на Бога в себе си, свръхестествената вяра за твоята ситуация идва съвсем естествено.
• Тогава, от тази позиция на мир и вяра, действай смело!
В Деянията на апостолите виждаме Савел, който гонеше повярвалите последователи на Исус. Савел участваше в убийството на дякон Стефан, макар и косвено, понеже пазеше дрехите на убийците. Бог го срещна по пътя за Дамаск и в резултат от тази среща, Савел ослепя. Но му се отвориха вътрешните очи на просветление, защото Бог не го остави, а работеше с него. Бог говори на Анания и го изпрати да отиде при Савел и да се моли за него. Ананий послуша и отиде. По време на тази молитва, паднаха като люспи от очите му и Савел прогледа. Беше наречен от Господа Павел и като апостол на вярата написа голяма част от Новия завет.
От затвора той пише следното във Филипяни 4:6-7: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“
Какъв може да бъде изборът ни? Дали да се доверим на Бога? Или да се доверим на себе си? Първото води до мир, второто до паника.
Как да имам Божия мир ?
– Като преживея момент на просветление – инициативата за това е от БОГ
– и упражня вяра – с решенията и действията си
„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“ Исая 26:6
П-р Валентин Дуцов
Църква „Ново начало“ гр. Видин
Журито за наградата „Зайед“ (издание 2024 г.), която бе учредена през 2019 г. след подписването на историческия документ в Абу Даби между папа Франциск и великия имам на Ал-Азхар Ахмед Ал-Тайеб, бе прието тази сутрин от Светия Отец. Кардинал Сандри, почетен префект на Ведомството за Източните църкви, представител на Светия Престол в журито, посочи: „диалогът е единственият начин да изградим един по-добър свят“. В рамките на срещата, разговаряхме с г-жа Ирина Бокова, член на журито от 2020 г Прочети всичко
Църквата „Нов живот“ в Беларус е окончателно ликвидирана. Последните призиви на пастира не попречиха на съдиите да ликвидират църковната сграда и да обявят нейните членове извън закона.
Пастир Вячеслав Гончаренко вече няма църква. В понеделник Върховният съд на Беларус постанови, че църква „Нов живот“ е екстремистка и трябва да бъде затворена. Решението слага край на дълга съдебна битка между църквата и режима на Александър Лукашенко.
Властите определят тази църква като „екстремистка“, но отказват да дадат обяснение за това. Както CNE.news писа по-рано, властите отказват обяснение.
Църква „Нов живот“ съществува от 31 години. От началото на този век обаче тя е въвлечена в конфликт с властите. През 2002 г. например правителството отхвърли няколко искания за признаване на новото помещение на църквата като дом за поклонение. Оттогава конфликтът ескалира още повече.
В началото на 2021 г. вярващите бяха изгонени насила от църквата. Това не ги спря. Те започнаха да се събират на паркинга въпреки студеното зимно време.
Решени да ликвидират църквата, беларуските власти пристъпиха към криминализиране на богослуженията през септември 2022 г. Миналия юли беларуските власти разрушиха напълно сградата на църквата. През август те свалиха уебсайта на църквата.
Освен ликвидацията църквата е наказана и с глоба от 111 беларуски рубли (около 31 евро, средно две дневни заплати).
От началото на войната в Украйна църквата „Нов живот“ се моли „за прекратяване на военните действия в Украйна“. Пастир Вячеслав Гончаренко записа видеопослание на 24 февруари 2022 г., в което се казва, че „войната е лудост“ и отправи призив за молитва за мир. Църквата критикува и насилието от страна на беларуските сили за сигурност срещу протестиращи през 2020 г.
CNE NEWS
Снимка: Вячеслав Гончаренко
В четвъртата неделя на Адвента папа Франциск насърчи да отворим сърцата си за Божията любяща доброта и да отговорим на Неговия призив да бъдем нежни, уважителни и загрижени за другите. Прочети всичко